Треньорът на Левски Хулио Веласкес заяви, че се чувства много щастлив и реализиран като наставник на "сините", като изрази голямо задоволство от процеса в клуба. Специалистът подчерта, че се фокусира изцяло върху настоящето и изпълнението на задълженията си с отговорност и професионализъм.

Треньорът даде специално интервю за A Bola.

- В кариерата си сте работили с много играчи от високо ниво. Кой беше най-добрият, когото сте тренирали?

- Имах късмета да тренирам много добри играчи в различни моменти от кариерата им. Един много специален случай беше Родриго Де Пол, който по-късно стана световен шампион с Аржентина. Тренирах го в Удинезе в труден етап, защото той искаше да си тръгне, а клубът беше напът да го продаде. Разговарях много пъти с президента, за да остане, вярвах много в него. Беше труден сезон, но винаги му казвах, че съм сигурен, че ще стигне до националния отбор на Аржентина. В крайна сметка успя, и един ден се появи в кабинета ми с фланелката на националния отбор. Това са много красиви моменти. Можах да тренирам и Маркос Сена, европейски шампион с Испания, Жерар Морено, Бруно Сориано, играчи от най-високо ниво.Друг играч, който ме впечатли много, беше Борха Валеро. Тренирах го само две седмици в предсезонна подготовка, но начинът, по който караше отбора да играе, беше абсолютно прекрасен. Спомням си също и Дани Себайос, когато беше в Бетис. Не беше играл много предишния сезон, идваше от юношите, но имахме нужда от халф и той сграбчи възможността от първия ден, винаги със смирение и професионализъм. По-късно отиде в Реал Мадрид. Това са играчи, които винаги остават в паметта, не само заради качеството, но и заради връзката, която се създава с тях.

- Започнахте кариерата си много млад. Първият ви опит като старши треньор беше във Виляреал. Как ранното начало ви помогна да достигнете до това ниво?

- Бях старши треньор от много млад, на практика от 17-годишна възраст, вече свързан с професионалния футбол. Първият опит в професионална лига беше във Виляреал Б, във втора испанска лига. От малък винаги съм имал тази нагласа, съчетавайки ученето и академичното си образование с целта да достигна до професионалния футбол. Слава Богу, това се случи и след това никога не сме спирали, натрупвахме опит. От първия ми опит в чужбина, който беше в Португалия през сезон 2015/16, много ми хареса да работя в различни контексти и страни. Това ни обогатява като хора и като професионалисти: да научим нови езици, да живеем с различни култури, да работим с различни ръководства и със състави от различни националности. Винаги съм бил амбициозен, но годините ни дават баланс, спокойствие и способност за анализ. Най-важното е да се фокусираме върху краткосрочния план, защото средносрочният и дългосрочният план в крайна сметка са следствие от това, което правим в настоящето. Да бъдем щастливи в настоящето, да работим много, да бъдем взискателни и амбициозни, но винаги с баланс.

- Имахте престой в Италия, в Удинезе, където се изправихте срещу клубове като Милан, Наполи и Ювентус. Какво беше това преживяване?

- Беше преди доста време, вече минаха осем сезона. Беше много добро преживяване, голям урок. Да се изправиш срещу отбори с такава история винаги е много красиво. Винаги си спомням дебютния си мач на стадиона на Парма, това остава за цял живот. Дебютът ми в Серия А, още много млад, са преживявания, които ни правят по-добри хора и по-добри треньори. Важното е не само да натрупваш опит, но и да разсъждаваш върху това, което правиш добре, и върху това, което правиш зле. Всички, в нашата професия, правим добри и не толкова добри неща. Трябва да имаш нагласата да се подобряваш, да еволюираш, да коригираш грешки, да бъдеш по-добър професионалист и по-добър човек. Това е моята нагласа: да продължавам да правя това, което правя добре, и да подобрявам това, в което чувствам, че съм сгрешил. Никога да не мисля, че правя всичко добре, защото това, според мен, е едно от най-лошите неща в живота. Трябва да си самокритичен, но в същото време позитивен, и винаги да имаш нагласа за постоянно развитие.

- Какви са вашите лични и също така колективни цели за клуба в бъдеще, а също така кое първенство бихте искали да изпитате все още в кариерата си?

- Е, на лично ниво, както казвах по-рано през цялото интервю, с течение на годините и тези преживявания, човек научава, че най-важното е да си щастлив в ежедневието, да се радваш на семейството си, на професията си, на футбола и да не гледаш много към средносрочен и дългосрочен план. Затова, да си щастлив, да си щастлив в личен план, да си здрав, което е най-важното, а останалото идва след това. Във футбола все още се смятам за млад, но съм натрупал много опит. Да мога да продължа да се посвещавам на това, което обичам, на това, което харесвам... в момента се чувствам много щастлив в клуба, в който съм, и не искам много повече. Гледам на живота ден за ден. Ден за ден, защото личните и професионалните преживявания те учат на това, поне мен, в моя опит, че много пъти в живота си съм гледал твърде много към средносрочен и дългосрочен план и това понякога води до прибързани решения, до прибързано правене на неща или избор, който може да не е правилният, поради прекалено много мислене или размишляване върху средносрочен и дългосрочен план.

Много повече вярвам в това да имаш тази точка на спокойствие, на тишина, в постоянното желание за подобряване ден за ден, и каквото дойде, ще бъде следствие от добре свършена работа, на личен и професионален баланс, на щастие, винаги с много страст, много енергия, много амбиция, опитвайки се винаги да се подобрявам, да еволюирам, разбира се, но не гледам към „бих искал повече това първенство, бих искал повече онова друго“, такива цели не. Целта е да си щастлив, да мога да продължа да работя това, което работя, което за мен не е работа, а е моята страст, и се считам за привилегирован. След това е да се наслаждаваш на това, което имаш, и в момента това, което имам, е възможността да бъда треньор на Левски, където се чувствам реализиран, където много ми харесва този процес, а животът в бъдеще, каквото трябва да се случи, ще се случи. Но най-важното е да се фокусираш 100% върху настоящето и да се опиташ да правиш нещата с отговорност, с професионализъм и добре свършени задачи.