Любослав Пенев става на 54 години днес. Каквото и да се каже за футболната му кариера, ще е малко. Той има свое запазено място в историята не само на българския, но и на испанския футбол. Всички знаят за успехите му с ЦСКА и националния отбор, във Валенсия и Атлетико Мадрид името му е записано със златни букви, а в Компостела и Селта винаги ще помнят головата машина от България.
Треньорската му кариера все още е далеч от тази като състезател, но пък колко са треньорите със запомняща се следа в българския футбол. Вкара ЦСКА в групите на Лига Европа, стана шампион на България с Литекс, повиши в пъти интереса към националния ни отбор в периода 2011 -2014.
 
Въпреки летящия старт край тъчлинията, Супер Любо не успя да се задържи във въздуха и през последните пет години кариерата му определено е в застой. Засега. Все пак има пред себе си поне още 10 години във футбола. След кратки престои в родния ЦСКА и дублиращия тим на Валенсия, се захвана с Царско село. Решението му учуди всички, както впрочем го е правил неведнъж и в годините назад, когато на два пъти се озова в епицентъра на президентски избори. Веднъж успя - през 1999 г.  бутна от поста Илия Павлов в ЦСКА, но 9 г. по-късно загуби битката за БФС с Борислав Михайлов.
 
Всеки, който по някакъв начин се е докоснал до работата на Любо Пенев, няма как да остане безразличен към ярката му индивиуалност, която може да се опише с три думи - професионализъм, работохолизъм и честност. И неповторимост - поведението му край тъчлинията е 90 минути моноспектакъл, заради който си заслужава да отидеш и на най-скучния мач. 
 
Такъв е Любо Пенев - единствен, различен и често неразбран. И от свои, и от чужди.
 
Честит рожден ден, Любо!

подкрепя българския спорт