Бившият футболисти на Ювентус, Парма, Манчестър Сити, Спортинг Лисабон, Партизан и Левски - Валери Божинов, даде любопитно интервю за "МачКаст", в което говори за проблемите, които изпитва Левски.

 - Валери, как си, какво е най-новото около теб?

- В момента завършвам треньорски курс лиценз "А" на УЕФА. Това е специализиран курс за бивши футболисти, които имат богата визитка. С него сме ангажирани аз и още 19 момчета. Той продължава една година, а всеки месец имаме по 3 дни практика в НСА с треньори, които ни обучават. Аз съм в микрогрупа, в която сме 5 човека - аз, Ивелин Попов, Валери Домовчийски, Дарко Тасевски и Богомил Дяков. Учим се, анализираме. Искат от нас доста работа. Не е лесно. Но... всяко начало е трудно. Но съм сигурен, че ще си струва и накрая ще бъдем възнаградени. Отделно продължавам стажа си в Левски. Това е задължително за програмата, в която участвам.

 - По-добър треньор ли си очертаваш от Ивелин Попов, примерно, как се усещаш?

 - В много начална фаза сме, не може да се каже. Истината е, че като футболисти си мислим, че всичко знаем и разбираме. Имаме голямо самочувствие и вярваме, че разбираме повече от треньорите. Това често случва при футболистите. Не казвам, че е лошо, но със сигурност не е голяма истина (смее се). Хубаво е, че всеки един от нас петимата има различни виждания за развитието на футбола. Наясно сме, че без да имаме стойностен екип, няма как да станат нещата. Футболът много се разви и трябва да имаш много сериозен екип и финансов гръб, за да успееш. Не е лесно, трудно е. Особено в България. Дали ще стана треньор, дали ще съм ръководител - ще видим.
 

- Коя е основната ти цел - да си треньор или ръководител?

 - Нищо не се знае в този живот. Сега карам треньорски курс. Миналата година, по това време изкарах курс за спортен директор, който беше в Коверчано. Тогава имах възможността да бъда с много хора известни хора. Научих и видях много неща. За съжаление ние в България сме много далеч от истината. С ръка на сърцето мога да кажа, че и хората в Италия си имат проблемите. Ако кажа обратното, ще излъжа. Но те искат да решат тези си проблеми, а ние нашите не искаме. Не намираме общ език, не намираме обща визия, сходност, мислене, диалог. Аз виждам само едно плюене, един негативизъм.

 - Към днешна дата така сякаш е около българския футбол?

 - Аз не искам Левски да е добре, а ЦСКА да не е добре. Не, аз искам всички да се добре. Искам всички да имат основа. Основата какво значи? Да има върху какво да седнеш, да стъпиш. Това означава да имаш база. И то сериозна база. Не говорим само за мъжкия отбор. От най-малките, до най-големите. За това обаче трябват пари, инвестиции. Трябва и държавата да се намеси. Аз и не искам само Левски и ЦСКА да са добре. Искам всички 16 отбора, в групата да са добре и да имат хубави стадиони. Трябва база, а не да ходиш и да се чудиш къде да тренираш. Питах един човек от УЕФА дали знае, че Крумовград, примерно, нито тренират в собствения си град, нито играят там мачовете, нито живеят. Това е отбор от Първа лига, в средата на класирането. Играл съм в много страни и то в сериозни клубове и съм наясно, че за да успееш и да се наречеш професионалист, се нуждаеш от собствена база. В България таланти има. Футболисти има. Ние сме талантлива нация. Талантлив народ сме.

 - Напоследък сякаш това с талантливата нация все повече избледнява.
 

- Има кадри. Не мога да кажа, че няма.

 - Сякаш обаче футбол могат да тренират само децата на по-богатите родители...

 - Може би има и друго, което е голям проблем - родителите имат повече амбиция от самите деца. Липсата на бази и тук са основен проблем. Няма терени, екипировка, конуси, няма баня да се изкъпеш. Переш си дрехите сам. Това се е случвало и на мен. Не бягам от това нещо, но сме много далеч от истината и това си е. Но, какво ти кажа, докато не се намеси и държавата... И другото - клубовете, президентите, всички да се обединим за една кауза, за едно добро бъдеще. И обществото също. Няма как. Ние говорим, вие пишете, правят се някакви протести. Но всичко си остава едно и също.

 - Ти беше в Левски в един изключително тежък период за клуба. Нямаше бинтове, елементарни витамини за футболистите...

- Снощи имах разговор с Дани Боримиров.  Тепърва ще става все по-лошо. Вие знаете, че Левски има сключен договор с НАП, който... Абе сега няма какво да крием и да лъжем, че всичко върви по мед и масло и у цветя и рози. Проблемът е, че ентусиазмът се изгуби. Феновете малко от малко ти носят доходи. Те ти идват на стадиона, пълнят го, плащат, нали това все пак е доход. Няма все още продажба на футболисти.

