Футболистът на Черно море, Илиан Илиев-младши, отдели от времето си, за да даде специално интервю за читателите на Gong.bg. Младият талант сподели как прекарва времето си в извънредната ситуация без футбол, разкри чувството при дебюта си и първото си отбелязано попадение.
Синът на старши треньора Илиан Илиев разказа и за времето си прекарано в Португалия, както и за амбициите с националния отбор.
Здравей, Илиане! Как се чувстваш и как запълваш времето си по време на принудителното спиране на футбола?
- Гледам да спазвам наложените правила и да седя вкъщи през повечето време, да тренирам и да се храня по-здравословно, да не напълнея.
Ти направи професионалния си дебют в мач срещу Лудогорец на 9 септември 2016 година, когато влезе като резерва на мястото на легендата Георги Илиев. Как се почувства тогава?
- Почувствах се много добре. Това беше един от най-хубавите моменти за мен досега – да дебютирам в мъжкия футбол толкова млад. Да заменя толкова добър футболист като Жоро Илиев просто беше чест за мен.
Вече реализира дебютното си попадение в efbet Лига в края на август миналата година при равенството 1:1 с тима на Дунав. Какво беше чувството, когато отбеляза и какво си каза в този момент?
- Не може да се опише с думи. За малко да се разплача от радост, но за жалост не можахме да победим в този мач, което беше важно. Но беше наистина много запомнящ се момент за мен.
Казвал си, че баща ти, Илиан Илиев, е пример за теб. Той ли те запали по футбола и как ти помага сега в развитието от юношеския към мъжкия футбол?
- Той да ме е запалил, не точно. Не ме е бутал насила да тренирам футбол, сам съм решил и той е пример, защото е бил голям футболист. Сега в момента ми помага, но е много критичен към мен, защото трябва да бъда винаги на 200%. Старая се да правя това, което той ми казва, защото той знае как да успея.
Баща ти има ли някакво специално отношение към теб по време на тренировките?
- Специално отношение, така да се държи по-добре към мен, не. Но по-специално в някои ситуации да е по-критичен, да.
Ти си юноша на Черно море, но през 2017 година преминаваш в португалския клуб Академика Коимбра, където играеш в състава до 23 години. Как се стигна до преминаването ти там?
- Свързахме се с един мениджър в Португалия, който ме искаше. Отидох, харесаха ме и останах в отбора. Първо играх една година в отбора до 19-годишните, а следващата година преминах към 23-годишните.
От твоята гледна точка видя ли разлики в тренировките в България и в Португалия и като цяло в живота в двете страни?
- В Португалия футболът е малко по-високо интензивен. Когато се работи нещо всички се влагат на 100% в тренировките. Животът там е приятен, топло е времето и всичко е хубаво.
Би ли се върнал там, како имаш възможност?
- Зависи. В момента се чувствам добре в Черно море и мисля това, което в момента – да тренирам и да работя. Ако нещо стане, то ще бъде след време.
Мислиш ли за трансфер в друг български клуб или смяташ, че Черно море е най-подходящото място за теб?
- Със сигурност е най-подходящото място за мен и съм много щастлив, че съм в Черно море.
Във вашия тим има доста млади таланти – ти, Мартин Минчев, Виктор Попов. Сочени си за едни от бъдещите звезди на българския футбол. Тези очаквания натоварват ли ви по някакъв начин, тежат ли ви по време на мачовете?
- Не, със сигурност не тежат. Ние гледаме да си правим нашето нещо, да тренираме и да играем.
Все повече варианти се спекулират за завършека на българското първенство. Как смяташ, че ще бъде най-удачно да се приключи сезона – като се изиграят само оставащите два кръга или и плейофите, които обаче биха удължили доста кампанията?
- Не знам, не мога да дам някакво отношение в тези решения за първенствата. Според мен трябва или да се почне направо новото първенство, или двата мача да се изиграят, както и Купата на България, защото е несправедливо за отборите, които са стигнали в напредналата фаза.
Ти си част от Българския национален отбор до 21 години. Какво е чувството да носиш националната фланелка?
- Чувството е страхотно да играеш за националния отбор и да защитаваш фланелката на българския национален отбор. Надявам се отново да бъда повикан в квалификациите и дам всичко от себе си на да се класираме на Европейското първенство.
Имаш ли амбиции и за мъжкия национален отбор?
- Със сигурност да. Амбиции винаги има за мъжкия национален отбор. Това е голяма чест. След време се надявам и това да стане.
Имаш ли желание да играеш в чужбина отново, ако имаш възможност и кой ти е любимия отбор?
- Да, със сигурност бих излязъл в чужбина след някоя година. Реал Мадрид ми е любимият отбор в чужбина. Испанският футбол ми харесва като стил на игра.
И за финал – имаш ли любими футболисти, ментори във футбола, такива, на които подражаваш и адмирираш? Говорим не само за чуждестранни, а и за български футболисти?
- За чуждестранен – Иско от Реал Мадрид, за български – нямам в момента.
1Коментар