Бившият национал Георги Георгиев - Гецата навършва 60 години днес. Навръх юбилея си той заяви, че признанието на хората е най-голямото постижение в живота му.
 
„Остаряваме всички бавно. Имаше една песен на Богдана Карадочева - „Остаряваме бавно“, та и аз така. Ще го отпразнувам в Пловдив с приятели в едно местно заведение. Няма да сме много хора, ще събера най-близките. Ще бъдем към петнадесет човека“, разкри пред "Мач Телеграф" Гецата.
 
„За тези 60 години успях да изпълня мечтите си. Най-голямата ми мечта от дете беше да стана футболист и станах. Футболът е моят живот с друго не съм се занимавал никога. Въпреки че съм завършил механотехникум и съм стругар по образование, нямам нищо общо с тези машини. Топката е животът ми и съм доволен. Има и неща, които съм искал да постигна, но не съм успял. Всеки човек има такива цели, които много е искал да достигне, но не е успял. Не може да вземеш целия свят. Трудно ми е да определя какво точно, но съм доволен от това, което постигнах за тези 60 години. Не ламтя за нищо повече и съм щастлив. 
 
Мачовете, които никога няма да забравя са три, и са с три различни отбора. Единият е с Ботев Пд срещу Берое, когато победихме с 8:1. С ЦСКА срещу Спарта Прага, когато надделяхме с 3:0 и във Франция, когато с фланелката на Мюлуз победихме Бордо с 5:1. Това са ми най-силните мачове, които съм изиграл и ще си ги спомням винаги. Колкото до загубата, която никога няма да забравя тя е, когато бях част от ЦСКА и играехме на „Българска армия“ срещу Левски, когато загубихме с 2:4. Тогава при 2:0 получихме дузпа, а аз се нагърбих с нейното изпълнение, но Пламен Николов спаси. Последва обрат и тежко поражение за нас. 
 
Изправял съм се срещу много достойни отбори и играчи. Играл съм срещу много големи футболисти. Имах това спортно щастие и то играчи, които станаха и световни шампиони. Във всеки един от отборите, за които играех бях щастлив. Юноша съм на Марица Пд, като в този отбор ми минаха детските години, както и юношеските, а след това играх в мъжкия футбол с този клуб. И в Ботев бях щастлив, както и в ЦСКА. Там бяхме страхотен колектив. В Мюлуз имах също прекрасен престой. Не мога да се оплача и се надявам да има повече такива хора, които да почувстват това, до което се докоснах аз и го преживях. Един от най-скъпите ми голове беше този срещу Левски на 10 октомври, когато бихме „сините“ с 1:0. Аз реализирах попадението в 10-ата минута, което се оказа и решаващо попадение. Играех с номер 10 тогава. На таблото пишеше “10, 10, 10” и ще го помня завинаги, защото все пак победихме Левски. Тогава ги нямаше вече Стоичков, Пенев и Костадинов и бяхме доста млад отбор.
 
За мен най-важното постижение е това, че хората и до ден днешен, дори и без да ги познавам, ме спират и ми се радват. Ето един пример, когато се кача в градския и шофьорът на автобуса не ми дава да си платя билетчето.
 
Признанието на хората за мен е най-голямото постижение. Имал съм много трофеи, но най-важното ми постижение е признанието на хората. Благодаря им за всичко! Богат живот, изпълнен с много усмивки и позитивни моменти и хора. За следващите 60 години си пожелавам да сме живи и здрави всички. За мен най-важното на тези години вече е да има уважение. разбирателство и човечност!“, разказа Гецата.