Бившият футболист на Левски и националния отбор Илиан Стоянов даде специално интервю за Gong.bg. Коловати, както е известен сред феновете, говори за представянето на „сините“, както и за предстоящи избор на нов президент на БФС. Той коментира и работата на треньорската школа в България. В първата част на интервюто Илиан Стоянов говори за живота и работата си в Япония. В прикаченото видео може да чуете разказ му:

- Г-н Стоянов, успявате ли да следите случващото се в българския футбол?

- Да, не следя цялото първенство, а по-специално моя любим Левски. Когато имам време и мачовете не са много късно през нощта, ги гледам постоянно. Други двубои от българското първенство не гледам, защото нивото е много слабо. Не искам да си причинявам такава болка.

- Не си ли причинявате и болка, когато наблюдавате Левски, защото ситуацията в тима не е добра?

- Левски е друго нещо. Всеки, който е минал през клуба знае какво означава и това остава тръпка и любов за цял живот. И преди да отида в Левски съм левскар и мечтата ми е била да играя тим, и тя се осъществи. Бях пет години там и най-хубавите ми години като футболист преминаха в Левски. Старата любов ръжда не хваща. Но моментът е лош. Така се стекоха нещата, че Левски беше тръгнал да се пооправя финансово и игрово. След това станаха нещата с Божков и той напусна. До декември миналата година много често се чувах с Наско Сираков и го питах какво става с клуба. Тази година не съм му се обаждал, но тази година е много тежко. Без спонсори и пари е така.

- Живеете в страната на изгряващото слънце, има ли шанс то да изгрее и над Левски? Оптимист ли сте и има ли оптимизъм в Наско Сираков?

- Чувахме се с него до декември миналата година. От 3-4 месеца не съм му се обаждал, за да го питам как е отбора. За Левски винаги ще се намерят спонсори и хора да дават пари. Рано или късно това ще стане, но идеята не е да се намерят добри спонсори, а да се прекрати с тези футболисти чужденци – ментета, които се събират всяка година и те не са за нивото на Левски. Един чужденец, за да играе в България трябва да бъде много по-добър от българина, а в момента не е така. И тази година през зимата се взеха футболисти, които не са на нивото на Левски. Трябва класа.

- Харесахте ли началото на сезона, когато Левски започна почти изцяло с българи? Трябваше ли да бъде проявено повече търпение към тях?

- Тогава бях най-щастливият човек да видя 11 титуляри млади българи. Това е пътят, но проблемът в България е, че треньорите, които работят там не искат да залагат на млади футболисти в първите отбори. Нямат топки да работят с тях и да им дадат шанс. Има много талантливи деца, но просто не се обръща внимание и не се залага на тях от страх. В България е лошото, че веднага се търсят резултати. Трябва да се налагат футболисти и да се работи повече с младите играчи. Нещата ще станат.

- Виждате, че и самите фенове не са много търпеливи, но след това не показаха това търпение, което го имаше в началото на сезона. Трябва ли да има разбиране и от тях?

- Не са само феновете. Пак се връщам към треньорите. Те трябва да пазят тези млади футболисти. Не след мача да се говори кой става и кой не. Треньорът трябва да излезе и да ги защити. „Докато аз съм треньор, тези деца ще играят. Когато искате да ги оплюете, аз съм виновен, защото съм ги пуснал да играят.“ Но в България треньорите си измиват ръцете с футболистите. „Ето, искахте юноши, толкова могат.“ Чакай, какво самочувствие даваш на този млад играч, когато го плюеш. Вместо да го потупаш по рамото и да му кажеш кое е направил добре и къде е допуснал грешки. Да му дадеш самочувствие и другия мач да играе по-добре. А ти го мачкаш - „С това разполагаме“. Проблемът в България са и треньорите, които не искат да работят с млади футболисти, а и не знаят как да го направят.

- Затова ли се прибягва до чуждестранни треньори?

