Председателят на Българската федерация по художествена гимнастика Илиана Раева коментира сложната ситуация във футболния Левски, където съпругът ѝ Наско Сираков отскоро е новият мажоритарен собственик, влиянието на пандемията от COVID-19 върху формата на родните грации и целите пред ансамбъла ни.

- Вашето спортно семейство почти винаги е свръхактивно и е част от бури и урагани, съпътстващи спортния живот. Но напоследък има размяна на ролите - след пандемията около Илиана Раева се възцари спокойствие, но Наско Сираков се върна във вихрушката. Как ти се отразява - ти да си в един вид зона на комфорт, но да наблюдаваш как Вълка ще трябва да доказва, че е цар във футболната джунгла, но е в крайно нетипична кризисна ситуация с тежки препятствия и в ежедневна лудница?

- Много се вълнувам за това, което се случва около Наско и около Левски, защото при него това беше много сериозна и значима житейска кауза. Аз никога, ама никога не съм била чак в толкова тежка ситуация. Когато аз започнах да се занимавам с управлението на художествената гимнастика, тя също беше на много, много ниско ниво, нямаше ги успехите, медалите, нямаше международни състезания в България. Като че ли художествената гимнастика в България - спорт, който за нас значи успех и национална гордост, беше със затихващи функции и имаше нужда от един вид възродителен процес. Но при Наско ситуацията е такава, че той наистина се хвърли във футболната джунгла и в напълно опустошен Левски - да го вади не от дъното, а от под дъното. Задачата му е много трудна, но той има знанията и възможностите и мисля, че ще се справи с тази мисия, която за мнозина в момента може и да изглежда невъзможна. Но когато става дума за Левски, за тази негова житейска кауза, всички трябва да са сигурни, че Наско ще направи и невъзможното, за да извади клуба от това състояние. Разбира се, че цялото ни семейство се вълнува и Наско има нашата пълна подкрепа в тази тежка мисия. Хубаво е също, че цялото огромно “синьо” семейство осъзнава, че най-тежкият път трябва да се върви заедно, с обединение и подадени ръце между всички тези, за които Левски наистина е не просто кауза, а начин на живот. Правят се страхотни инициативи с феновете, хората засвидетелстват любовта си и показват, че са готови да отделят и от залъка си за нея. Всеки е готов да помогне с каквото може. А ангажирал ли се е Наско, означава, че е готов да се изправи и срещу наглед невъзможни препятствия. А аз в момента съм по-скоро в период, в който бера плодовете от моя десетгодишен сериозен труд.

- Кога разбра, че Наско ще се захване с тежката мисия, със своята житейска кауза Левски?

- Каза ми го един-два дни преди да го обяви официално. Аз по принцип не бях много съгласна, както друг път винаги съм била за всяко негово начинание. Но видях, че желанието му е огромно и той наистина е готов да се бори всеотдайно. И го подкрепих. Знам какво е да се бориш за кауза. А хората трябва да са сигурни как Наско се бори за кауза, особено ако тя е каузата на живота му - Левски. Вярвам, че ще се справи.

- Как живя лично ти през изминалите месеци със спорт под карантина заради коронавируса?

- Всъщност това ми даде страхотен шанс да бъда сто процента отдадена на семейството си, на внучките си. Родиха ни се две внучки по време на карантината. Това е страхотна благословия. Вече имаме три внучки. Имахме възможност всички да бъдем заедно - живеем на едно място. Преживяхме нещо, което не ни се бе случвало да правим заради ангажиментите ни - да живеем заедно и да се радваме всички един на друг. Така че тази карантина при нас се отрази различно. Самата карантина не я усещах като трудност и препятствие, а по-скоро като истинска благословия. Лично аз се възползвах напълно от позитивите, които предостави карантината заради иначе един изключително негативен и тревожен момент за целия свят. Винаги трябва да се стремим да откриваме хубавото, дори и в най-тежки дни. Аз имах възможност да се отдам изцяло на семейството, на дъщерите си, на внучките си и на зетьовете си. А за тях със сигурност важи приказката “имам зет като мед”.

