Сигурно доцент д-р Михаил Мадански е единственият човек в българския футбол, който е бил играч, треньор на деца, работил е по селските групи, водил е клубен тим, а и националния – от 17-годишни до мъже. Бил е и спортен директор, а е и един от лекторите на треньорската школа по футбол към БФС, както и преподавател в НСА. Само като треньор е работил в отбори като Родопа, Янтра, ЦСКА, Миньор Пк, Спартак Пл, Академик Сф, китайските Ченду и Хънан, Литекс. Бил е и директор в Монтана, Ботев Пд и Септември Сф. Той беше гост в подкаста на „Мач Телеграф“, където говори по всички интересни теми в родния футбол.

-Г-н Мадански, в България се твърди, че няма качествени треньори. Така ли е в действителност?

-Твърди се, че треньорите са виновни за състоянието на българския футбол, постоянно се предъвква, че нямаме наши кадри в топпървенсвата на Европа. Всеки път отговарям по един и същ начин – треньорството е професия като всяка друга. Има добри, има и слаби журналисти. Има добри лекари и слаби лекари, има добри строители и слаби строители. Така има добри треньори и слаби треньори. Факт е, че образованието, което даваме в спортната академия е отлично. Те получават висше образование бакалвър и „Б“ УЕФА лиценз. Това е голямо постижение. Докато треньорската школа, която се администрира от УЕФА и от футболния съюз, всеки, който желае да бъде треньор, но не желае висше образование, може да започне от най-ниското ниво, имаме „Д“, „Ц“, „Б“, „А“ и „ПРО“ лиценз. Образованието дава около 30% от треньорството. Други 30% са самоусъвършенстване. Само с лекции и няколко тренировки няма да станат нещата. Треньорската школа е единствената организация, която се самоиздържа – няма дотации от футболен съюз, от държава. Останалите до 100%, макар че в света няма треньор, завършен на 100%, е работа в клуба. Проблем в България е, че няма достатъчно добри директори на академии. Или ги имаме, но те не се ползват. Нямаме и спортни директори. На няколко пъти опитваме да направим лиценз за спортни директори. В УЕФА го има, доколкото знам, Божинов учи за спортен директор в Италия, той е единствен. Но дори и да не си учил, само да си завършил мениджмънт в академията и да имаш лиценз, ще е достатъчно. Не направихме курс, защото никой не го иска да го учи, защото нямало кой да ги назначи. Собствениците на българските клубове искат сами да ръководят всичко сами. Само 2-3 клуба у нас имат спортни директори, при положение, че УЕФА задължава отборите и федерациите да имат човек на този пост. Така е в Европа. Нали не си мислите, че собствениците на Ливърпул ще се обадят на тези на Астън Вила и да кажат, че искат даден футболист. Всичко става със спортни директори. Знаете ли че, когато работех в Китай, един 10-милионен град имаше една школа. Сега в едномилионна София има 100 школи...

-Какво е мнението ви за чуждестранните треньори в българското първенство?

-Веласкес, Урибе, Косич, Акрапович... Предполага се, че те са по-добри треньори от българските. Само с треньорство, Акрапович трябваше да е спасил Хебър. Нали е по-добър треньор от нашите? С треньорство трябваше и Локо Пд вече да диша спокойно, а за Берое да не говорим. С какво Веласкес впечатлява повече от българските треньори? Вижте, ако един треньор престане да се усъвършенства, той е свършен. Моят любимец Карло Анчелоти чувства, че му свършва времето. Но екипът му върши голяма работа, ето синът му Давиде сега е на преден план. Знаете ли, при една онлайн връзка със сър Алекс Фъргюсън, той каза, че треньорите от бившия социалистически блок са много добре подготвени теоретично. Проблемът им обаче, поради бедност, е че те нямат екип. Треньорът в България трябва да разбира от кондиция, хранене, тренировки, и както каза сър Алекс, и от гуми на рейс. В България най-често екипът включва аз, Петкан и Драган – старши треньор, помощник и треньор на вратарите.

-Сега е моментът да ви питаме за три конкретни имена и как виждате тяхното развитие – Александър Томаш, Станислав Генчев и Александър Тунчев.

