Българският защитник на белгисйкия Серкъл Брюж говори специално пред Gong.bg. В момента бившият футболист на Славия, Локомотив Пловдив и Локомотив София се намира в Белгия. Вчера ръководителите на футбола в страната взеха решението да прекратят шампионата и присъдиха титлата на Брюж. Тимът на Велковски завърши на 14-ата позиция, но през 2020 година Серкъл Брюж постигна поредица от победи, които го измъкнаха от опасната зона. Димитър Велковски говори за футбола в Белгия, националния отбор и бившия си клуб Славия.

Lap.bg
32 снимки

- Митко, как си? Къде те намирам?

- В Белгия съм. В момента съм в апартамента си под карантина.

- След като се взе решение за прекратяване на шампионата, какво правиш? Има ли такова официално решение? Ще ни кажеш ли нещо повече?

- Не знам нищо повече, защото все още не са ни се обадили от клуба, за да ни разяснят какво следва. Доколкото знам се говореше, че може да се спре първенството още преди седмици. Първо се започна с това, че шампионатът се отложи да стартира до 30 април. Спряха се тренировките и всеки трябваше да си стои у дома и да тренира индивидуално. Вчера се разбра официално, че първенството е прекратено и са обявили Брюж за шампион.

- Но до момента не са ви казали нищо официално и вие продължавате да тренирате?

- Да, всеки си тренира по индивидуалните програми, които ни раздадоха. Чакаме да се свържат с нас допълнително и да ни кажат вече какво следва. Дали ще се прекратяват тренировките, дали ще се изчака да се отмени карантината и ще започнем със занимания, за да не се губят тези два-три месеца. Защото съм запознат, че новото първенство трябва да започне през месец юли. Все пак това са много свободни дни и не вярвам да ни оставят два месеца без да тренираме. Ние сме на договор и трябва да получаваме пари.

- Водени ли са разговори с вас за намаляване на заплатите?

- Все още никой не е споменавал за намаляване на заплати. Предполагам, че ако има нещо, веднага ще ни се съобщи.

- Какви са реакциите в Белгия за прекратяването на първенството, защото може да се приеме, че Брюж е шампион, но отбори като Андерлехт и Генк при това положение са аут от евротурнирите?

- Не мога да кажа все още, защото решението бе споделено вчера. Не знам какви са отзивите. Както в Брюж ще са весели и щастливи, така ще има и негативни реакции от другите отбори, защото когато започнат плейофите, точките в първата шестица се разделят на две и всеки отбор има шанс да стигне не до първото място, но до тези, които дават шанс за участие в евротурнирите. Не е приятно със сигурност.

- От футболна гледна точка това прекъсване дойде в много неподходящ момент за вас, защото бяхте приятната изненада през 2020 година. Може би и вие не сте щастливи от прекратяването на първенството?

- Да. Последните мачове направихме много хубава серия от победи, въпреки че загубихме последния мач в дербито. Но това няма никакво значение, защото се представихме много добре. Останахме в елита, въпреки че сега с прекратяването няма да има изпадащи отбори. Но ние постигнахме нашата цел и останахме на 14-ото място. Мисля, че ако не беше прекратено първенството, щяхме още да печелим мачове. Тренировъчният ни процес е много добър и в клуба се работи много професионално.

- Пребори се веднага за титулярната позиция в тима. Чувстваш ли се добре в отбора. Успя ли да свикнеш с обстановката в Белгия?

- Да, вече свикнах. Както знаем, във всеки нов отбор и държава, началото е трудно. Но бях изненадан как ме приеха, не само футболистите, а и треньорският, медицинският щаб и всеки в клуба. Отнасят се с мен, сякаш съм в отбора от години. За по малко от две седмици успях да вляза в тима и да се напасна към всеки един от футболистите. В първите един-два мача ми беше трудно, от гледна точка на това, че интензитетът тук е много по-висок, но лека полека се напаснах и тъкмо свикнах, както се казва, и първенството бе прекратено.

- От това, което наблюдавах, ти се дава голяма свобода в офанзивен план?

- Да, треньорът на това разчита – да се обръща топката по фланговете, да се отварят пространства за бековете, крилата да навлизат навътре и по този начин получавам много празно пространство. Това е много хубаво, защото наистина това е моята сила. Обичам да се включвам в атака и да центрирам, Но като цяло това е стила на тренировки в отбора. Още първият ден, когато се видях с треньора Бернд Щорк, той ме покани в неговата стая и ми разясни с какви схеми обича да играе, и по какъв начин ще изисква от мен да играя.

