Бойко Величков има богата кариера като футболист с отборите на ЦСКА, Левски, Локомотив Сф, Литекс, Велбъжд, Спартак Вн, Рот Вайс Оберхаузен (Германия) и Илисиакос (Гърция). Треньорският му път минава през Вихрен, Локомотив Мездра и Ботев Враца, а през 2017 г. основава футболната академия "АБВ". Специално за Gong.bg Величков анализира мачовете от 26-ия кръг в efbet Лига.
Безспорно най-чаканият мач у нас е Левски - ЦСКА, но този път интригата бързо бе убита. Закономерното се случи - спечели по-добрият отбор, с по-добрите играчи и по-добрият треньор. Нерядко сме виждали и обратното, но този път изненада нямаше. Левски даде отпор само в първите десетина минути, когато държеше наситена средна зона и малко разстояние между отделните линии. За лош късмет на "сините", ЦСКА поведе с първата създадена ситуация. Не омаловажавам добрата атака по левия фланг на "червените", но основната причина за попадението бе индивидуалната грешка на Файсал Рерас. След влизането на Георги Йомов лъсна още повече недоброто състояние на мароканския защитник. Представянето на Рерас, който логично бе сменен на почивката, за пореден път повдигна въпроса каква е ролята на чужденците в нашите отбори и защо българските играчи не се ползват със същото доверие. Защото този футболист в нито един мач досега не е оправдал присъствието си на терена със "синята" фланелка.
Първият гол даде психологическо предимство на ЦСКА и бързо се стигна до второ попадение. Ако трябва да кажем нещо хубаво за Левски, това е играта през втората част. Хареса ми и гъвкавостта на Живко Миланов, който не се поколеба на три пъти да промени тактическата постройка в опит да постигне добър резултат. Връщането на притежващия добри технически възможности Даске между двамата централни защитници помогна за създаването на численото превъзходство в средата на терена и за разместването на халфовата линия на съперника. Което беше в основата на по-доброто лице на Левски след почивката. И не го приемам като признаване на грешка, а като смело решение. Ще дам за пример в тази връзка Диего Симеоне, който при една загуба на Атлетико Мадрид в Шампионска лига смени 4 пъти тактическата система на игра в рамките на 90 минути. Футболът не е компютърна игра, не може да се предвиди всичко, случват се неочаквани неща на терена. И точно затова е толкова интересен.
Червеният картон на Илия Димитров в края не беше решаващ, но е показателен. Това е момче, което е емоционално свързан с Левски и не му е безразлично от загубата. Още повече, че той рядко получава шанс и прегоря. Не оправдавам постъпката му, но го разбирам.
Промяната в играта на ЦСКА е видима, но само спечелването на Купата на България може да осмисли сезона. Бих казал, че философията на Любо Пенев е адекватна с тази на ЦСКА - нещо, което не можеше да се каже за Бруно Акрапович. Изчаквателната му тактика, която преди време наблюдавахме и в Левски при Делио Роси, е много старомодна и не отива на грандовете.
Мачът ЦСКА 1948 - Локомотив Пд е още едно доказателство колко е хубав сегашният формат на efbet Лига. За "червените" беше съдбоносен - от него зависеше мястото на отбора в първата шестица. Победа за гостите пък щеше да им осигури комфоретн аванс от пет точки пред ЦСКА за второто място. Затова не разбирам стремежа на някои хора да се избяга от такива интересни двубои. ЦСКА 1948 показа, че може да се успява и само с българи. Радвам се, че в отбора играят доста млади момчета, които заслужено спечелиха място в топ 6. Тимът играеше доста по-добре в началото на сезона, но след тези необясними треньорски смени се получиха доста колебания в играта. В тази връзка бих казал, че футболистите у нас са на лошо ниво, треньорите също. Но най-слаби са футболните ръководители.
Срещу Ботев Пд отборът на Лудогорец показа, че когато е освободен психически, може да бие всеки и то с лекота. Проблемът при разградчани е, когато играе под напрежение, какъвто беше мачът с ЦСКА за Купата на България. Друг проблем е отстъплението по отношение на бързината. Не на отделните играчи, защото и сега Лудогорец разполага със скоростни футболисти като Десподов например. Имам предвид бързината на прехода в двете фази на играта. Това се дължи на липсата на играч като Дяков, който знае кога и как да изостри играта. Сега в халфовата линия се залага на физически здрави състезатели, които обаче нямат това качество да усещат играта. Пловдивчани цял сезон са енигма и никога не се знае какво да се очаква от тях. Мнозина казват, че Азрудин Валентич е добър треньор, но по различни причини не успя да го покаже. Благодарение на другите отбори обаче Ботев има спокойствието да си подреди къщичката и да мисли отрано за следващия сезон по отношение на стратегията и селекцията.