-Аз съм в отлични отношения и с тримата. На Генчев бях треньор в Литекс, а след това, когато бях в Монтана като спортен директор, го поканих да играе при нас. Изпитвал съм го за „Б“ и за „А“ лиценз. За „А“ лиценз направи страхотна тренировка с Етър пред изпитващите. Томаш – с него имаме коренно различни виждания за играта. Но това не ни прави врагове и аз не считам, че той е слаб треньор. Има си виждане за футбола и си го отстоява. Но аз не харесвам футбола, който той се опитва да налага. Ако топката стига от играч „А“ до играч „Б“ с 2-3 подавания, Томаш го прави с 6. Докато топката стигне до дадения играч, те затворят магазините (смее се). Това фиксиране върху притежанието на топката, в повечето случаи вреди на отборите, които го практикуват. След загубата от Септември с 0:1, той каза, че ЦСКА е притежавал топката. Гледах мача много внимателно, да, ЦСКА притежаваше топката, но можеше да загуби с 0:3. Имаше 20 поредни подавания между централните защитници и бековете, които никой не пресира. Разминаваме се, но Томаш е добър треньор. Дори има положителна промяна, отборът започва да играе по-директен футбол, да включва фланговете, по-бързо топката да стига до нападателя. Срещу Септември таранът на ЦСКА докосна топката за пръв път в 27-ата минута. Бих завършил темата „Томаш“ така: „Вижте Манчестър Юнайтед и се сещайте за ЦСКА“. При тях откакто го няма сър Алекс, е пълна катастрофа. Взимат Аморим, и феновете и ветераните се разбират, че 18 месеца, в които той ще направи 2 подготовки и 2 селекционни цикъла, няма да го пипат и тогава ще го оценяват. Смятам, че Томаш трябва да получи време за още една подготовка и за още един селекционен цикъл. Ако и тогава не се справи, съм готов да му поставя крайна оценка. Треньорството е комплекс от фактори – селекция, тренировъчен процес, водене на мач, поведение пред медии. Мога да кажа, че в два от компонентите Томаш издиша. Но той се развива, защото усети кога е настъпил мотиката, и нещо в него го накара да прави промяна. Когато ти вкарат гол в 96-ата минута, виновен е треньорът. Ако ти вкарат в първата минута, виновен е футболистът. Тогава играчите са свежи. А в края вече не мислят и тогава мачът го печели треньора. Ако Моуриньо беше треньор срещу Левски и водеше с 2:0 до 95-ата минута, щеше да седне върху топката, да легне на тъчлинията, но никога нямаше да позволи Левски да му изравни. Казах му на го на Томаш това и той го знае. Томаш дълги години е в треньорството и няма провал досега. Само с Етър изпадна, но той отиде с 14 точки от оцеляването и беше на една секунда от спасението, като водеше 1:0 на Славия, но в тази прословута 96-а минута, която го преследва цял живот, му изравниха и Етър изпадна. Бил е добър и в Берое, Локо Пд и Спартак Вн. Дай Боже да участва с ЦСКА в Европа, защото там е истинското треньорство. 

-Какво бихте казал за упоритостта на Генчев да не променя схемата 3-5-2?

-Аз съм категорично против уволнението на Станислав Генчев. Трябваше да го оставят да работи. За мен не е проблем, че използваше тази схема, а разполагането на играчите по време на мача. 3-5-2 с двама типични тарани, е вредна система за футбола. Ето ви един пример. Алекс Колев играеше в Белгия и го викнах в младежкия национален тим. В един мач го пуснах заедно с Живко Петков, играч със сходна физика, отпред. На полувремето Георги Терзиев, който беше капитан, дойде заедно с Алекс Колев и Алекс ми каза: „Не съм свикнал да играя с друг нападател, ще ми трябва светофар“. Просто всеки един от тях е свикнал да играе в тази зона и още едно магаре му пречи. Конте го прави, но с Лукаку и един лек нападател. Големият проблем обаче бяха тримата централни защитници. Дарко Тасевски беше мой студент и поддържам връзка с него. Питах го защо когато на „Герена“ идват Берое и Септември без нападател, Левски играе с трима централни защитници. Кого пазят те? Така се лишаваш от играчи в средата на терена или на фланговете. Аз обаче съм оптимист за бъдещето на Генчев, въпреки че не подходиха коректно с него. В началото на периода на Веласкес, ми харесваше динамиката, използването на фланговете, дублиране на фланговете. Имаше нещо в Левски, което ме впечатлява. Но в мача с Черно море всичко рухна. Грешни решения, грешни смени, а след двубоя вината падна върху... играчите, които нарече глупаци.

