2022 година беше първата глава от новата „синя” приказка. Година изпълнена с емоции, триумфи и паметни победи. Година, която ще остане в историята на Левски. Година, в която фенове, отбор и клуб заедно стартираха трудния път от бездната към спасението.
Във всяка приказка има положителни и негативни герои. В следващите редове ще стане въпрос за един от най-ярките такива. Ролята на Лидерът в тази първа глава определено принадлежи на Георги Миланов.
Неговата история с Левски започна няколко месеца по-рано. В момент, в който никой не искаше да играе на „Герена”. Тогава треньори и ръководители в клуба получаваха откази или уклончливи отговори от футболисти с далеч по-малко качества. Жоро обаче каза „да”, за да може да изпълни една своя мечта – да играе за любимия Левски. Още с първите си изяви със синия екип, халфът поведе отбора. Той беше тази искрица, която да запали разклатения тим на тогавашния треньор Живко Миланов. Страстта, хъсът и неприримостта, с която Миланов играеше, бяха заразяващи. Със „сърце и душа”, както пеят привържениците на славния клуб, чийто цветове защитаваше.
Харизмата на Георги Миланов бързо се усети на стадион „Георги Аспарухов”. Той е от тези играчи, към които публиката не може да остане безразлична. От тази порода футболисти като Георги Иванов-Гонзо, Димитър Иванков и Елин Топузаков. Химията между Лидерът и взискателните „сини” фенове се получи още в първите мачове на отбора.
Полузащитникът знаеше, че идването на Станимир Стоилов е отлична възможност за него да се завърне към най-добрите си дни във футбола, а Левски да се оттласне от бездната. Пътят обаче не беше никак лек, изпълнен с неприятни контузии, а и провокации от самозабравило се дуо съотборници. Но дори и в този момент от един мач с Пирин Благоевград Миланов постави отбора над собственото его.
Пролетта на 2022 година беше ключова за спасението на Левски. Клубът се нуждаеше от сериозни финансови средства, а за да генерира такива отборът трябваше да се класира за евротурнирите. За да се случи това обаче съставът на Станимир Стоилов нямаше право на грешка, защото изоставаше доста от местата, даващи излаз към Европа, а една загуба можеше да бъде фатална и в турнира за SESAME Купа на България. Именно в този момент Лидерът влезе в ролята си. Без да е водил пълноценна подготовка заради контузия Георги Миланов поведе крехкия отбор на Левски към победа след победа и място в историята на клуба! Оценката на феновете пък беше красноречива – пълен стадион във всеки мач.
Черешката на тортата беше 15 май, когато „сините” удариха безпомощния ЦСКА във финала за Купата и сложиха край на негативната серия без трофей. След това дойдоха и паметните два мача с ПАОК в Лига на конференциите, преди които отборът трябваше да се справя с куп кадрови проблеми. Мнозина мечтаеха да видят Левски Европейски с Георги Миланов и Ивелин Попов в състава си, но Попето се контузи и Лидерът отново беше призван да поведе съотборниците си, за повечето от които това беше дебют в евротурнирите. Двубоите с „двуглавите орли” може би бяха най-добрите за седмицата със синия екип. Непримиримост, хъс, спортна злоба и правилен футбол. Такъв Левски видяхме срещу многомилионната селекция от Солун – и на „Герена”, и на „Тумба”.
В живота, а и във футбола не всичко винаги е цветя и рози. За това разбраха и в Левски в мачовете с малтийския Хамрун. В реванша Миланов отсъстваше, а липсата на опит в състава в ключови моменти от срещата си каза думата…
Годината не завърши по най-добрия начин за отбора, но тя остава завинаги в „синята” история. А играчите записаха имената си със златни букви в нея. Не това обаче е най-важното. Най-вероятно и след 100 години пак ще се говори за спечеления трофей и отстраняването на ПАОК. Едва ли има нещо по-ценно от любовта и признанието на феновете. Емоциите и моментите, в които 20 000 привърженици скандират името ти, а ти си удовлетворен, че си дал всичко в името на любимия отбор, значат много повече от една победа или купа.
Първата глава от новата „синя” приказка беше завършена. С нейния край от сцената слезе и Лидерът. Направи го по такъв начин, че Левски да спечели от него. Както многократно обяви. Но дали с това ще се изчерпа участието му в книгата….?
3Коментара