Доскорошният треньор на Лудогорец - Валдас Дамбраускас, даде обширно интервю в родината си Литва, в което разказа за престоя си в България и за това как той е усетил атмосферата при "орлите".  

"Оценявам престоя си в България като много хубаво и позитивно време. Отиването ми там бе риск, но исках да се издигна на по-високо ниво – да печеля титли, да играя в Шампионската лига или Лига Европа. Преживях всичко това. Сега мнозина ми казват, че е бил отрицателен период, но ми се струва, че е точно обратното. Бюджетът бе много по-висок, отколкото в клубовете, в които работех преди. Наистина много добри уроци, емоции, преживявания. Работата във футбола се оценява от това, което научаваш, а аз научих наистина много. Като отрицателни резултати могат да се споменат само два или три мача" заяви Дамбраускас пред 15min.lt.

"Раздялата бе неочаквана, защото говорихме за дългосрочни цели, бъдещето, тренировъчния лагер, наближаващия зимен трансферен прозорец. Все пак достигнахме до плейофната фаза на Шампионската лига и оттам влязохме директно в групите на Лига Европа. Разбира се, основната цел бе Шампионската лига, но ако някой беше казал преди сезона, че ще бъдем в плейофната фаза, всички в клуба щяха да приемат този сценарий. Разбира се, аз, играчите и всички останали искахме повече, но това беше първият път от пет години, в който тимът достига до плейофите."

Антон Узунов
26 снимки

"Успяхме да стабилизираме отбора, в клуба имаше преходен период. Моята задача беше да реформирам. Голяма част от футболистите за първи път играеха плейофи, за първи път спечелиха титла и Суперкупа. Всичко това отнема време. Когато влязохме в групите на Лига Европа, бяхме на високо ниво, но дойде септември и паузата за националните отбори. 9-10 играчи заминават да играят за страните си и остават да тренират само 8-9, получават се и контузии. През това време и аз отпаднах заради COVID-19. Отбор без старши треньор не е същият отбор. Две седмици лежах в леглото, три дни работих с тима и на четвъртия дойде мачът с Цървена звезда. Може би имаше липса на време да бъда с отбора, да го усетя. След загубата на собствениците вероятно им липсваше търпение. От една страна, беше неочаквано, но от друга… винаги знаеш, че това може да ти е последният мач. Ако погледнем динамиката, всяка година в клуба се сменят 3-4 треньори. Миналата година треньорът се смени след първия мач от груповата фаза на Лига Европа, тази година след втория. Няма голяма разлика." 

"Да, казах, че този клуб е като красива кола, но е жива кола. Сядате в колата, има волан, педал на газта, скоростен лост, мигачи, съединител, гуми, каросерия. И в клуба е така – всяка част от него е жива. Искате да завиете, но мигачът ви казва: „Вижте, уморен съм, не искам да ме свързвате днес“ или „нямам настроение“, „не се чувствам добре“. Както и да е, всички в клуба бяха доволни от работата, от начина, по който напредвахме. Дори след уволнението, при прекратяване на договора, трябваше да се срещна и да поговорим – пак нямаше големи оплаквания. Единственото оплакване бе поражението от Цървена звезда. Решението трябва да се уважава. Когато дойдох в клуба, не бяхме сигурни, че ще спечелим българското първенство, имаше голям страх. Оставих отбора на първо място в шампионата и с добра голова разлика. Двата големи мача, които не успяха да се развият така, както искахме, бяха с Малмьо и Цървена звезда. И в двата ги нямаше лидерите на отбора", допълни наставникът. 

Антон Узунов
86 снимки

"Във футбола всеки знае всичко - как да тренира, как да прави разликата. Единственият, който не разбира, е треньорът. С годините се научих да се дистанцирам от подобни неща. Когато работиш в Лудогорец, винаги си под напрежение. Особено от клубната администрация, защото от мачовете зависи репутацията на всички и приемат загубата като лична. Може би Разград не е най-големият град, може би няма много фенове, но те са много отдадени и винаги заявяват подкрепата си. Много съм благодарен за това." 

"Напрежението в Лудогорец идва от постигнатите успехи в миналото. Да играеш в Шампионска лига, в Лига Европа те поставя под натиск. Каквото и да направиш, нямаш особен шанс да не е правено преди това. Не е най-големият клуб в Европа, но е играл успешно в турнирите, отстранявал е известни противници, играл е с Реал, Милан, Интер, ПСЖ - най-големите отбори. Какво по-добро можеш да сториш? Но хората искат най-доброто. Това е достойно за уважение, но не носи най-положителната енергия на света. Когато живееш само с миналото, губиш реална представа за настоящето", допълни специалистът. 

подкрепя българския спорт