- Как се отрази пандемията на художествената гимнастика и на българските златни момичета?

- Много фатално е за всеки спортист, не само за художествената гимнастика. Два месеца е много дълъг период за активните, за професионалните спортисти. После трябва да се започне да се тренира по съвсем различен начин. Ние нямаме опит с такива дълги почивки. Трябваше да мислим много, да внимаваме и да подготвим план, по който да пазим момичетата от контузии. Разбира се, получиха се някои съвсем дребни контузии на някои от тях, но, слава Богу, нямаше сериозни. По мое предложение преместихме всички държавни първенства през август и се радвам, че се прие. Защото нямах добри предчувствия за есента и за зимата, а ги бяхме отложили за по-късната есен - октомври и ноември. Предложението ми беше да са през август, макар и без публика - и то без да съм знаела, че ще има такъв пик на заразени. Но водещо е българските гимнастички все пак да имат шанс да проведат състезанията си, вместо да рискуваме пропускане на целия сезон. Ще се опитаме да излъчваме всички турнири на живо, за да могат феновете ни да станат свидетели на състезанията. Вече се готвим много сериозно. Направихме 3 лагера на “Спорт Палас” - първо индивидуалното бяха един месец, ансамбълът беше в София, след което той замина за един месец, а индивидуалното се подготвяха на “Раковски”. Сега за втори път отборът на индивидуално жени замина, ансамбълът се завърна в София и тренира на “Раковски”, а ансамбъл девойки се готви в “Арена Армеец”. Нашата база е недостатъчна, но за сметка на това от спортното министерство са ни подсигурили възможността да сме разпределени в три бази и имаме прекрасни условия, при които се готвим за предстоящите състезания и за нови големи постижения след възобновяването на сезона. Не съм сигурна, че ще имаме европейско първенство. Обстановката е много динамична в световен мащаб. Новините непрекъснато се сменят. Ще има европейско, не е сигурно... Всички международни състезания отпаднаха, засега е останало само то. И последните новини, които получих от Европейския съюз по гимнастика, са че не е съвсем сигурно, че и европейското първенство в края на ноември в Киев ще се проведе.

- Чисто финансово как се справя една спортна федерация по време на пандемията? И в частност как се отрази коронавирусът на Българската федерация по художествена гимнастика, при положение че отпадна домакинството на световната купа в София, позволяващо приходи и от спонсори, и от фенове, при положение че няма възможност за печелене и на медали от големи състезания, които също да привличат интерес?

- Към нито един момент по време на пандемията не сме усетили проблем. И това си има логично обяснение. Първо - ние получаваме голяма помощ от министерството на спорта. Имаме подкрепа и от различни дарители и спонсори. Но най-голямата подкрепа получаваме от министерството и от Красен Кралев и това позволява дори в кризисна ситуация като тази, каквато не бяхме виждали, ние да продължим да се движим по план, не да се чудим как да се справяме, а да не спираме да мислим за развитието и за бъдещите високи постижения, когато имаме възможност да ги постигаме. Но това не е нещо ново, винаги е било така. От голямо значение е подкрепата, която получаваме и за организиране на световни купи всяка година, и за световното първенство през 2018 г., а наистина работим и за бъдещето, тъй като гледаме към домакинството на световното първенство през 2022 г.. Имаме уверението, че и с него всичко ще е наред, вече преведохме част от парите, които дължим, за да сме домакини на световното през 2022 г. в София. Преведохме и част от парите, които дължим за европейското първенство във Варна през 2021 г. И съответно можем да следваме и нашите стратегии за развитие, независимо от тежките времена. При нас в случая проблемите са главно от невъзможността да се провеждат състезания, но, слава Богу, нямаме финансови затруднения. За което отново благодаря и на нашите спонсори и дарители. Заедно ще продължим да носим златна радост за България.