-А мнението ви за Александър Тунчев?

-За него мога да кажа само хубави думи. Първо беше при Акрапович в Локо Пд и също се беше влюбил в това 3-5-2. След това обаче се пренастрои в зависимост от отбора и футболистите, с които разполага. Има план „А“ и план „Б“. Наслаждавам се на Арда. Но там има и спортен директор, в лицето на Ивайло Петков, който знае как се работи правилно.

-Може ли Тунчев, Томаш или Генчев в един момент да станат националени селекционери?

-Първото нещо, което ще ги питам, е „Колко български национали вие развихте и наложихте?“. И тримата заслужават уважение. Но не може докато си бил в Лудогорец, да си пускал един българин, а след това да питаш защо няма футболисти. Едно две изречения, които винаги използвам: „Футболът е игра и се учи с игра“.

-Като бивш селекционер на юноши, младежи и мъже, какво е мнението ви за големият брой чужденци в родния футбол?

-В първите 6 отбора попадат 3, които играят изключително с българи. Арда, Черно море и Спартак Вн. Последните 3 тима в класирането – Хебър, Ботев Вр и Крумовград, играят преимуществено с чужденци. А там може да отиде и Берое... Няма какво да говорим – отборите, които играят с чужденци, се борят за оцеляване, а вижте какво правят останалите отбори.

-Вие какво предложение предлагате?

-Проблемът не е в бройката чужденци, а в тяхното качество. 2/3 от чужденците в България, само по прякор са футболисти. Така са им викали в махалата. Само 25 от чужденците в Първа лига стават, а те са много над 100. Има бразилци и бразилци. Знаете силните бразилци къде отиват. Тези хора, които работят в Ботев Пд и Берое, знаят ли в какви клубове са дошли. Винаги съм поддръжник на това 6-7 българи да има в един отбор и 3-4, но класни чужденци. Гледам го Станислав Шопов. На него всичко му е футбол. Остави го 7-8 мача да поиграе и тогава кажи, че не става. Той е много добър играч, но трябва да влиза във фитнеса, да се работи индивидуално с него, да е по-силен в защита. От Ботев Пд съм тотално разочарован. Четох едно интервю на Георги Какалов и той е прав. Цветан Василев построи база, държавата – стадион, и идват собственици и шефове чужденци и казват: Ние ще развиваме футболисти от школата на собственика в Русия! И ще пускаме национал на Естония, а Атанас Чернев ще стои в дубъла. Да, в отбора има някои добри играчи, нигерийските крила, но има и други, които са дошли на чист туризъм в Пловдив. Преди 4-5 години академията на Ботев Пд беше най-добрата в България. Едно време капитаните на националия отбор бяха от Ботев Пд, Локо Пд, Берое. Аз в момента Берое не ги следя. За тях казват, че дори пари за косачка нямат.

-Друга много дискутирана тема: Трябва ли Илиан Илиев да продължи да води и Черно море, и националния тим?

-От личен опит знам – когато уволних Лотар Матеус, аз го замествах един месец, но в същото време бях и селекционер на младежите. И вместо мача с Уелс, аз мислех за двубой с Люксембург в Ловеч... Вижте, Илиан губи с Черно море от Славия в събота и след това отива в лагера на националния тим. Така не може! Футболист ми е казал, че като Илиан е дошъл, поведението му е било различно. Просто мислите са му били на друго място. Трябва да си изключително перде, за да се справиш. Но той е много привързан към работата си, а в момента е безалтернативен за националния отбор. Според мен Илиан трябва да води само България. Просто няма друга такава практика в света. Предвид тежката група в световните квалификации, той трябва да бъде само национален селекционер.

-Ще може ли новото амбициозно ръководство на ЦСКА да прекъсне доминацията на Лудогорец?

-Клубът ЦСКА скочи на друго ниво. До 2 години клубът няма да има нищо общо с това, което познаваме. Проект за стадиона, закупена земя за академия, базата в Панчарево... Клубът тотално изпреварва развитието на отбора. Футболният тим изостава с години от клуба. Работи се сериозно и професионално. Притеснявам се само едно - че с новия спортен директор Пауло Нога след 1-2 години да не се напълним с юноши на Порто и на Спортинг Лисабон и да не стане така, че българите да станат екзотика в ЦСКА. Да не започнат и в академията да привличат чужди деца, както е на Запад.

