Връщаме се няколко месеца назад. Назначението на Петър Хубчев за старши треньор на Левски се прие двузначно. Общо взето специалисти, медии и фенове изразяваха следните позиции: От една страна присъствието на Хубчев вдъхна известна доза оптимизъм. Поддръжниците на треньора обясняваха как немският възпитаник ще затегне дисциплината в отбора и ще въведе организация в играта. 

Тези пък, които не го харесват, твърдяха, че Хубчев е неспособен да отговори на изискванията на клуба за нападателен и агресивен футбол. Прогнозираха, че няма да се впише в обстановката на "Герена" и тъй като е чепат характер, няма да успее да спечели футболистите.  

И въпреки че Левски записа срамни резултати срещу АЕК Ларнака, чудно защо на "Герена" постепенно успя да се възцари еуфория. Може би, защото "сините" записаха няколко мача без загуба и временно се настаниха на върха в efbet Лига.  

Това като че ли замъгли погледите и всички се вторачваха във временното класиране. Почти не се обръщаше внимание на представянето на отбора и допусканите неточности. Изтъкваха се само положителните неща, а грешките оставаха на заден план. С лека ръка се подмина меко казано незадоволителното представяне на 26-кратния шампион на България срещу Царско село. Ама нали победителите не ги съдят. Настъпи обаче моментът Левски да изиграе един сериозен мач в елита и слабостите, които до този момент се прикриваха, лъснаха.

Тук не става дума, че Левски е допуснал загуба от Берое, тъй като на всеки може да се случи. Притеснителен е начинът, по който се представят възпитаниците на Хубчев. Именно поради тази причина под сериозен въпрос се подставят разбиранията на специалиста за футбола, неговите убеждения и тактическа постройка. Как иначе ще си обясним позицията на терена на Станислав Иванов и грешния подход в реванша с кипърците. После Иванов бил направил грешка. Мястото му не е там, как няма да сбърка?!И след мача не, че Хубчев го вини, просто го споделя на всеослушание. Просто да се знае кой е виновен. 

Представете си щом се стигна дотам Павел Колев да прави тактически разбор, като заяви, че според него не е било правилно Левски да се хвърля сляпо напред в реванша с АЕК. Не му е работа, но в този случай е прав. Как Хубчев въобще е смятал, че неговият тим има сили да смачка кипърците. Изключително грешна преценка. Неоправдан риск, който доведе до напрежение.

Оправдания може да си намери колкото иска. Единият футболист не пристигнал навреме, другият бил контузен, а младите допускали грешки. Други пък не ставали за Левски. Добре, ама кой ги води тази играчи? Нека да излезе и да поеме отговорност, защото съвсем скоро такава ще се потърси на самия Хубчев.  
Сега пък ново 20. Трябвали му още играчи. Сигурно е така, но след поражението от Берое прозвуча като оправдание. Селекцията на Берое да не би да е по-скъпа и мащабна? Просто изиграха правилно двубоя, като тук ролята на треньора е много важна.
Много по-добре за Левски ще бъде, ако Петър Хубчев се замисли дали вината не е в него, отколкото да обяснява кой колко пъти е сбъркал и как освиркванията на феновете не го интересуват. 

Ок, ясно е, че привържениците не бива да диктуват събитията в отбора, но тяхната реакция е атестат за представянето на отбора по време на мачовете.
Със сигурност Хубчев дължи обяснение на "Синя" България. Въпросите са доста. 

На първо място смята ли спортно-техническото ръководство на Левски, че е привлякло футболисти, които може да вдигнат класата на отбора?  
Способни ли са играчи като Мазурек, Нишименто и Дани Алар да дърпат "сините" напред. Хубчев често говори за колективния дух, себераздаването и дисциплината на терена. За това, че Левски няма нужда от звезди, тъй като всеки един футболист трябва да подчини изцяло играта си на отбора. Разбира се, че това е доста важно, но дали е достатъчно? 

Какво ще се случи, ако срещу Левски се изправи лимитиран, но дисциплиниран тим. Футболисти, които са научени да си пазят местата, и не допускат груби грешки. Тогава индивидуалната класа на даден състезател ще изиграе решаваща роля. Тук големият въпрос е дали в момента Левски разполага с такива състезатели. Това е доста спорно, но от друга страна е безспорно, че "сините" имат нужда от класни изпълнители. Такива, които да радват окото и да носят наслада на претенциозния "син" запалянко. 

Хубчев дължи отговор и на още няколко въпроса. Защо след като Левски изпитва сериозни затруднения в атака, толкова лесно се отказа от Валери Божинов. Не му даде никакъв шанс, просто бе предубеден. Още повече, че нападателят реши баража и прати 26-кратния шампион на България в Европа. Каква е причината? Разбира се, той изтъкна, че е спортно-техническа. Наистина е странно. Изгони Божинов, за да доведе контузения Дани Алар. Може само да гадаем колко време ще му е нужно да влезе във форма, ако това въобще се случи някога.

Какво е положението с Николай Михайлов, който изнесе доста силни мачове през пролетта? Там като че ли мачът бе игран. Черногорецът Милан Миятович бе доведен за титуляр. Хубчев си науми да вземе нападател и вратар и го направи. Въпросът е каква е причината. Ясно е, че на Левски му трябват класни играчи. Наистина ли обаче имаше нужда от Алар или бързаше да привлече някого, за да отстрани Божинов и да обезличи Михайлов. Дано не е второто, защото личната неприязън няма да доведе до нищо добро. Просперитетът на Левски би трябвало да стои над личните цели на всеки треньор, футболист и ръководител.

Ако Левски продължава по същия начин, съвсем скоро Хубчев ще бъде принуден да отговаря на неудобни въпроси. И разбира се, да поеме отговорност. Ясно е, че отбор не се прави за 2-3 месеца, но въпреки всичко за това време трябва да има някакъв напредък. В Левски такъв на този етап не се забелязва. Дано това нещо се промени.

подкрепя българския спорт