- Може би и това е основната причина. Но и при чуждестранните виждате. Стоянович също говореше, че не става, а след това му взеха чужденци и пак не става. Дали с нашите деца ще играеш или с тези чужденци е едно и също. И чуждестранните треньори, когато дойдат в Левски не знаят къде се намират. Това е институция. Проблемът е такъв, че тези, които са треньори не знаят как да се държат с младите играчи и да им дадат самочувствие. Другото нещо е, че треньорът на мъжкия отбор трябва да ходи да гледа мачовете на юношите, а не да работи по 2-3 часа и след това да ходи да си пие кафе. Трябва да обикаля. Треньорската професия е такава, че се работи по 24 часа. След моята тренировка, отивам да гледам мачовете на подрастващите, за да си избера футболисти, които да тренират с мъжкия отбор. А не да ми ги довеждат да видя този или онзи. Трябва да гледа мачове на юношите и да интегрира млади момчета в отбора. Негов да е изборът. А в България как е – тренираме два часа, кафето, „Витошка“, снимки. Няма никаква комуникация между първия отбор и школата. Трябва всички отбори да играят в един стил, а не се прави. Какво казваме после - „Трябва да ги учим.“ Къде е треньорът на първия отбор и шефът на школата? Необходимо е да се съберат в понеделник и да уточнят какво да се тренира. Да, да не са малките дечица на 7-8 годинки, а 15 годишните и нагоре, както се прави в Аякс, а не после да се чудим как техните юноши на по 17 години играят титуляри. Де Лихт беше капитан на Аякс на 18 години и ние се хващаме за главата как става. Това в България го няма. Но там тренират от юноши ги готвят за първия отбор. Много е лошо, че няма комуникация. Когато го кажа ме изкарват, че само хейт говоря.

- Съгласен ли сте, че един от големите проблеми в България е и организационния?

- Може и така да е. От много години не съм в България. Трябва някои неща да се променят в българския футбол, ако искаме да се развиваме и да има по-добри футболисти. И без това не се котираме добре на европейския пазар, да не говорим за световния. Българите никой не ни иска. Примерно продаваш играч на 19 години в Ювентус, подписва, има две тренировки и го пращат в Серия С. След две години се връща в България и отива в Монтана и Козлодуй да играе, и пропада.

- През юни предстои Конгрес за избор на нов Изпълком на БФС. Какъв трябва да бъде новият президент на Централата? Може ли да назовете конкретна личност?

- Моята личност съм я назовал още преди една година. За мен Стилян Петров е най-подходящия, но той се отказа и няма да се кандидатира, може с нещо да помага. Трябват нови лица в БФС. Новият президент да има твърдата ръка и да е безкомпромисен. Примерно да не прави компромиси към големите клубове Левски и ЦСКА. Трябва да се изкорени всичко по области. Много работа го чака и е необходимо да има здрава ръка, и да не се плаши от политически натиск или нещо подобно. Това е необходимо българският футбол да се оправи.

- В последните дни излязоха имената на големи български футболисти като Димитър Бербатов и Емил Костадинов. Какво мислите за евентуални техни кандидатури?

- За момента не съм видял кандидатури. Дори сега разбирам за Емо Костадинов. Трябват нови хора, а той е в БФС от много време. Така че, ако го изберат него, положението ще е същото. Митко Бербатов трябва да излезе и да каже на пресконференция какво трябва да се промени и да каже с какъв екип ще работи. Това са много важни неща. Трябва да се работи в екип. Какви хора ще работят за финансите, дали ще има поставени срокове. В момента не мога да коментирам, защото не съм видял някакъв план за развитието на българския футбол – краткосрочен и дългосрочен. Хубавото е, че Бербатов се кандидатира и има голям шанс да спечели. Въпреки, че ще му е много трудно, защото там са се впили като черва. Но с каквото можем, ще помагаме.

- Има много спорове около профилът на човека, който трябва да застане начело на БФС – дали да бъде администратор или по-скоро да бъде лидер. Какъв трябва да бъде според вас?

- Трябва да бъде лидер и да се вслушват в него. Но пак ще повторя – сам няма как да оправи нещата. Необходимо е да се подбере хубав екип, в който да има доверие и да знае, че няма да го предаде. Да, всеки може да дава мнения, но последното решение трябва да го взима президентът а БФС. Много неща трябва да се променят. Треньорски школи...абсолютно всичко. Димитър Бербатов е разпознаваем в цял свят. Всеки го познава.

- Да ви попитам за треньорската школа, защото имате мнение по въпроса. Смятате ли, че там треньорите излизат прекалено лесно?

