През сезон 2013 името на Браян Переа покри главните корици на спортните медии в Колумбия и Италия, когато трансферът му в Лацио беше потвърден.

Това беше детската мечта за Браян, който през същата 2013 г. беше коронован за шампион с Колумбия от южноамериканската U-20, която се проведе в Аржентина. След приемлив първи сезон в Серия А с Лацио, където отбеляза пет гола и направи четири асистенции в 27 мача, Переа трябваше да се премести в друг отбор, Перуджа, където можеше да добави минути и опит.

Контузия на връзките на един от глезените и липсата на приемственост попречиха на футболиста да затвърди футболната си кариера на Стария континент. В нетърпението си да възобнови нивото, което би му позволило да се появи отново на голямата сцена, нападателят от Кали се скиташе из отбори във Франция, Испания, Аржентина и дори Колумбия, където игра за кратко време със Санта Фе. Браян обмисляше варианта да се оттегли от професионалния футбол предвид невъзможността да си намери отбор на пазара.

Футболистът даде обстойно интервю пред El Pais, в което говори за възможността, дадена му от Ботев Враца, както и за трудности, през които е преминал в своята кариера.

Как ти се отрази този опит в българския футбол?

Измина една година, откакто пристигнах в Ботев Враца, досега беше хубаво изживяване да усетя отново какво е да се състезаваш, да празнуваш гол и съм много благодарен за възможността, която ми дадоха в тази страна.

Възползвай се от тази възможност, за да се преобразите в международния футбол...

Наскоро си помислих за това. Кариерата ми не беше лесна, Божиите неща са такива и сега на 30 години имам нов шанс да се покажа. Да дойдеш да играеш в България беше прераждане.

Вече имаш седем гола в тази кампания...

Да, имах достатъчно късмет да вкарам седем гола досега този сезон, както и няколко асистенции и това помага на отбора по някакъв начин. Чувствам се мотивиран от доверието, което ми гласуваха.

Последният гол беше много специален, защото беше на твоя рожден ден...

Така е. Въпреки факта, че загубихме този ден, празнуването на гол на рождения ми ден (25 февруари) беше много специално, това е добър знак за това, което предстои.

Що за отбор е Ботев Враца?

Всичко се случва в град Враца. Това е клуб, дълбоко вкоренен в това население, в неговите хора. За съжаление не постигнахме резултатите, които искаме, но се борим за по-добра позиция в класирането.

Отборът е на 13-о място, близо до зоната на изпадащите. Целта оставане в първа дивизия ли е?

Това е основната цел този сезон. Остават осем мача до завършването на сезона и засега сме в зоната на плейофите. Намерението е да се измъкнем от тази позиция и да бъдем по-добри в лигата.

На каква позиция си играл?

В повечето мачове са ме използвали като полузащитник, придружавайки повече другия нападател. В някои случаи съм бил номер 9 в отбора и за щастие ми се получаваше добре.

Има ли още латиноамериканци в отбора?

Да, вратарят Федерико Бариос, който дойде от младежката академия на Депортиво Кали. Има аржентински и бразилски играчи, това е нещо, което помага много.

Какво се случи, след като премина в Лацио, че кариерата ти протече по този начин?

Мисля, че от момента на контузията ми се промени всичко, тъй ме извади за четири месеца и нямах сили да се изправя пред нея по най-добрия начин и не я разбрах. Може би незрялост, аз бях на 22 години, не знаех как да асимилирам много неща и тези малки детайли ти струват и се отразяват във времето. Не можех да добавям минути, преминавайки от един отбор в друг и нямах редовност на терена. Това в крайна сметка се забеляза в моята кариера.

Липсваше ли ви съпроводът на хора, които биха ви насочили по-добре?

Може да се каже да. Въпреки че поемам отговорност за това, което ми се случи. Не обичам да обвинявам другите хора. На 22 години човек не вижда много ситуации и бих искал да получа добър съвет.

Ти беше без отбор от две години, какво стана?

Беше през 2020 г., когато бях в Темперли в Аржентина и се случи пандемията от Covid-19. Трябваше да изживея това преживяване в тази страна, чувствах се добре, когато се появи този проблем с пандемията и след това отново не можах да намеря отбор.

Защо реши да отидеш във второстепенна лига в Съединените щати?

Беше с идеята да има някакъв състезателен ритъм, да има движение и да не стоя неподвижни. По това време вече не се състезавах от шест месеца. Истината е, че съм много благодарен, защото това ми помогна да се върна в добро състояние.

Никога ли не си имал предложения от Колумбия?

Имаше шанс да играя с Кортулуа преди повишението; В крайна сметка този шанс не се появи, не играх около шест месеца и тогава се появи България.

В резултат на малкото варианти за намиране на отбор, мислеше ли за пенсиониране?

Всъщност да. След като завърших престоя в Съединените щати, си помислих, че ако не излезе предложение, най-добре е да се пенсионирам. Признавам ви, че никога не съм си представял, че ще се върна в Европа.

С Депортиво Кали никога не е имало диалози за връщане?

Не, никога не е имало разговори. Бих го харесал, но те така и не се доближиха. Може би в бъдеще може да се даде някакъв вариант.

Следиш ли представянето на Депортиво Кали в лигата?

Разбира се. Винаги следя как се справят момчетата. Понякога оставам до късно, за да гледам мачовете. Когато не мога да ги видя, на следващия ден отивам да видя най-важните неща от мачовете. Знам, че ситуацията не е много добра, но вярвам, че момчетата, които съставляват отбора, могат да обърнат ситуацията.

 

подкрепя българския спорт