Ивайло Чочев е един от лидерите на третия във временното класиране – ЦСКА 1948.Чочев е и голмайстор на първенството с цели 17 гола, като има записани и 35 мача за националния отбор на България, в които е отбелязал 4 попадения.

Чочев рядко дава интервюта, защото обича да говори на терена, но все пак се съгласи да даде интервю за предаването „Домът на футбола” по DIEMA SPORT.

Съвсем скоро халфът на ЦСКА 1948 навърши 30 години.

„Чувствам се добре. Мога да кажа, че вече съм по-улегнал човек. По съсредоточен и който знае какво иска за в бъдеще. Мисля, че най-голямата ми цел в личен план е моето семейство. Имам прекрасна съпруга и дъщеричка. Имам прекрасно семейство – майка, баща, сестра, които винаги са били до мен”, сподели Чочев.

„В професионален план съм доволен от това, което постигнах. Може би можеше да бъде и по-добре, но някои неща явно е трябвало така да се случат. Все пак доволен съм от това, което постигнах. Успях да играя на високо ниво. Не успях да се задържа там толкова, колкото ми се искаше, но все пак успях да се докосна до големия футбол”, призна звездата на ЦСКА 1948.

Ето още от него:

„Не бих променил нищо от моята кариера. Всичко, което изпитах и преживях ми донесе радост. Всеки има и лоши моменти. Не бих променил нито едно отиграване. Може би само тежката контузия, но това не зависеше от мен. Тежката травма ме извади дълго време от терените. Над две години. Но с помощта на близките ми хора успях да го превъзмогна. За мен е успех, че се върнах и показвам добро ниво. Постигнах всичко това с много работа, с много труд, старание на тренировки. Стремя се всяка седмица, всеки ден, всяка тренировка да излизам на стрелкови позиции и да имам завършващи удари. Искам да съм концентриран, защото треньорите в чужбина казват, че така както отиграеш ситуацията на тренировка, така ще го направиш и в мача. Заради това се опитвам на всяка тренировка да отигравам така, сякаш е по време на мач“, заяви Чочев.

Периодът в Италия

В Палермо бяха едни от най-хубавите ми моменти от кариерата. Отидох млад в едно от най-силните първенства. Там играят едни от най-добрите футболисти. На 20 години успях да покажа на треньорите, че имам място в този клуб. В следващите 3-4 години имах сериозна бройка мачове и бях един от основните футболисти на Палермо, което показва, че съм си вършел работата на терена. Да, отборът беше много силен. Играех с Дибала, Васкес, Белоти, Емерсон. Футболисти, които станаха европейски шампиони след това. Бяхме горе-долу един набор. Имаше добър колектив. Това беше страхотен отбор, хубав град, невероятна публика. Радвам се, че играх там.

Няма база за сравнение с българското първенство. Футболистите там са много по-напреднали и физически, и тактически. Това са състезатели от най-високо ниво. Не случайно ги гледаме всяка седмица по телевизията. Тази година има три италиански отбора на ¼-финалите в ШЛ.

ЦСКА 1948

Моята задача не е да вкарвам голове. Не съм се замислял колко гола мога да отбележа, защото не се изисква това от мен. Миналият сезон ми беше много резултатен с 13 гола, а сега имам 17. Надявам се, че ще продължа да вкарвам, но най-важното е отборът да побеждава, защото така бихме имали добър завършек на сезона и ще си изпълним целите. Никога не съм казвал да ми подават или да ме търсят по-често. Съотборниците се шегуват с мен, че трябва да ми я подават повече, за да стана голмайстор. Но това не е моята цел. Най-важното е да играя добре, защото така помагам на отбора си. Искам да си постигнем целите, защото когато отида на почивка, ще имам едно удовлетворение и от себе си, и от отбора. Нашата цел е да бъдем в евротурнирите. Това ще е добър завършек на кампанията. Няма значение дали ще е през Купата или през първенство, искам да дочакаме жребия за Европа. Щом сме стигнали до ¼-финал една от целите е да спечелим Купата. Трябва да елиминираме два съперника и сме на финал, но това важи и за другите отбори. С Арда ще се получи хубав мач, защото и двата отбора играем атакуващ футбол и се стремим да вкарваме доста голове. В Купата има един фактор домакинство. Ние за втори път трябва да играем гости. Надявам се да излезем краен победител и да се класираме на полуфинал в надпреварата.

Българското първенство е доста трудно първенство. Залага се много на физиката и за доста технични футболисти е трудно да играят тук. Всяка година се вдига нивото. Може да е с малко, но се надявам това да продължи и да виждаме още отбори в европейските клубни турнири. В шестицата петте мача са дербита срещу равностойни отбори и не се знае кой ще бъде победител. Това са най-хубавите срещи, защото играеш срещу тежки противници. Всеки гони цел и класиране, но е трудно да влезеш в първите шест, защото разликата в точките е малка.

Семейството

На 30 години се чувствам добре. Мога да кажа, че съм по-улегнал човек, по-съсредоточен и знам какво искам в бъдеще. Когато бях млад си мислех, че има време и всичко ще дойде на готово, а не с работа.

Най-голямата ми цел в личен план я постигнах – имам прекрасна съпруга и дъщеря. Майка ми, баща ми и сестра ми винаги са били до мен. В професионален план съм доволен от това, което направих. Успях да играя на високо ниво. Не се задържах толкова колкото ми се искаше, но все пак се докоснах до големия футбол.

Като изключим периода, в който тренираме, гледам да съм най-дълго време с дъщеря ми и жена ми.  Искам да им обръщам колкото се може повече внимание. Надявам се първо да каже „тате“. Постоянно и говоря на тази тема.

Може би да бележа голове е по-лесно от смяната на памперси. Не съм от тези бащи, които постоянно сменят памперси, но мисля че жена ми няма да се оплаче от мен. Но и да бележиш голове е трудно. Трябват постоянни тренировки. Когато мога гледам да отменя жена ми и да й помагам. Тя постоянно е с детето и когато мога поне за малко я сменям.

Преди мача с Арда имаше период, в който не бях вкарвал доста време. Коментирах с жена ми как бих се израдвал, ако вкарам пак. И тя ми подсказа, че ако вдигна четири пръста ще е знак за нашата дъщеричка. Още тогава вкарах и започнах да броя месеците с пръсти.

Децата са най-хубавото нещо. Дай Боже след време да се увеличим, но на този етап цялата ни любов е към нашата дъщеричка. Най-голямото ми щастие и гордост е детето. Искам всеки ден да показвам обич и уважение към семейството си. Усещам подкрепата на жена ми. Дори и в най-трудните моменти. Тя ми дава сили и увереност да продължавам да се представям добре и да ги радвам с моите игри.

Вижте цялото интервю на Ивайло Чочев пред Кирил Памуклийски за предаването “Домът на футбола” по DIEMA SPORT в прикаченото видео.

подкрепя българския спорт