Дълги години и в много клубове Михаил Мадански е работил и с покойния Ферарио Спасов. „Аз съм шампион с Ферарио Спасов в ЦСКА. Да, нас ни уволниха същата година, но с него направихме един полусезон, в който имахме само победи и три равенства, а и продължихме за Купата. Бяхме вкарали над 70 гола, счупихме всякакви рекорди. Да, после дойде Йешич, но нас ни наградиха за титлата“, припомни Мадански. „Убиецът на Ферарио Спасов получи 5 години затвор. Толкова ли струва един човешки живот? Това е срамно да го коментираме. Човекът си кара нормално, някой друг го връхлита и убива, и сега едва ли не, трябва да сме доволни, че са го осъдили. Става дума за ужасно стечение на обстоятелствата. Говорих си с Пламен Гетов. Тогава той беше спортен директор на Лом. И ми каза, че след всеки мач оставали да си говорят по 5 минути. Тогава обаче Гетов тръгнал по-рано. Ако беше останал да поговорят, сигурно щеше да е друго... Величко Дихонов е бил на мача и му казал да тръгнат по друг път. Феро обаче заявил, че не иска. Той беше душа човек. Последният ми разговор с него беше в Лом. Феро обичаше да ходи там, където има вода, защото беше запален рибар и голям фен на рока. Феро да ти направи софра с барбекю, риби, няма такова удоволствие... В последния ни разговор той ми каза: „Разбрах защо си станал директор и се се отказал от треньорството. Ми то е приказка, няма да се къпеш по два пъти на ден, ходиш си за риба“. На никого не е е направил лошо. Може да се разсърди за ден-два, но толкова“, спомни си Мадански.

Михаил Мадански водеше България за кратко след уволнението на Лотар Матеус, на когото беше асистент. Той дори е поискал да върне в тима отказалият се преди това Димитър Бербатов. „Нещата на Матеус не се получиха, защото прекарваше много малко време в България. Той е огромна футболна фигура. Когато бях временен селекционер, говорих с Бербатов, но не се получиха нещата да се върне в националния. Попитах го: „Ставаш президент на БФС и се отказва капитана на националия тим. Какво правиш? И той ми отговори много умно: „Ще му кажа да не повтаря моята грешка“, припомни доцентът.

Михаил Мадански разказва и за своите впечатления от работата с Ивелин Попов. „Попето и Бандаловски дойдоха в Литекс от Холандия. Това, което винаги ми е харесвало в Ивелин Попов, освен, че е много амбициозен, е, че винаги казва това, което мисли, право в очите. Прям и откровен е. Дори веднъж каза на Люпко Петрович: „Бате Люпко, защо не ме пускаш да играя?“. Преди един мач се чудехме кой ще е десен бек. И решихме това да е Станислав Генчев. Но пък тогава мислехме кой ще е десен халф, на мястото на Генчев. И Попето излезе и заяви, че именно той ще играе като такъв. Така и стана. И до ден-днешен Ивелин и Генчев са големи приятели. Попето има много хубаво и здраво семейство“, казва Мадански.

Бившият селекционер на младежкия национален тим Михаил Мадански разкри за кои свои бивши футболисти съжалява най-вече. „Липсват ми двама таланти в големия футбол. Единият е Сашо Тонев, който се опитваше да изиграе целия мач на спринт. При него бавно бягане нямаше. А имаше невероятни данни. Другият футболист, за когото съжалявам, и съм така настроен срещу Ботев Пд, е Тодор Неделев. Не може такава институция като него, да го прогониш по този начин. Само си го представете при тези бързи крила, един Неделев отзад само да им я набутва. Без дори и да тича. Нямаме такива играчи като него, само донякъде Слави Шопов“, заяви той.

Михаил Мадански похвали работата на президента на БФС Георги Иванов. „Той успя да направи един много стабилен екип – млади хора, образовани, с езици. По цял ден работят и мислят за футбола. Не можем да искаме от Гонзо всичко да стане на първата година. Трябват 5-6 години. Нещата могат да се случат, ако се работи честно, почтено, индикациите, които идват от БФС, са повече от положителни. Георги Иванов си е на мястото в момента. Харесва ми нещата, които той върши“, завърши доцентът.

подкрепя българския спорт