Царско село изненада не толкова с победата си над Арда, колкото с убедителния начин, по който я постигната. Отборът направи много успешни мачове срещу отборите в първата шестица - равенства с Лудогорец и ЦСКА 1948, победи над ЦСКА и Берое. Единствено загуби на два пъти от Локомотив Пд. След напускането на Любо Пенев мнозина се съмняваха, че отборът ще продължи стабилното си представяне. Но при Тони Здравков и Вальо Илиев се вижда надграждане и доказателството са не само резултатите, но и играта. Футболът не е часовник - да го навиеш и той да звънне в 6 часа сутринта. Нужна е ежедневна работа, няма значение какво е било преди 1 или 2 седмици. Основата, положена от Любо Пенев, се доразвива и това е в основата на успехите на Царско село. Умората при Арда не е само физическа, но и емоционална - от натрупването на добри резултати. В тима има добър микроклимат и това е в основата на успехите. Контузиите са част от футбола и ги има във всеки отбор.
Двубоят Етър - Славия е другия ярък пример защо не трябва да бъде пипан форматът на първенството, който е интересен, оспорван, непредсказуем. Двата отбора до последно преследваха победата, която да им гарантира оставането в елита, но в крайна сметка и двата отбора бяха губещи, а от равенството спечели Ботев Пловдив. Търновци бяха по-добри, заслужаваха да спечелят, но не успяха. Държаха мача в ръцете си, но искаха да стигнат до успеха по романтичния начин вместо по практичния. В последните минути можеха да убият темпото с фаулове, с влизане на медицинския екип и още подобни нелицеприятни прийоми, каквито сме виждали много пъти. Едва ли някой би ги упрекнал, имайки предвид важността на срещата. Не го направиха и заслужават поздравления. А най-много Томаш и екипът му - не само за този мач, а за цялата работа в Етър. Израстването на отбора под тяхно ръководство е огромно. Славия също заслужава комплименти, защото не се отказа до края. А най-много Митко Рангелов, който показа, че и на тези години може да решава мачовете.
Около мача Монтана - Берое няма как да подмина темата около треньорския пост на старозагорци. Димитър Димитров-Херо ми е бил треньор, а с Петър Колев бяхме съотборници. Призовавам ги да не си вадят кирливите ризи, а да седнат и да си поговорят. Липсата на комуникация е в основата на получилата се неприятна ситуация. Колев трябваше първо да изясни обстоятелствата с Херо, а не да чака благословията му. Сега съм сигурен, че има горчивина и в двамата. По принцип не приемам един помощник да наследява поста от старши-треньора. Не е правилно, защото не бива да се излиза от някои неписани правила като принципност и деликатност. Бих дал пресен пример с Вальо Илиев, който отказа да наследи Тони Здравков в Ботев Враца. Трябва повече морал в подобни случаи. В Монтана отборът на Берое постигна целта си - взе точка и запази мястото си в топ 6. Очаквах обаче повече от играта на старозагорци, най-вече заради треньорската смяна. Домакините за пореден път не убедиха, че са на нивото на останалите отбори в първенството. Искаха да излъжат съперника - нещо, което правят от доста мачове. В началото на сезона отборът залагаше на нападателния футбол, но после заложи на защитната игра. Сега на дневен ред излиза психологията и в оставащите срещи футболистите на Монтана ще имат възможността да се преборят за мястото си в елита.
Черно море хвърли много усилия да стигне до победата във Враца, но в крайна сметка тя се оказа недостатъчна и отборът не успя да влезе в първата шестица. Варненци заслужават поздравления, защото направиха всичко, което зависи от тях. Непостоянството е най-точната дума за представянето на домакините през целия сезон. Можеха да спасят сезона в този мач, но не успяха. Веско Великов пое отбора в много труден момент и заслужава да успее заради смелостта си.
2Коментара