Звездата на Левски Георги Миланов продължава да се готви индивидуално след контузията, която претърпя през ноември срещу Ботев Враца. Атакуващият халф сподели пред Труд премеждията във възстановяването си, целите през тази година и очакванията си от новите му съотборници в състава на „сините“.

 

-Жоро, няма как да не започнем от най-важния въпрос към днешна дата – как се чувстваш и какво е състоянието ти?

-Чувствам се добре, доста добре. Правим всичко възможно както аз, така и целият лекарски щаб да се възстановя по най-бързия начин. За момента всичко върви по план, даже може би леко по-напред, но да не избързваме. Засега действаме стъпка по стъпка, важното е да се възстановя на 100% и да няма никакви рискове. Всичко е зад гърба ми, травмата, която получих, не е лека. Прогнозите бяха, че ще отсъствам 3-4 месеца. Сега сме на 2 месеца и малко от процеса, чувствам се добре, започнах първите тренировки с топка, кондиционно се подобрявам. В общи линии в момента вървя в добра посока и без рискове, но с много усилия и труд съм сигурен, че скоро ще подновя пълноценни занимания с отбора.

-Връщаш ли назад лентата от онзи момент, когато получи травмата и мислил ли си по темата „ако бях отиграл ситуацията по друг начин“?

-Реално знам защо стана контузията, както и целият треньорски щаб. В момента гледам напред, искам да мисля в положителна насока.

-На чист футболен език от прегаряне ли стана тази контузия?

-Имах друга контузия – счупване на пръста на ръката, което ми попречи в конкретната ситуация, но да не се връщаме назад и да влизаме в детайли.

- Може би е важно тук като опитен играч да дадеш пример на по-младите не само в „Левски“, но и в останалите отбори, как се справяш в такива трудни моменти? Кое е важното, за да оцелееш не само физически, но преди всичко психически?

- Получавал съм за жалост 2-3 подобни контузии, но винаги съм се разминавал без операции, което е най-важното. И през трите ми периода, в които съм бил обездвижен с шина, винаги съм проявявал характер и воля. Физиотерапевтите също са били добри и са ми помагали, както е и сега. Но всичко си зависи от мен. В момента тренирам много и съм човек, който никога не се предава. Сигурен съм, че ще се върна по-рано от очакваното. Чисто психологически винаги съм положително настроен. Да, бях много уплашен първите 24 часа, докато разбереш от какъв вид е травмата. Научих, че не е най-лошото, но не е и най-лекото. Оттук нататък се настроих, че трябва да започна работа. Реално от третия ден стартирах много усилена работа и за момента се чувствам добре, благодарение на това.

- Когато те изнесоха на носилка по време на мача, целият стадион скандираше името ти, получи и окуражителни аплодисменти. В такъв момент усещаш ли емоцията или си вглъбен в болката?

- Реално в самия момент не чувах нищо, бях толкова стресиран, бях в шок първата минута-две. После гледах видео от срещата и наистина феновете…просто мога да им кажа едно голямо „Благодаря“ за подкрепата. Усетих я и по-късно, когато получих многобройни обаждания и съобщения. Няма как да не ми вдъхне увереност такова отношение.

- На колко процента феновете на „Левски“ успяха да видят способностите ти преди да дойте травмата?

- Последните 3-4 мача чисто кондиционно бях в много добро състояние, издържах по 90 минути без проблем. Даже на моменти, когато свършваше двубоя, се питах кога мина времето. Но тази нелепа контузия спря моя устрем. В проценти не мога да говоря, моето влагане винаги е било на максимума, засега имах добри моменти, продължавам да работя и се надявам тази година, когато съм здрав, да имам още по-добри мигове…

-Да преминем на по-позитивна тема. Как виждаш отстрани „Левски“ с идването на новите попълнения, въпреки че част от тях все още не са играли за тима?

