През зимата 21-годишният швед Кевин Янсон бе привлечен от Ботев Пловдив. Той дойде в тима от датския Фремад Амагер. От началото на сезона е взел участие във всичките 10 шампионатни мача на канарчетата. Ползван е от треньора Азрудин Валентич като дефанзивен халф и централен защитник. Младокът разкри защо е приел офертата да дойде в Пловдив в телефонно интервю пред „Fotbolldirekt.se“.

„Говоря с вас от терасата. В момента съм по шорти и тениска, защото е цели 25 градуса. Невероятно е“, казва Янсон. И натъртва, че иска да остави своя следа във футбола, а името му да стане поне толкова разпознаваемо, колкото на баща му – бившия шведски национал Йеспер Янсон, който в момента е спортен директор на Хамарби (б.р. – бил е шеф и в Хелзингборг, както и началник на скаутите в Копенхаген).

Кевин, колебаеше ли се, преди да приемеш офертата на Ботев Пловдив и да напуснеш Скандинавия?
– Не, защото това бе отлична възможност за мен. Все пак отивах да играя в Европа. Бях много настървен от възможността. В момента сме на върха в класирането, започнахме отлично сезона. Аз пък съм в отлична форма и целите ми са големи. Лигата е силна, има много футболисти, които притежават отлични технически качества.

Колко важно бе за теб треньор на отбора да е Азрудин Валентин – човек, който те познава и може да разговаря с теб на шведски?
– Разбира се, това е важно и дава сигурност. Все пак говорим за човек, който ме познава и като играч, и като личност. Той ми помогна много. Помага ми и фактът, че с Па Конате сме в една стая по време на лагерите. Тук вече са и приятелките ни, което прави социалният ни живот още по-лесен. Това важи и за сезона. През миналия се борехме да останем в Първа лига. През този целта е да сме в Топ 6 и да участваме в плейофите, борейки се за квота за евротурнирите. Имаме шансове, ще се борим докрай. Лудогорец и ЦСКА са двата големи фаворита. Но останалите отбори са по-добри, отколкото си мислите. Тук е рядкост да спечелиш с повече от 2 или три гола, всеки мач е труден. Мога да направя сравнение с шведското първенство. Почти убеден съм, че българското е по-добро. Чувам, че и много други мислят по същия начин.

Пътят ти до излизането в чужбина не е толкова обичаен…
-Така е. От Хелзинборг отидох в Мялби. Там не играх много (б.р. – 3 шампионатни мача през 2019-а), но научих много за професионалния футбол, за което съм благодарен. След това за година бях във втородивизионния датски Фремад Амагер (б.р. – клубът е собственост на боса на Ботев Пд Антон Зингаревич). След това дойдох в България и съм тук вече повече от 9 месеца. Най-вероятно никога не съм бил футболистът, който се отличава в един отбор. Точно и затова сякаш минах „под радара“, за да стигна дотук. Аз обаче вярвах в себе си и качествата, които притежавам. Полагах много усилия през последните 2-3 години и сега всичко започва да се отплаща. Човекът, който означава най-много за мен до момента, е Азрудин Валентич. Той не спира да работи с мен. Да, дебютирах в професионалния футбол при друг треньор, но той е този, който ме изведе на друго ниво. И сега вече съм „на радара“. Хората ме забелязват, което е хубаво.

Как е „новият живот“?
– Чувствам се много добре. Това, че приятелката ми е тук, го прави много по-лесен. Не е само да се върнеш от тренировка и да седнеш на дивана (смее се). Всичко е на ниво. Климатът е топъл, а храната добра. Понякога е малко самотно без семейството и приятелите, но това е животът, който сам съм си избрал. Знам, че ще трябва да понасям и удари, и някои липси, но засега всичко се отплаща и няма от какво да се оплаквам.

Колко още време се виждаш в Пловдив?
– Искам да заиграя в някое от големите първенства. Договорът ми е до лятото на 2023 година. Ще видим колко дълго ще остана. Искам да продължа да играя в Европа, да направя свое собствено име. В Ботев израствам, това е чудесен клуб.

Баща ти Йеспер Янсон е добре познат – ако не в цяла Европа, то поне в шведския футбол. Доколко има принос и участва ли в развитието на кариерата ти?
– Той определено е голяма част от живота ми като цяло, но сравнително малка част от футболния. Аз и агентът ми държим всички карти. Много близък съм с баща си, като това има предимства и недостатъци (смее се). Той ми дава съвети, но се стреми да стои настрана.

Значи нямаш „безплатен билет“ за титулярния състав на елитния шведски Хамарби, така ли?
– (смее се) Нямам. Разбрали сме се, че никога няма да работим в един и същи клуб.

Като погледнем състава на младежкия национален отбор на Швеция, виждаме, че в него има доста момчета, които не играят редовно. Ти обаче си титуляр, а не си повикан…
– Надявам се, че ще получа шанс. Не бива да забравяме, че националите се представят добре. Аз ще продължа да показвам какво мога в България. И дано един ден селекционерът се свърже с Азрудин Валентич и се поинтересува за качествата ми.

подкрепя българския спорт