 - Сега се говори, че Кордоба ще бъде продаден.

 - Нормално. Когато няма откъде да влязат доходи, въпреки че в Европа си се представил добре, ще пробваш да продадеш футболисти, за да влязат свежи пара, свежа кръв, както се казва. Винаги може да се намерят футболисти. Ясно е, че времето притиска. Просто трябва организация. Да имаш план "А", план "Б", план "С". Не може да имаш само плана "А". Говорихме надълго и нашироко с Боримиров. Какво ти кажа, трудно е, тежко е. Ще видим сега. Сираков излезе и каза, че е треньорът Николай Костов остава.

- А твоето лично мнение какво е? Трябваше ли според теб да остане Николай Костов?

 - Аз този човек - господин Костов, когато дойде още от първия ден, застанах зад него и го подкрепих. С идеите, с вижданията му. Имах възможността в Правец, където беше отборът на лагер, да наблюдавам тренировъчния процес. Игрите, мачовете, ентусиазмът, който беше създаден. После се изгуби това нещо. Аз никога не съм навлизал в личното пространство на треньора и на ръководството, за да казвам кое е така и кое - не правилно. Защото...първо, че не е моя работа. Второ - не ми се иска. Аз имах възможността да бъда в съблекалнята ежедневно, да говоря с тези момчета, да съм с тях. Виждах какъв ентусиазъм имаше в тях... Защо този ентусиазъм изчезна? Просто изчезна.

Сега, тук е има едно много важно нещо - ролята на треньора в днешно време е една от най-важните. Защото треньорът не е само, за да тренира играчите. Треньорът има 20 и няколко деца в това семейство. И всеки един от тях с проблемите си. Всеки един е различен характер. Всеки вижда нещата по различен начин. Кой играе, кой - не играе. За мен треньорът трябва да бъде психолог. Това е много важно нещо. Да е комуникативен, общителен, мотиватор. Някой сигурно ще ми каже: Да, но ти играеш за Левски. Защо трябва да те мотивират? Да, разбирам, но поколението е различно. Животът е различен. Всичко е по-различно. Аз не мога да се върна и да кажа преди 10 години как е било. Не преди, сега е важно.
 

- Така е, всичко се променя.

 - Именно, всичко се променя. И аз опитах по някакъв начин да обясня на прост език или по прост начин, без да навлизам в подробности, на господин Костов за това, което го очаква за това, което ще се случи. И то стана. Аз не искам да казвам, че съм някаква врачка. Защото стоейки с футболистите, комуникирайки ти с тях, виждах накъде отиват нещата. Но не съм аз човекът, който...повярвай ми трябва да промени нещата. Защото първо аз съм там на стаж. Второ, кой съм аз? Да, аз съм Валери Божинов. Името, така, така. Но аз нямам никаква официална функция в Левски. Аз съм благодарение на клуба за стажа. Благодарение на Левски и на Костов, и на Боримиров, и на Сираков имам възможност да практикувам стажа си в Левски. Само толкова, не мога да навлизам в чуждо пространство и да се мешам.

Защото в България всеки си пази своето късче хляб. Опитах се тактичен начин да обясня, че вулканът е готов да избухне. Нали, знаеш - лава кипи, кипи и в един момент всичко избухва. И аз опитах да предупредя, да кажа, но... Виж, едно е да каже Валери Божинов на футболистите и да говори с тях, друго е, когато влезе шефът, треньорът. Той трябва да бъде човекът, който под една или друга форма да удари по масата или поне да изкоментира, да говори за проблемите. Не искам да навлизам детайлно. Не съм аз човекът, който трябва да казва какви са проблемите в Левски. То е очевидно, че ги има. След като след всеки мач има така изказвания от господин Костов...

 - Едно от последните му беше, че няма колектив...

 - Да, да. Ама аз точно за това говоря. Аз като футболист винаги съм държал да има колектив. Защото колектива успява и те издърпва от трудните и тежките моменти. Ето и Попето си тръгна. Ники (б.а. - Ники Михайлов) е там, но аз му казах оня ден на него, че ако продължават по същия начин да не го използват, е по добре да си тръгне. Да го използват като вратар или да му дадат друга длъжност, защото резерва, какво да ти кажа. Казах му приятелската: "Ти ще си по-полезен на бащата ти, ако си до него. По-близко. Ти можеш да си му дясната ръка, да му помагаш." Ники може да му е съветник, знае езици, може да комуникира, интелигентен е.