- Тежко е да гледам отстрани, от моя гледна точка. Натрупаха се мачове, изгарям от желание да вляза и да играя. Футболът изключително много ми липсва. Отстрани не мога да давам оценки. Вижда се, че играят много млади момчета и се справят доста добре.

- Как се чувстваш сред тези млади играчи, търсят ли те за съвети, тъй като си играл дълги години в чужбина?

- С всички млади футболисти се разбирам прекрасно. Казал съм им преди всичко да бъдат добри като хора. Ако са такива, ще бъдат и добри футболисти, неизбежно е. Уча ги да са земни, което тепърва им предстои, защото влизат много малки в първия отбор. Това е похвално, но на мен ми помогна през годините това, че бях в малък отбор в провинцията, какъвто е „Литекс“. Там медийните изяви бяха ограничени, което ми помогна. В „Левски“ и ЦСКА е различно, защото след 2 мача се изпада в крайност – и в едната, и в другата посока. Давам им съвети да продължават да работят, реално в момента са попаднали на изключителен треньор и няма как да се главозамаят, което е най-важното за тях.

- Пристигна в момент, когато „Левски“ бе воден от Живко Миланов. Сега начело на тима е Станимир Стоилов. В действителност с колко се промени ситуацията за тези няколко месеца?

- Аз съм много благодарен на Живко, той е млад специалист, който гореше не само в мачовете, но и в тренировките. Искаше и даваше всичко от себе си, но самата обстановка не позволяваше да играем на ниво, защото поне 9 човека не бяхме правили подготовка. Беше ясно на всички, че „Левски“ с всеки изминал мач ще се подобрява. С идването на Станимир Стоилов дори чисто организационно се промениха и няма как резултатите да закъсняват.

- Има ли развитие по темата с новия ти договор?

- В момента съм контузен. Желанието на клуба е да ме видят отново на терена. Аз знам какво е тяхното желание, те знаят какво е моето, така че няма какво повече да коментирам. Засега абсолютно всички сили са впрегнати в това да се възстановя по най-бързия начин и да си върна формата, в която бях преди.

- Дойде в изключително труден момент за „Левски“, което със сигурност бе оценено и от феновете. И все пак с какво те изненада клубът в позитивен план?

- Вероятно дойдох в най-трудния момент, но го направих, за да помогна на клуба, както и той на мен. „Левски“ ме спечели с това, че показа изключителен респект и уважение. Личеше си, че ме ценяха високо и затова дойдох тук. Изненада? Знаех какво ме очаква, но все пак ме впечатли публиката и нейната подкрепа. Изключително много българи има в отбора, както и млади футболисти, което също приятно ме изненада.

- На такава възраст си, че е напълно логично да мечтаеш да се върнеш в чужбина. Имаш ли амбиции все пак да се завърнеш в Европа, където мина голяма част от кариерата ти?

- Да, моите амбиции винаги са били много високи и с идването си в „Левски“ мисля, че се видя, че въпреки отсъствието ми във футбола близо година, все още горя в играта. Показах, че мога да играя на добро ниво, ясно е, че ме очаква още много работа. Живеем в такива времена, така че единственото, за което се моля, е да съм здрав. Играл съм дълги години и зад граница, и в Шампионска лига. Не е тръпка за мен, но като цяло се старя да играя на високо ниво, а какво ще се случи в бъдеще, нямам специални цели, които да са на всяка цена.

- Водил ли си разговор със Стоилов на каква позиция ще играеш след възстановяването ти?

- Вече съм достатъчно опитен, бил съм използван на различни позиции през годините – на двете крила, като дефанзивен халф, както и центъра. За мен няма никакъв проблем. С една идея по-добре се чувствам именно в средата на терена. Важно е да съм в игра. Специално с треньора не съм водил подобен разговор.

- За финал – каква е целта, която си постави в навечерието на Нова година за 2022-а?

- Единствено да съм здрав. Вече съм достатъчно опитен, не можеш да си поставяш някакви цели без здравето. Всичко друго с много труд пак ще го постигам.

 

подкрепя българския спорт