Доминик Янков е първият продаден юноша на Лудогорец за много пари в чужд клуб. По информация на Transfermarkt той бе купен от Монреал за 1,85 млн. евро, което е наистина сериозна сума за родните стандарти. Част от тази сума в Разград инвестираха в школата си.

Доминик Янков се съгласи да говори пред „Мач Телеграф” и даде първото си обширно интервю след трансфера му в Канада. Както е известно, българският национал е роден в Торонто и сега реално се върна в родината си. Неговият отбор Монреал е част от МЛС, а там играят големи футболисти като Лео Меси, Луис Суарес, Серхио Бускетс, Жорди Алба, Юго Лорис, Джердан Шакири, Кристиан Бентеке, Виктор Уаняма, Луис Муриел, Мая Йошида и много други.

- Доминик, здравей, как се чувстваш в Канада 3 месеца след трансфера ти в Монреал?

- Всичко е супер. Имах малко проблеми последната седмица и не играх в 2 мача поради една стара травма, но се завърнах в последния двубой с Орландо Сити. Аз преминах специални медицински прегледи, които ми показаха на какво трябва да наблегна. Не рискувахме, за да не стане по-зле. Възстановявам се, за да ми е здрава мускулатурата.

- Кога дойде офертата от Монреал и изненада ли те тя?

- Монреал ме искаха още преди 2 години, но тогава не се стигна до трансфер. Сега обаче аз исках да си тръгна, да отида в нова държава, да сменя обстановката. През зимния прозорец дойде офертата. В клуба знаеха, че искам да отида на ново място и така стана трансфера.

- Имаше ли нужда от аклиматизация, при положение, че си роден и израснал в Канада?

- Аз живях в Канада до 13-годишен. После 3 години бях в Англия, където играх в Съндърланд. В държавата лесно свикнах, но футболът е доста различен. Динамичен е, напред-назад. Много повече тренираме, отколкото в България. Но все пак тук имаме по един мач на седмица, а с Лудогорец – почти винаги две срещи на седмица.

- Твоят отбор Монреал играе своите мачове на красивия стадион „Сапуто“?

- Да, играем домакинските си мачове пред минимум 25 000 зрители. Така нагласата се променя и е доста различно от това, което е в България.

- С какви чувства напусна Лудогорец, където прекара толкова много години и дебютира в мъжкия футбол?

- Аз съм много благодарен за всичко на Лудогорец. Спечелил съм много отборни и индивидуални награди. Клубът, който ми даде път в мъжкия футбол, да играя в Европа. Изправих се срещу много сериозни отбори в Европа. Първите две години играх редовно в Лудогорец. Но след това година, година и половина беше тежко за мен и трябваше да предприема нещо.Беше ми тегаво, страдах от няколко контузии, а някои треньори не разчитаха на мен. Играех по 5-10 минути срещу аутсайдерите в първенството. Последният треньор не ме пускаше редовно. А всеки мой съотборник знае,ч е съм се отнасял професионално и винаги съм давал всичко от себе си в тренировките.Иначе бих искал да кажа, че съм благодарен и на Ботев Враца, където играх под наем.

- Следиш ли българското първенство?

- Да, разбира се. След като се прибера от тренировки, гледам мачове от България. Все пак много приятели имам футболисти. Тодор Неделев и Спас Делев в Лудогорец, Турица не играе редовно в ЦСКА, но гледам постоянно срещи от българското първенство.

- Ясно е, че Лудогорец е на косъм от 13-ата си поредна титла. Но може ли отборът да стигне до същинската част на Шампионската лига?

- Имат качествени футболисти, но жребият в квалификациите е много важен. И ако в Шампионската лига е много трудно, знаем, че Лудогорец може да играе успешно в Лига Европа или в Лига на конференциите.

- От кой футболист ти научи най-много в своята кариера?

- На 17-18 години започнах да тренирам с най-добрите - Мисиджан, Марселиньо, Вандерсон, Кешерю, Дяков. Дяката е много важен човек. Антон Недялков също. Взел съм нещо от всеки.

- Прави впечатление, че си от малкото български играчи, които владеят топката без да я гледат. Къде научи това – в България, Англия или Канада?

- Не знам, наистина. Просто когато владея топката търся празните пространства и не гледам топката. Целта на футбола е да вкарваме голове и да играем напред.

- Първият ти мач в САЩ беше срещу Интер Маями, но без Лео Меси. Очакваш ли с нетърпение втория дуел за сезона срещу тях?

- Да, мачът ни с Интер Маями предстои на 11 май и нямам търпение да се изправя срещу Лео Меси, след като в първия мач той не игра. Тогава Лео седеше точно до терена. Отстрани, с цялото си семейството, с със своя бодигард. Чувството беше уникално той да е там, а на терена да са Луис Суарес, Серхио Бускетс, Жорди Алба. Като ги погледнеш изглежда така, сякаш си в някаква игра. На терена обаче не го мислиш. Съсредоточен си върху мача, който ние спечелихме с 3:2. На FIFA-та играех с тях и изведнъж да ги видиш на живо... Невероятно е. Дори имам една смешна история с Бускетс от мача с Интер Маями. Треньорът ми каза да го пазя. И аз докато бях до него на терена реших да го питам за фланелка. Той ми каза, че би ми я дал, но я бил обещал на Уил Смит (смее се).

- Много големи футболисти от цял свят играят в МЛС, но там добро място за развитие на млади играчи ли е?

- Има млади футболисти от целия свят. Тук се играе атакуващо и ако блеснеш, лесно ще направиш крачка към европейския футбол. Моят съотборник Хосеф Мартинес е играл с Мигел Алмирон, който сега и в Нюкасъл, и ми го дава като пример.

- Твой капитан е Виктор Уанияма, който направи голяма кариера във Висшата лига с екипите на Саутхемптън и Тотнъм?

- Да, той е истински лидер, но е много скромен, въпреки че е играл толкова много мачове във Висшата лига и голям отбор като Селтик. Той е скромен човек, никога няма да ти се развика.

- Не попадна в националния отбор за последните мачове – с Танзания и Азербайджан. Каква е причината?

- По принцип бяха ме извикали. Говорих обаче с Илиан Илиев, че ще е по-добре да пропусна този лагер. Тъй като в началото на сезона в МЛС в Канада е много студено, ние имахме само гостувания и бяхме постоянно по самолети и пътувания. Щеше да ми дойде много и още 8 часа и половина в едната посока да дойда за лагера на националите. Аз обаче имам огромно желание да играя за България и се надявам следващия път Илиан Илиев отново да ме повика. Бих дошъл с удоволствие.

- Липсва ли ти България?

- В момента съм сам в Канада, като майка ми ще дойде при мен през юни. Но да, всичко ми липсва от България. Пловдив и Варна, най-вече. Най-хубавите ми години - от 16 до 23 години, минаха в България. Липсва ми това да излеза с приятел след тренировка на кафе, да поговорим, да се забавляваме. Ако знаете обаче как съотборниците ми в Монреал се кефят на България. Те нищо не знаеха за нашата страна, но аз им показвам снимките на морета, планини, ресторанти, жени... 5-6 човека искат да дойдат на почивка в България.

подкрепя българския спорт