Днес един от най-успешните български треньори Георги Дерменджиев навършва 70 години. По този случай „Мач Телеграф“ направи обширно интервю с него, като той говори не само за работата като наставник, а и за своята кариера като футболист, като е бил част от най-силния тим в историята на Славия. Единственият треньор, спечелил 4 титли с Лудогорец и класирал два пъти „орлите“ в групите на ШЛ, направи своята равносметка специално за читателите на единствения футболен всекидневник.


- Г-н Дерменджиев, честит рожден ден. Каква е равносметката ви за тези 70 години?
- Положителна, с това, което постигнах в българския футбол. Моята мечта беше да работя като треньор, а съм изключително щастлив, че успях и постигнах такива успехи.

- Кой е най-добрият момент във вашата кариера?
- Двата пробива в Шампионската лига! А единият път дори Лудогорец излезе от груповата фаза като трети. Това са най-впечатляващите моменти в моята треньорска кариера.

- Да ви върнем назад – как преживяхте дузпите със Стяуа?
- Изненадващо е, че бях много трезв в този момент. Знаех, че това е рулетка, но отборът имаше самочувствието да го изиграе този мач. Минахме през много перипетии, изгониха Владо Стоянов, но пък Вандерсон вкара много красив гол. Определено трябва да бъда доволен от съдбата.

- Много пъти сте разказвал тази история, но кой реши Моци да застане на вратата в този момент?
- Преди това на тренировки и след тях са оставали играчите да си бият дузпи, а Моци е заставал да пази. На мача със Стяуа аз го попитах дали е готов, а той сам каза, че няма проблем. И така се получи... Това първо класиране в ШЛ обаче е успех на всички, не на един или двама конкретни човека, защото всеки правеше каквото трябва, за да постигне Лудогорец този успех.

- Този момент ли е най-важният в историята на Лудогорец?
- Не. Това е един епизод, защото има много по-важни неща. Братя Домусчиеви създадоха един проект, повярваха в него и го осъществиха. Това е най-важният момент. Израстването на отбора стана много бързо. Лудогорец стана шампион още първата година след много добра колективна работа. Тук говорим за собственици, за целия екип, изпълнителен директор, спортен директор, треньори, футболисти, служители. Клубът израстна много бързо. Хората се учеха в движение, но са много умни и заради това успехите не закъсняха.

- А за какво съжалявате най-много в дългата си кариера?
- Съжалявам за този мач с Карабах. Наистина много съжалявам за този резултат – 2:7.

- Ако можеше да върнете времето бихте ли променили нещо?
- Най-вероятно, да.

- Сякаш Лудогорец не заслужаваше такава загуба...
- Винаги съм вярвал единствено в реалността. Можеше това да се случи, можеше онова, но в крайна сметка винаги резултатът се гледа...

Георги Дерменджиев

източник: Антон Узунов

- Повечето хора ви свързват с успешната треньорска кариера, но вие имате и отлична такава като играч. Как започнахте като футболист?
- От много малък. Играех в един пловдивски квартален отбор и сепчелихме турнира Футболна смяна '68. Станахме републикански шампиони и наградата ни беше мач в Русия – на „Лужники“, преди двубой на националните отбори на Русия и Полша. Имаше около 20 000 зрители... В нашия отбор бяха Петьо Зехтински, Спас Джевизов. Тогава мисля, че кварталът ни се казваше „Зеленчукова борса“, след това „Първи май“, а сега мисля, че е „Смирненски“. После аз отидох в школата на Локо Пд...

- А как се озовахте в Славия?
- Когато бях в казармата, ме взеха в Ударник Пловдив, военен отбор. Той беше към Строителни войски в Пловдив. Имаше турнир – Строителни войски от София, Бургас, Плевен и т.н. Финалният турнир беше в София на стадион „Славия“. Треньор на Славия в онзи период беше Атанас Пържелов. Така взеха и Илиян Алдев, също от Ударник Пловдив.

- Вие играхте в може би най-силния отбор на Славия...
- Бяхме един много млад отбор. Гугалов беше вратар, Цолов – другия страж. Милчо Евтимов, Боби Григоров, Чавдар Цветков, Наско Александров, Андрей Желязков, с него спахме в една стая, Ваньо Костов, Гошо Минчев, Иван Чакъров, Любо Тасев от по-старите. Той много ме съветваше. Костас Исакидис пък беше първата продажба - той отиде в Гърция.

- Не ви ли е яд, че не станахте шампиони с белия екип?
- Много силен беше футболът в България в онзи период. Имаше много добри футболисти в ЦСКА, Левски, Ботев Пд, в Бургас, Враца... Много трудно беше да стигнеш до националния отбор. И заради това българския футбол имаше успехи и се класираше на големи първенства. Имаше от кой да се учим и имаше много кумири, на които всеки се стремеше. Да подражава.

- Изведнъж се оказвате в Янтра. Знаем, че там една травма бележи целия ви престой.
- В интерес на истината и в Славия имах сериозна контузия на коляното. В Янтра – травма на белия дроб, от един удар в гърдите получих кървене, доста време прекарах в болница. След това бях в Спартак Пд една година и там приключих с кариера си като футболист.

- Кога решихте да станете треньор?
-Това ми беше мечтата още с прохождането ми във футбола. Когато бях в Славия, ако национални или чужди отбори тренираха на „Васил Левски“, аз ходих да ги гледам как как се готвят. После кандидатствах в НСА и завърших специалност треньор по футбол.

