Пламен Крумов е капитан на Арда и един от футболистите извървели пътя от В група до участие в Европа. Той застана пред камерата на клубната телевизия, за да разкаже защо е избрал да облече екипа на Арда, и как вижда през неговия поглед цялата тази приказка.

Пламене здравей, намираме се в Разлог, където отбора на Арда е на подготвителен лагер. Как сте след тежките тренировки, които провеждате тук?

– Здравейте, чувствам се нормално, както на лагер, натоварванията са големи, но най-важното е да се подготвим добре за да можем после през сезона да изпълним целите си.

Поводът за това интервю е да направим една ретроспекция от пътя на АРДА от В група до Европа. Ти си един от онези футболисти, които играха във В група, разкажи как стана така, че Пламен Крумов се озова в Арда?

– В момента, в който си тръгнах от Локомотив Пловдив, шефовете на Арда ме поканиха. Тогава треньор бе Елин Топузаков. Сложих нещата на везните и с оглед на големите цели и амбиции, които имаха те, нещата наклониха да избера Арда. В началото беше малко шокиращо, защото всички отбори бяха аматьори, а ние тренирахме като професионалисти. Това бе едно предизвикателство за мен, но смятам, че не съм се подлъгал, както не сме подвели и ръководството, защото целта тогава беше влизане в А група. Тази цел я изпълнихме, а ако мога да определя всичко е голямото пътуване от В група до Европа.

Помниш ли кой беше най-трудният ти мач във В група?

– Мачовете бяха трудни, като мотивация. Защото в А група винаги съм играл на високо ниво. Личната мотивация преди всеки мач трябваше да е на ниво, защото ако не подходиш както трябва може да направиш някоя контузия. Ние там нямахме много трудни мачове, защото побеждавахме с лекота, имаше селектирани и други момчета, които са играли в „А“ група, общо взето мачовете ни бяха като тренировка тогава.

Тогава в Б група кой беше най-труден?

– Там всички бяха трудни по простата причина, че там се играе най-труден футбол. Дори е по-трудно от А група. Играе се с много единоборства, футболът е много директен. Ние доста си изпатихме в Б група. Тръгнахме с голямата кошница, стигнахме трудно до бараж, но по най-сладкия начин влязохме в елита. Имаше мачове, сега се сещам срещу Лудогороц II, дойдоха едни млади момчета, играха си и ни победиха. Ние тогава изпускахме много положения, но в крайна сметка те победиха.

Лично ти очакваше ли, когато започна да играе за Арда, след 3-4 години да сте в Европа?

– Честно да ви каза не съм се замислял за Европа. Първата цел бе А група. Но след това нещата тръгнаха, виждате в клуба се работи на много високо професионално ниво и няма как да няма успехи. Селектирани са добри футболисти и логично бе да дойдат успехите. За наше щастие се класирахме за Европа, а за наше нещастие не стана през Купата на България. Тогава за финала имаше огромна мотивация в отбора, всички футболисти бяхме пределно мотивирани да спечелим Купата, но за съжаление загубихме на финала.Дай боже тази година да успеем да преодолеем последното препятствие.

Тъй като сме на тема финала, след него Иван Караджов бе най-активен в съблекалнята, опитвайки се да вдигне играчите, които бяха тъжни от загубата. Помниш ли този момент?

– Ами да ви кажа честно не помня нищо след мача. Всеки футболист по различен начин се мотивира. Логично бе по-опитните футболисти да вдигнем както се казва по-младите и мисля, че се справихме добре, защото после си взехме поправителния срещу Черно море.

Разкажи нещо интересно като случка от този път както ти го определи от В група до Европа.

– Те са много, сега не се сещам. Но тук е момента да благодаря на всички треньори, които са работили с нас през тези години. На всички футболисти, които носеха фланелката на АРДА. Имаше доста играчи, които минаха и всеки един от тях е оставил нещо от себе си. Като капитан на отбора изказвам благодарност към всички тях.

подкрепя българския спорт