Хулио Веласкес записа името си със златни букви в историята на Левски, превръщайки се в петия чуждестранен наставник, извел клуба до шампионската титла. Отличието има особена стойност за „сините“ привърженици, тъй като слага край на 17-годишно чакане и е под номер 27 във витрината.

Испанецът се присъединява към елитна група от чужди специалисти, които са водили столичния гранд до върха в българския шампионат.

Началото на тази традиция поставя унгарецът Реджо Шомлай, който печели титлата през 1949-а година, когато отборът се състезава под името Динамо. Тогава „сините“ демонстрират пълна доминация с 15 победи и 3 равенства в 18 мача, оставяйки на цели девет точки зад себе си вечния съперник, стартирал кампанията като Септември при ЦДВ и завършил я като ЦДНВ.

Вторият чужденец, извел Левски до златото, е Рудолф Витлачил, който носи деветата титла през 1965-а година след 12-годишна пауза без трофей. С баланс от 18 победи, 6 равенства и 6 загуби, тимът завършва на върха с три точки аванс пред Локомотив София, а водеща роля има легендата Георги Аспарухов с впечатляващите 27 попадения.

Следващият подобен успех идва чак през 2001-а година, когато сръбският специалист Люпко Петрович извежда „сините“ до титлата, изпреварвайки ЦСКА с 69 срещу 62 точки.

Само година по-късно друг сърбин – Славолюб Муслин, също триумфира начело на Левски, след като неговият тим събира 56 точки и оставя зад себе си Литекс с 50.

Две десетилетия по-късно Веласкес наложи доминация през по-голямата част от сезона и напълно заслужено донесе 27-ата шампионска титла на Левски.