Доколкото знам, в момента учи в UEFA. Последен изпит има да взима. Казах му го, защото аз съм ял това дърво и знам за какво става въпрос - ти ще си нашия медиатор, ще говориш с отбора... А и баща му е доста опитен, има контакти в UEFA и FIFA. Познават го. Ти можеш само да се учи. А той ми казва „Да бе, Божи, ама“. Казах му : Знам какво ще кажеш, че трябва крачка по крачка всички да се прави. Да, но трябва да се почне отнякъде. От мен няма да чуете никога да говоря против Боби, Бербатов, против Стилян и въобще за тази война и за всичко това, което се води. По простата причина, че аз съм по-дипломатичен. Обичам нещата да се случват и да се намира общ език. Може би за ситуацията между Боби и Бербатов вече за това нещо е късно.
 

- Доста трудно би станало това нещо...

 - Да, да. Аз го знам това. Бих подходил още в началото по различен начин. Но това съм аз. Всеки е различен. Аз казах и на Стилиян, и на Бербатов. Имах разговори с тях, както и с Боби. Аз искам само едно - българският футбол да върви нагоре. Да се случват хубави неща. Всеки от нас иска нали. Всичко е много задълбочено.

 - А кой според теб е най-добрият вариант за президент?

- Аз имам моят кандидат, но той едва ли ще се съгласи на този етап да поеме поста. Той не е футболен човек. Той е бизнесмен. Той е човек, който е мениджър, който менажира фирма и то сериозна фирма не само в България, а и в чужбина. Казва се Стилян Шишков, не знам говори ли ти нещо.

- Много добре знам кой е, да.

 - Така и спирам дотук, познаваш го. Това е човек, който за мен лично, да кажем е спасението.

 - Само да те върна пак на Левски. Колко тънък според теб трябва да е ледът в един клуб, за да стане така, че едни тренировки по йога да взривят обстановката?

 - Ама ти много неща знаеш (смее се).

 - Да, знам.

 - Нещата, които ти ги знаеш, ги знам и аз. Заради това не искам да навлизам в подробности. Много неща знам, много неща чуха и видяха моите уши и очи. Болно ми е, жално ми е за всичко това, което се случва в Левски, защото този ентусиазъм, който се създаде благодарение и на феновете, и на резултатите, и на играта на отбора в началото, изведнъж се изпари и изчезна. С лека ръка! С един замах само -  шляяяп, нали знаеш. И всичко... беше като вулкан. Всеки момент беше готов да избухне, това нещо. Много са причините, много са нещата, и това разногласие между феновете...

 - Да, точно това щях да те питам. И сега, продължават декларации от една страна, декларации от друга страна.

 - Еми, не са ОК нещата. Не искам да взимам страна, защото за мен Левски е над всичко и всички. Ако тръгна срещу даден човек от фенската маса или от феновете, все едно аз тръгна срещу Левски. Левски си е Левски. Не мога да плюя там, където съм ял и съм видял много неща. Някой ще каже, ама ти какво си видял? Видях любовта на хората, видях тръпката, видях емоцията, видях какво е Левски, разбрах какво е Левски. Тази публика. На "Герена" имах незабравими момени, усещания, чувства. Те са още вътре в мен. Болно ми е, жално ми е, много неща знам, много неща виждам. Но не е моментът да ги казвам аз. Аз ако един ден работя за клуба...
 

- Виждаш ли се един ден като треньор или ръководител в Левски?

 - Не знам. Не трябва човек да се самопоканва. Трябва да го поканят. Аз дойдох в "МачКаст", защото ме поканихте, нали. Сега, под каква форма ще те поканят и какво искат от теб, аз няма как да го знам и не мога да го гадая. Но със сигурност... Сега давам пример. Ето, Ибрахимович се отказа от Милан, миналата година лятото приключи. И вече колко - 6-7 месеца, той е без работа. Сега Милан предложиха на Ибрахимович да се върне. Под една и под друга форма. Да бъде в клуба, между ръководството, треньорите, футболистите - да бъде между тях. Да бъде човек, който да е връзката между тях в клуба. И мисля, че Левски има нужда от такъв тип човек като Ибрахимович. Не казвам, че трябва да съм аз. Има доста легенди и доста големи бивши футболисти, които са прославили Левски и са постигнали повече от мен като история, писана във великия наш клуб Левски. Не казвам, че трябва да съм аз, но Боримиров е легенда на Левски. Наско Сираков - да не говорим. Това, което се постигнали и са направи зали Левски през 90-те години...

- Една скоба отварям, според мен Сираков и Боримиров и към днешна дата правят много за Левски.

- И аз така мисля. Казах ти за разговора ми с Боримиров, доста неща ми сподели. Доста неща би казал Борето, ако го поканите на интервю в "МачКаст". Трябва да го направите, защото как да кажа... нали феновете искат прозрачно. Смятам, че няма лошо да се говори, да се казва и хората трябва да знаят. Говорейки си с Борето, доста неща ми се изясниха. В доста тежка и трудна ситуация в момента се намират. Сега два месеца няма да има мачове и приходи.

Автор: Димитър Димитров

подкрепя българския спорт