- Не, прекалено лесно влизат в школата, а за излизане не знам. Ние сме може би една от една страните в Източна Европа с най-много лицензирани треньори. Имаме около 140 треньора, а десет не работят. Вижте колко са с А лиценз и т.н. Дават се на Сульо и на Пульо. Там трябва да си обвързан с някой, за да те приемат. Особено за А и Про лиценз. Трябва някой да е зад гърба ти, Играли сме професионално футбол 18 години, за националния отбор, работиш с деца, а те вкарват някой, който не го знаеш. Бил работил в Арсенал, но кой – Казанлък ли? Влезте и вижте какви имена има. Трябва да си човек на някого. Един обещал на пет човека да вкара еди колко си. Предната група, които завършиха Про лиценз, колко треньори работят, че не мога да се сетя? Един или двама. В България колко работят в елита – половината са чужденци. Навън колко са? Стойчо Младенов и Ивайло Петев.

- Каква е причината за това?

- Митко Бербатов искаше да кара Про лиценз, те не го приеха! Не му приеха документите, защото нямал стаж. Представяте ли си? На него пожизнено трябва да му дадат лиценз. Това са страхотни хора. Но колелото се върти и трябва да знаят, че няма да са вечни. Играе се само задкулисно и това е лошото в България. Дали ще е някой агент, който те вкарва, човек от БФС или политик. Обвързани са като черва. Това е цялата работа. В цял свят се работи със Zoom. В Япония трите най-големи университети работят онлайн. Курсове за Про лиценз работят със Zoom, но в България не може да влезне някой, който не е в страната и не може да е онлайн. Трябва директно да отиде в треньорската школа. После казват защо няма подрастващи футболисти. Как да има като той е играл футбол до 18 години и след това е отишъл да учи в НСА, а след това почват работа. За мен това са онлайн треньори. Ходят с лаптопи. Копират тренировки от интернет. Приятелчета, така треньор не се става. Поне малко трябва да си играл професионално и да знаеш на едно детенце какво му липсва и да му помогнеш. А не да копираш тренировка. Така са в България треньорите. Работят с юноши и ходят с лаптопи. Интернет треньори. После казват: „Нямаме футболисти“. Нямаме и треньори. На времето, говоря и преди мен, треньорите бяха легенди на отбора. Тези хора само да говорят без да ти показват нищо можеш да научих повече, отколкото от сегашните. Всички треньори в школите бяха легенди. В София имаше шест отбора и това бяха школите. А сега има 50 и гледат само печалбата. Не ги интересува дали ще изкарат професионален футболист. Гледа се да има 100 деца и да се взимат пари. На времето как беше? Всеки един треньор е играл футбол. С едно заставане може да ти покаже, с едно гърдиране, най-елементарни неща, които са ти най-важни във футбола. А сега на 22 години треньор с Б лиценз. Приятелче, къде си играл? Не казвам, че футболистите, които са играли да стават треньори, но колко в света не са играли професионален футбол? Моуриньо... Всеки един от тях е играл на някакво ниво. Да, това, че си бил супер футболист не те прави добър треньор. Но има и такива. Обичам баскетбол, но сега не мога да отида и да изкарам лиценз за баскетболен треньор. Да гледам тренировки по интернет и да тренирам баскетболисти. Как да стане? Много обичам баскетбол, но...Това може да се случи в Бългрия. Взимаш един сервитьор и можеш да го вкараш да учи за Про лиценз. След това става треньор. Всеки един може. Не се гледа визитката – къде си играл, интервю да направят, дали имаш качества на лидер. От тези, които сега учат за Про лиценз половината няма да стъпят на тъчлинията като треньори. Но трябва да има Про лиценз, за да си го закачи вкъщи и да показва, че има. А на такива, които им се работи и имат шанс да го правят в Европа или другаде по света...нас кучета ни яли. В Япония имах оферти преди две години от Втора дивизия, а преди това и от Трета, но имам само А лиценз. Тук не е като в България, да използват лиценза на някой друг. Благодарих им и казах, че когато изкарам Про лиценз, ще мога да поема отбора. Това са мои бивши съотборници от Джеф Юнайтед и Хирошима, които станаха генерални мениджъри на отборите и знаят моите качества. На мен ми трябва за друга държава, а не за България. Няма да им взимам хляба. Започнах от Б лиценз, а след това за А лиценз и съм се прибирал всеки месец до България. Колко пари съм похарчил за самолетни билети, само аз си знам. Не съм пропуснал един семестър и когато взех А лиценз казах в Япония, че съм го изкарал в България. Правя реклама и тези сладури не искат те приемат. За А лиценза какъв проблем имах. Никой не го знае това. От 25 човека не ме взеха. Звънях лично на Боби Михайлов, защото там си има лист – за А лиценз е тази група и се почва кой за кого е ходатайствал, а мен ме няма. Звънях им и ги питах какъв е проблема, да не съм пропуснал някой документ. Обяснението им беше - „Нали си далеч. Дали ще дойде?“ Попитах ги защо не са ми се обадили. След това звънях на Боби Михайлов и му казах: „Боби, познаваме се от много отдавна, какво става не съм приет?“ Той ми каза: „Чакай, да не са объркали някакви документи?“ Казах му, че не са ми казали нищо. На другия ден ми се обажда: „Приет си“. Айде от нас да мине. Трябва да се обадиш на някого, за да те приемат. Това трябва да се изкорени, но не само от футбола, а от цялата държава. Не може сам да направиш нещо, защото трябва някой да ти помогне. Борете се сами, хора. Елата в държава като Япония сам да правиш нещо. Когато приключих с футбола през 2012 година, ако се бях прибрал в България, щях да си направя школа или да работя като помощник-треньор в Левски и да си мълча, и да си взимам заплата. Но аз не мога така. Обичам да ми е трудно и да се боря сам. В моята кариера като футболист не съм дал една стотинка на треньор да играя. И сега за треньорството няма да го направя, а ще се боря. Колелото се върти и рано или късно ще взема Про лиценз.