- Първият отбор ви като треньор е Спартак Пд. Защо не се получиха там нещата?
- Спартак Пд е отбор с голяма история - Тодор Диев, Христо Дишков... Знаете ли, че Диев много са го искали извън България, но по онова време е нямало как да отиде на запад. Имаше подем в Спартак Пд в началото, когато аз отидох, защото Христо Данов искаше да възроди старата слава. Не се получиха обаче нещата и брокерите се преместиха в Ботев Пд. Сега Спартак Пд е в Трета лига и хората вече не помнят каква сила е бил този отбор.

- Следва 10-годишен период в Ловеч. От кой треньор научихте най-много край Покрития мост?
- Люпко, Ферарсио Спасов, бог да го прости, Херо... Черпех от всички, записвах си, тогава нямаше толкова технологии като сега. Отборът стана шампион, печели купи, много добри играчи създаде. Това беше една школа за мен, защото Литекс изигра много мачове в Европа.

- Имате кратък престой в Ботев Пд. Какво точно се случи?
- Бях нещо като съветник или спортен директор. Тенчо Тенев беше треньор, а изпълнителен директор беше Марин Бакалов. Моят престой в клуба обаче беше само 2-3 месеца.

- Продължаваме със Сливен...
- С Дуци Симонович се познавахме от Литекс. Той ми се обади. Работихме заедно, бях помощник, Йордан Лечков беше кмет на Сливен и държеше много на отбора. Бяхме добри, победихме ЦСКА. Вижте, Сливен е футболен град, доста големи играчи са минали от там. През следващата година Дуци си тръгна, а аз станах старши треньор. Не след дълго Ивайло Петев ми се обади за Разград и ми каза, че се гради добър проект. Така беше, наистина.

- И започна приключението Лудогорец. Около 6-7 години и три престоя, много успехи и трофеи. Кой е треньорът, срещу когото е било най-голяма чест да излезете?
- За мен Карло Анчелоти. Той продължава да стои на върха толкова години, но въпреки това е един земен човек. С него успяхме да разменим няколко реплики с преводач покрай мачовете с Реал Мадрид. Отношението и поведението му винаги е било пример за мен. Един треньор, който е на световно ниво, винаги работи във водещи отбори, но е здраво стъпил на земята.

- Чувстваш ли се успял, когато стъпиш на „Бернабеу“, „Анфийлд“, „Емирейтс“ или „Парк де Пренс“ в качеството си на треньор?
- Да, така е. Виждаш поведението на тези клубове, виждаш държанието на феновете. Ето една страхотна история от „Анфийлд“. Моята съпруга и малкия ми син бяха в ложата на „Анфийлд“. Отива представител на клуба при тях, сваля ги долу на терена, правят обиколка, дикторът казва, че това е семейството на старши треньора на гостуващия тим, а феновете им ръкопляскат. Това те въвежда в друг спектър, кара те да мислиш по друг начин.

- Как се спират играчи като Роналдо, Бейл, Бензема, Модрич, Джерард, Кавани и много други?
- Споделях на моите играчи да бъдат спокойни. Винаги съм им казвал, че този мач го гледат страшно много хора и те трябва да имат поведението на големи професионалисти. Ние в голям европейски мач не направихме нито една ексцесия. В мача на „Бернабеу“ срещу Реал Мадрид, Кристиано Роналдо изпълни фаул пред нашата врата, а топката удари в главата Георги Теризев. Той стана и продължи, а след края на мача Роналдо му даде фланелката си и го попита как се чувства. Това говори много.

- Работихте и в казахстанския Ордабаси в един момент, в който най-добрите български треньори бяхте там. Какво научихте от този свой престой?
- Аз от всичко съм се учил. Този пробив на Мъри Стоилов в Казахстан направи така, че българските треньори, да бъдат високо котирани и да работят там. Казахстан е прогресираща държава, като в онзи период имаше много чужденци в отборите. Мъри Стоилов успя с Астана да влезе в Шампионската лига и определено футболът просперираше.

- Водихте и Левски, но там не успяхте да постигнете успехите от Лудогорец. Въпреки това феновете на „сините“ имат добро мнение за вас.
- Аз отидох с цялото си сърце да работя в този клуб. Левски има голяма история, много добри футболисти са имали и имат и много пъти са били шампиони. Но периодът, в който аз работех там, беше турбулентен. Сменяха се ръководства, играчи, мениджъри... Левски има фенска маса, която е много вярна. Това, което е самата истина – в един момент феновете спасиха клуба. Сега Наско Сираков прави много за клуба, има правилен курс да изкара отбора на върха. Знае се какви са финансите и с какво разполагат. Не надскачат себе си. Желанието е голямо, но реалността е различна. Спонсорът и Наско Сираков също са съпричастни за спасението. И стадион искат да правят. Дано всичко се осъществи, пожелавам им го от сърце.

- Какво не ви достигна за положителни резултати в националния отбор?
- За всеки треньор е мечта да води националния отбор. Това е върхът в кариерата! Ние победихме сериозен отбор като Чехия, но важното беше да спечелим баража за Евро 2020. Унгария е много добър отбор и ни елиминира. За съжаление ние от доста време нямаме класиране на европейско или световно.

- Кой е най-добрият футболист, с когото сте работил?
- Да не пропусна някого, че са много. – Десподов в националния, Марселиньо, Вандерсон, Кафу, Недялков, Пьотровски, и много други. Стойчо Стоилов, Беляков, Юруков в Ловеч. Реално са огромен брой добрите играчи, с които съм работил.

- Какво следва оттук нататък за вас?
- Не съм се отказал от треньорската кариера. Енергичен съм. Излишно е да казвам, че има оферти към мен, даже и извън България. Но тези неща за мен не са на всяка цена.

 


 


 


 


 

 

подкрепя българския спорт