Първото чуждестранно попълнение на ЦСКА 1948 през това лято - Октавио Мерло, вече тренира с отбора на подготвителния лагер в Банско и даде интервю за клубния сайт, в което разказа първите си впечатления.

28-годишният бразилски халф беше категоричен, че всичко в ЦСКА 1948 е на отлично ниво и тимът на старши треньора Любослав Пенев трябва да гони високи цели през новия сезон в efbet Лига.

"Преди да дойда в ЦСКА 1948 имах разговори с президента на клуба. Говорихме за амбициите на отбора, той ме спечели и аз приех и подписах. Когато дойдох, веднага си говорих с Генадий Ганев, с когото делим една стая. И му казах: Брат, тука вече е професионално, а? играл съм преди да дойда тук в два клуба в България и първите ми впечатления са, че в ЦСКА 1948 е много по-различно. Тренировките и всичко около отбора е на високо ниво".

Има голяма часова разлика между Бразилия и България, реално пътувам до тук цял ден. За мене тренировките в момента са трудни, защото все още има умора. Другите започнаха по-рано, но ги настигам.

И има странно, но много сантиментално обяснение защо бележи голове. Той пристигнал малко след раждането на сина си в Локо София и малкото момче му дава сили.

"ЦСКА 1948 имаше добър отбор и миналата година. Сега с новите попълнения мисля, че имаме всички шансове да направим още по-добро представяне".

Октавио разказа и за някои от звездните си съотборници в бившите му тимове - Фиорентина и Ботафого, сред които са имена като Хуан Куадрадо, Хоакин, Марио Гомес и Кларънс Зеедорф. Полузащитникът не пропусна да изрази и възхищението си от лидера в халфовата линия на ЦСКА - Ивайло Чочев, с когото съвсем скоро ще стъпят заедно на терена.

"Когато отидох във Фиорентина всичко беше Уау! От дясно беше Хуан Куадрадо, отляво Хоакин, а пред мен Марио Гомес. Бяха страхотни времена, треньор ни беше Монтела. Много ме натискаше да играя в защита. Той знае стила ми, но без фаза защита днес футболът е невъзможен и трябва да си подготвен във всеки аспект. Пускал ме е като дефанзивен халф, като десен бек.

"Но след това се контузих и не можах повече да се адаптирам, трябваше да се върна в Бразилия. И сега съм тук, защото когато един бразилец има проблем, не се отказва и се изправя. Там имах щастието да играя в Ботафого и там да се засякох с Кларънс Зеедорф. Невероятно е как ни караше да тренираме още и още. И може би заради него след 17 години чакане спечелихме Копа Либертадорес, обяснява Октавио.

подкрепя българския спорт