Министърът на младежта и спорта Красен Кралев даде интервю, в което говори по актуални теми в българския спорт. Според него все още е трудно да се каже как точно се е отразила принудителната почивка заради пандемията на родните спортисти. Кралев похвали работата на спортния тотализатор, като очакваните приходи до края на годината трябва да набъбнат до 300 млн. лева. Министърът отново изтъкна, че България е една от малкото страни в ЕС, които са рестартирали спортния си живот с публика по трибуните. 


Г-н Кралев, колко често спортувате?

- Моят живот е свързан със спорта. Опитвам се да спортувам във всеки един възможен момент. Въпреки че през последните 6 години личното ми време е оскъдно. При добра организация, намирам време да тренирам. Имало е периоди, в които съм успявал между три и пет пъти на седмица. Тренировките продължават около час. Лошото е, че се наложи да претърпя доста тежки операции на двете коленни стави, което силно ограничи избора на спортове. В момента според лекарските предписания мога да се занимавам само с колоездене и плуване. Бокс практикувам на моя отговорност. Заниманията във фитнеса са отделно.

Те изискват около два часа. През седмицата редувам различните спортове. Последната година бе посветена на възстановяването от операция, при която ми бе направена остеотомия на тибията (срязване на две на големия пищял на крака) и поставяне на имплант. Жестока операция. Трябваше да се науча отново да ходя нормално. Заради се радвам, че успях да направя първата пълноценна тренировка в боксовата зала миналата седмица. Това беше тест колко съм успял да се възстановя. Изкарах 6 рунда с треньор. 4 на чувал и два с лапи, което много ме радва. Болки все още има, но са поносими.

Колко най-много тренировъчни рунда сте правили?

- Преди 4 години, преди да дойдат проблемите с крака съм стигал и до 10 рунда по 3 минути. С минута почивка между тях. Правя всичко това, защото организмът просто го иска. Заради ужасните болки през последните години се бях обездвижил, което доведе до атрофия на мускулите и натрупване на излишни килограми. Не можех да вървя повече от 20 метра.

Вече се връщам към нормалния живот. Критиците, в своята безпомощност да намерят недостатъци в работата ми като министър, постоянно ме атакуват заради наднормено тегло. Все си мисля, че за един министър е по-важно какво образование има, каква експертиза има и как си върши работата, а не колко са му килограмите. На тези хора не им пожелавам нито за секунда, да изпитат тези болки, които изпитвах през последните години (усмихва се). Скоро ще вляза във форма и пак ще играя по 10 рунда .

Значи леката атлетика вече е минало.

- За съжаление, с това състояние на коленните стави е невъзможно. Все още сънувам как се състезавам. Много ми липсва.

Как се отрази на българските спортисти тази принудителна почивка заради пандемията?

- Трудно е да се прецени в момента. Особено при борбата за олимпийските квоти. За някои спортове се отрази добре, за други - не. Спечелихме време, успяхме да натурализираме добри атлети в бокса и тайкуондото, които могат да спечелят квоти, дори и медали за България на олимпийските игри догодина. Младите таланти Едмонд Назарян и Йоана Илиева ще бъдат по-зрели и ще имат възможност за добро представяне в битката за квотите. Ще има повече време за подготовка.

Направихме всичко възможно нашите спортисти да усетят подкрепата в този труден момент. Веднага след края на извънредното положение отворихме всички бази. Много хора не отчитат факта, че България е една от малкото държави, ако не и единствената в ЕС, която запази бюджетите на федерациите непокътнати. Най-лесно беше да се скрием зад пандемията и да не правим нищо.

Разрешихме средствата, които бяха спестени от липсата на международен календар да бъдат насочени изцяло към подготовката. Това означава, че освен най-добрите ни атлети и голям кръг от млади спортисти също получиха допълнителни средства лагери. Не само, че не намалихме бюджетите, но и предвиждаме догодина двойно увеличение на парите за клубовете. Точно там е хроничното недофинансиране.

Защо се получи така?

- Всичко е заради ограниченията в бюджета. Той зависи от приходите в спортния тотализатор. Там вече нещата вървят добре.

Какво е увеличението на приходите от тотото?

- Ако за миналата година оборотът на тотализатора беше в рамките на 160 милиона лева, то за първите 6 месеца от тази година приходите му вече достигнаха 120 милиона. И то в условията на 45 дни извънредно положение. Задачата до края на годината е да се стигнат 300 милиона. Което ни прави оптимисти, че дори още през тази година ще успеем да подобрим финансирането на спортните организации. Направени бяха необходимите уточнения в закона за отделяне на процент за училищната инфраструктура и за култура.

До момента това не бе правено. Винаги бюджетът на министерството се е сформирал от отчисленията, които идват при нас. Те са в рамките на 18% от приходите на тотализатора и средства от централния бюджет. При силно лимитираните приходи на тотализатора в миналото, просто не оставаше възможност да се дават пари и за други дейности.

Сега всичко това ще се промени. Отделно правителството отдели 25 милиона за училищната инфраструктура. През миналата седмица обявихме обществените поръчки за избор на изпълнители за изграждането на първите 15 физкултурни салона по програмата. През другата седмица ще обявим следващите 10.

Как се отрази пандемията на спортните бази? Дълго време те останаха празни.

- Кризата се отрази и на "Национална спортна база", и на "Академика", и на "Сердика спортни имоти". Въпреки това поехме ангажимента да поемем наемите на клубовете, които са регистрирани в министерството и са наематели за два месеца. Дружествата са компенсирани. Но липсата на международни спортни прояви, на концертна дейност, не може да не се отрази. Най-тежко е положението с големите зали - "Арена Армеец", "Арена Русе", "Асикс Арена". При малките, които са за тренировки, проблемите са по-незначителни.

Защото финансирането на клубовете и федерациите е запазено. По време на кризата големите спортни зали бяха използвани като резерв, ако бе допуснат взрив на болни, такса смет и данък сгради продължават да се дължат за целия период. Каква такса смет, като залите са затворени от 6 месеца!? Това обаче може да бъде решено само на ниво общински съвети.

Има ли как футболните фенове да бъдат накарани да спазват противоепидемичните мерки на стадиона? Още в първия кръг се видя, че има проблем.

- По този въпрос има много спорове. Искам дебело да подчертая, че тук не е само до футболните фенове, но и до привържениците на всички спортове, които са лишени от достъп. Да, има нарушения, но все още не са масови. Една част от отборите полагат невероятни усилия да се спазват мерките и те трябва да бъдат поощрени. Не е коректно заради малцинството да страда целият спорт.

Заради това нашето предложение към федерациите, включително и БФС, да се предвидят наказания за клубовете, ако има установени системни сериозни нарушения, те да водят до мачове на закрити врата. България е една от малкото държави в ЕС, които рестартираха спортния живот с публика. Защото спорт без публика не може да се прави. За съжаление някои не разбраха жеста. Но според мен първият кръг премина повече от нормално. Нямаше сериозни струпвания на хора. Ако феновете продължават в същия дух, можем да помислим за увеличаване на броя на зрителите през септември.

Докъде стигна спорът с БФС за онези 143 000 лева, които бяха неправомерно изразходвани?

- В момента се води дело. Това е нормална практика. Нашите инспектори установиха, че сумата, която е платена за наем на стадион "Черноморец" е прекалено голяма, защото просто не е имало нужда от толкова дълъг период. Техните експерти държат, че това е било едно от изискванията на УЕФА. В момента исковата молба е изпратена в БФС и върви размяната на документи. Всичко в този спор ще се реши от независимия съд и в това няма никаква драма.

„България днес“


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.