- Преди прекъсването беше в добра форма. Надяваше ли се на повиквателна от националния селекционер Георги Дерменджиев? Провеждал ли си разговори с него?

- Не, той не е водил разговори с мен. Вътрешно се надявах на повиквателна, но никога не е било като някаква цел, която, ако не бъде достигната, ще се разочаровам. Напротив винаги съм работил усърдно и ако бъда повикан ще бъде привилегия за мен. За всеки футболист, който играе за страната си ще бъде така, сигурен съм. Но дори и да не бъда повикан, съм го казвал и друг път, че това няма да ме откаже и срине психически, въпреки че играя добре, в добра форма съм и играя в Белгия. Казвал съм го и преди, че на моята позиция също има много добри футболисти като Антон Недялков и Иван Горанов, които също така не по-малко заслужават повиквателни и да играят в националния отбор.

- В момента играеш в приятната изненада в Белгия, но преди това бе в приятната изненада в България. Следиш ли представянето на бившия си клуб Славия? Съжаляваш ли, че не беше част от победата на „Герена“ над Левски с 2:1?

- Следя всеки мач от българското първенство и най-вече на Славия. Чувам се с много момчета от отбора. Знам какво е настроението в тима. Да, малко ме е яд, че не участвах в този мач, защото отборът игра наистина много хубав футбол. Откакто съм бил в Славия, може би това е най-добрият мач на тима, и то като гост на „Герена“. Бях изненадан и не очаквах. Отборът създаде много голови положения и мисля, че мачът можеше да завърши с разгромен резултат. Престиж е да победиш Левски и то с такава доминация.

- Смяташ ли, че точно това е рецептата за развитието на българския футбол с 99% българи и треньор, който работи дълги години в тима като Златомир Загорчич?

- Абсолютно това е пътят за българския футбол. Особено това, което се случва в момента и с финансовите проблеми, които ще настъпят след пандемията. Мисля, че това ще бъде най-правилният път. Още от деца трябва да се научат футболистите, че ако тренират достатъчно усърдно ще им се даде шанс в първия отбор, а не, както е сега да дам пример с Левски и ЦСКА. Ако си техен юноша, тренираш, раздаваш се и в даден момент виждаш, че в първия отбор са 90% чужденци и нямаш никакъв шанс за пробив. Това за мен не е правилно. Когато имаш талантливи момчета трябва да ги развиваш и налагаш в първия отбор. В Белгия също е така. Да, има много чужденци, но повечето са под наем. Разчита се много на белгийски момчета. В нашия отбор имаме три момчета на по 19 години, които са готови изцяло за мъжкия футбол. Изиграха няколко мача и се видя това. Трябва им още малко опит и ще разгърнат пълния си потенциал. Но наистина са готови, докато при нас съм виждал талантливи момчета на по 19 години, но не са готови за мъжкия футбол. Не могат да прескочат бариерата.

- Какъв е проблемът – физически, психически или комплексен?

- Комплекс от фактори. В Славия също има такава трудност при момчетата, които идват отдолу, но треньорите и ръководството показват, че са зад тях и ще разчитат на тях въпреки всичко. Въпреки грешките и негативните случки, когато покажат, че са зад теб, започваш да добиваш увереност и това ти помага. А когато не видиш такава подкрепа, се разочароваш, падаш психически и започваш да си мислиш, че не си добър. Това те срива и няма как да продължиш напред.

- Предвид сходствата при формата на белгийското и българското първенство, Белгия се превърна в първата страна, която прекрати шампионата си. Трябва ли и в България да се вземе такова решение?

- Според мен наистина това е правилната мярка, но в Белгия идват много хора на мачовете и може би това доведе до спирането на шампионата. Така си мисля аз, защото клубовете печелят много от билети и карти. Докато в България не присъстват чак толкова много хора и мачовете може да се доиграят и без публика. Но относно по-големите отбори като Левски, ЦСКА, Локомотив Пловдив и Ботев Пловдив, които има голяма фенска маса и четирите тима останаха за Купата на България, не знам дали ще е приятно да се играе без публика. Но в момента не мога да го коментирам. Всичко, което казвам сега го гадаем.

подкрепя българския спорт