- Ясна ли е вече точната програма на най-важните събития за вас догодина до Олимпийските игри?

- През март ще бъдем домакини на световна купа в София - тя ще е първата за сезона. През юни ще сме домакини на европейското първенство във Варна. След това ни предстои последният лагер в Мураяма - на разноските на нашите приятели от Япония. След което ни предстои участието на Олимпийските игри.

- Какво очаквате от олимпийските игри в Токио - ще успее ли националният отбор на България по художествена гимнастика да извлече позитиви от негативите и отлагането на Игрите?

- Може би. За някои, които са в края на кариерата си, една година отлагане може да е недотам приемливо, но за други пък една година допълнителна подготовка няма да е зле. Ние сме готови във всякакви варианти за Олимпийските игри - и да разчитаме на нашите най-рутинирани гимнастички, и на по-младите. Подготовката ще се води на високи обороти и който е най-добре подготвен, той ще участва. А за ансамбъла - нямайте съмнение, че ще бъде във върховата си форма в Токио.

- Това значи преследване на златото и задължителна цел медал?

- Точно така.

- Възможно ли е заради отлагането с една година да има промяна на участници за България - и индивидуално, и при ансамбъла?

- За ансамбъла не мисля. Дай Боже момичетата да са здрави, това е най-важното. В индивидуалното всичко е възможно, но отново е най-важно да са здрави. Боряна Калейн и Катрин Тасева извоюваха квотите. Ако са в оптималната си форма, те ще представят България. Ако не са, ще участват тези, които са най-добре подготвени и най-добре могат да представят страната ни. Това винаги е било водещо при нас, но именно тази конкуренция ражда българските шампионки. Но аз лично смятам, че Боряна и Катрин ще са подготвени.

- Рядко се вижда родна институция, каквато представлява и Българската федерация по художествена гимнастика, да реагира така, че да окаже пълна обществена подкрепа на българин, нападан в чужбина. Има ли какво да добавите по темата с уволнените български треньорки в Швейцария - треньорът на ансамбъла Илиана Динева и асистентката ѝ Анелия Станчева, след като изпратихте позиция и до швейцарската федерация, и до швейцарските медии, и до посланика ни в Швейцария?

- Написахме много изчерпателно писмо, в което обявихме пред всички позицията си. Илиана Динева и Анелия Станчева са две изключителни специалистки. България е в основата на цялостното развитие на художествената гимнастика в Швейцария и швейцарците дължат много на България. Познавам прекрасно тези треньори. Познавам прекрасно Весела Димитрова, която мина по същия път и успя да осъди швейцарската федерация. Искрено се надявам и Илиана Динева да спечели делото, което е завела. Илиана Динева заслужава да изчисти името си, защото това е страхотен български специалист, подготвял по възможно най-добрия начин младите гимнастички на Швейцария в последните девет години. Случващото се е удар не само по нея и по Анелия, а е удар и по българската художествена гимнастика. А бих повторила - швейцарците ни дължат много в този спорт. Дълбоко съм убедена, че е дълг на всяка институция в България - не само спортна федерация, която уважава себе си, да реагира подобаващо - когато аргументите са изцяло на страната на нашите сънародници, в случая - нашите треньори. Апелът ни е за справедливо и достойно отношение към българските треньори. И швейцарската федерация е длъжна да предприеме нужните мерки, за да реабилитира името на достоен човек и доказан специалист като Илиана Динева.

- Може ли един ден и Илиана Динева да се прибере в България и да започне да "шлифова диаманти", както прави Весела Димитрова, откакто се прибра у нас и се захвана с българския ансамбъл?

- За мен би било прекрасно - и Илиана Динева, и всички наши талантливи треньори да се приберат в България. Ние имаме изключително талантливи специалисти в чужбина и създадохме школите на много държави./24 часа


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.