- Защо в българския футбол не се назовават толкова открито всичките тези проблеми, които казахте?

- Защото хората в България са малко така: „Ако мога някъде на работа да се уредя, да си взимам заплатката.“ Това е проблема. Това не е хейт, а това са нещата. Затова е така. Не се скача на БФС, на бивши отбори, където си играл, защото може някой да ти се обади да дойдеш на работа. Затова сме на това дередже, защото нещата не се казват така, както са. А ако някой ги каже започват да се сърдят.

- Най-вероятно след това интервю, ще кажат, че на вас ви е най-лесно от Япония и да сочите с пръст...

- Мен са ме псували и като футболист. Дали сега ще ме хейтят...Каквото искат да говорят. Изказвам си мнението и си стоя зад думите. Който не му харесва да подмине интервюто.

- Успяхте ли да гледате мачовете на националния отбор. Какво показа тимът на Ясен Петров?

- Мачовете с Швейцария и Италия ги гледах, но със Северна Ирландия не успях. Хубавото нещо е, че Ясен Петров е нов човек. Досега не е бил в националния отбор. В мача със Северна Ирландия видях, че са играли много нови имена. Горе-долу отборът е играл добре. Това трябва. Казват: „Прави се нов отбор и тази година не ме търсете“. Трябва да се подготвят за следващите квалификации. Германия подготвя отбор десет години, който да стане световен шампион. Така се прави навсякъде, а в Бъглария нещо кърпиме. Малко е като сергия за продаване и викаме такива, които трябва да се продадат. Ясен Петров не трябва да се поддава на мениджъри и президенти кои футболисти да вика, а да е негов избора. Такъв беше Любо Пенев и затова не се задържа дълго в националния отбор, защото никой не може да му се меси. По негово време отборът игра доста добре и имаше шанс за класиране. Треньорът трябва да е с твърда ръка и да работи за българския футбол, а след това за себе си. Да е независим. Нека да се даде шанс на Ясен Петров да работи и бъдещето ще покаже.

- Да завършим с нещо оптимистично. Какво хубаво го очаква българския футбол? Предстои ли изобщо такова?

- За съжаление, не виждам такова нещо. Може би лятото изборът за нов президент на БФС. Това ще бъде най-хубавото нещо, ако стане. Кажете нещо, ако знаете, че аз не знам. Но дано да се случи нещо хубаво, дай Боже. Един ден да видим някаква промяна, не само с българския футбол, а и в държавата. Да дойдат млади и образовани хора, които искат да направят нещо запомнящо се. Не знам дали ние ще го видим, но поне нашите деца.

подкрепя българския спорт