_small.png)
Нападателят на Черно море Матиас Курьор даде откровено интервю за авторитетното френско издание „Le Parisien”. Голамйсторът на „моряците“ разказа за трудните, но и за добрите си моменти в кариерата на професионален футболист. Той сподели ,че се е сблъсквал с расистки обиди в България и Испания, но заяви признателността си към феновете на Черно море. В момента националът на Мартиника е №1 сред френските нападатели и той разкри, че това го кара да се чувства щастлив.
„Бих излъгал, ако го направя фалшиво и се правя на скромен. Особено на моята възраст. Наясно съм, че съм изиграл повече мачове от другите френски нападатели, но няма да бягам от това удоволствие. Подобрих най-доброто си постижение и не смятам да спирам дотук. Бера плодовете на труда си, като се възползвам от ситуациите, които ми се удават“, заяви Курьор.
„Бух предпочел да имам този успех във Франция, а не в България. Нямам кариерата, която исках, но не съжалявам. Моята мечта бе да играя за ПСЖ. Много преди да бъде клубът, който е сега. Бях като всички останали, исках да започна в Лига 1 и след това да намеря нещо по-добро като Висшата лига и Ла Лига, а после да играя в Шампионската лига. В Нант може би трябваше да рискувам повече, но грешките не бяха само мои. След първата ми тренировка в първия отбор, тогавашният треньор на тима Мишел де Закарян ми каза: Не аз бях този, който те искаше, а ръководството. На 18-19 години това е убийствено. Не търся оправдания, но когато не показвате интерес, това е грубо. Изкарах си добре, както и добри пари. Излизах, за да забравя вътрешната си болка. След Нант трябваше да напусна Франция, защото вече никой не ме искаше. Трябва да отбележа, че отдадох две години и половина, в които почти не играех. В такъв момент се съмнявате в качествата си. Няколко клуба, които се свързаха с мен, нямаха срам и ми предложиха много ниска заплата. Те усещат, че си в безизходица. Казват ти, че е това или нищо. В такъв момент не си в силна позиция. Но, когато харесвате футбола се опитвате да намерите решение, за да можете да упражнявате професията и точно това направих“, добави още нападателят на Черно море.
„Бих отговорил високомерно, но имам нивото да играя в Лига 1. Днес, не знам, но преди няколко години със сигурност. Знам го. Може би нямах статистиката на Нианг, Паулета или Жиняк, но щях да намеря своето място. По отношение на моята игра, много се промених заради играта ми в толкова много страни. Но аз се отворих за света. Живях в много бедни страни, успях да попия това с всеки изминал ден. Творих очите си и осъзнах какъв късмет имам. Помогна ми да стана нещо по-различно от само футболист. Не говорех езика и трябваше да се справям сам. В момента вече не се страхувам от нищо. Дори, ако бях останал сам в пустинята щах да се справя“, каза националът на Мартиника.
„Въпросът със заплатата ми в Черно море е табу, както е и във Франция. Живея много добре. Нямам право да се оплаквам. Не съм от жълтите жилетки...В един момент от живота си играех за 1000 евро на месец, вместо за 25 000 на година.. Феновете на Черно море ми дават много от любовта си. Привържениците дори веднъж благодариха на майка ми, че ме е родила. Единственият път, когато видях баща ми да плаче беше през 2016 година, когато той присъства на последния ми мач за Черно море, но аз се завърнах в отбора в началото на тази година. Тогава публиката показа почитта си към мен и тогава това го шокира“, заяви Курьор.
„Ставал съм обект на расистки обиди в България. Спомням си един мач срещу Левски, когато станах жертва на маймунски звуци от феновете им. Бях отвратен. В края на двубоя фен на „сините“ дойде при мен. Разказах му за гнева си от подобно поведение, след което той ми отговори, че няма да друг начин да ни разсейват. Но има повече такива преживявания в ежедневието, отколкото по стадионите“, добави още той.
„В Испания преди няколко години ми беше забранено да влизам в ресторант под предлог, че имам нужда от резервация. И все пак други хора, пристигнали по същото време като мен, бяха настанявани. Не мога да го докажа, че се дължи на цвета на кожата ми, но аз бях единственият, който нямаше достъп до заведението. Когато пристигнах в Казахстан всички искаха да се снимат с мен. Бях много горд, но всъщност беше само заради цвета на кожата ми. Никога не бяха виждали чернокож. Беше за забавление и подигравка. Дори не знаеха кой съм. Един ден една жена ме помоли за снимка, за да я даде...като сватбен подарък на мъжа си. Чернокожият човек в културата на Казахстан, непременно е беден. Той преплува морето, за да дойде и да живее добре...Бях най-добрият играч в тима си, но ме приеха едва след това, когато ме видяха да влизам в джамия. Тогава сякаш ме осиновиха. Това промени тяхното възприятие към мен“, разказа голмайсторът на „моряците.
източник: Антон Узунов
„Когато имам възможност не пропускам мач на ПСЖ. Аз съм им голям фен и дори отегчавам жена ми, Спомням си как плаках на финала за Купата на лигата през 2000 година, когато парижани загубиха от Геньон, сякаш съм загубил много скъп човек за мен“, каза Курьор.
„Започнах да инвестирам в недвижими имоти. Ожених се през септември. Сега мечтая да изградя семейство. Толкова бих искал да изживея кариерата си като имам дете. Нека да види баща си като футболист и да усети възможността да пътува навсякъде по света – от България до Южна Корея“, добави още той.
подкрепя българския спорт
2Коментара