Понякога на младия футболист му е необходим само един шанс. Не десет мача, не цял сезон, не гарантирано титулярно място. Просто един момент, в който някой да му каже: „Влизай и покажи какво можеш“. В последния кръг този шанс получиха Филип Гигов и Самуил Цонов. И двамата не просто го използваха – те буквално избухнаха и промениха мачовете на своите отбори.

19-годишният Гигов се появи на терена десетина минути преди края при резултат 2:1 за Септември. За това кратко време успя да вкара два гола и да донесе победата на Ботев Враца. Две попадения, които могат да се окажат много повече от просто три точки.

Само на 18 години Самуил Цонов пък започна като титуляр за Ботев Пловдив и отбеляза първите два гола при победата с 3:2 над Арда. Отново два гола, отново млад български футболист в центъра на вниманието.

И тук идва големият въпрос – колко такива момчета има в България, които просто чакат някой да им даде възможност?

Защото от години говорим за липсата на български таланти. Говорим за това, че школите не произвеждат достатъчно качествени футболисти, че младите изостават, че трябва да търсим решения. Но когато някой от тях се появи, често първата реакция е да бъде оставен да чака.

Да чака „подходящия момент“. Да натрупа опит. Да свикне с мъжкия футбол. Да стане по-силен. Да стане по-зрял.

А кога точно трябва да стане това, ако не на терена?

Разбира се, не всеки 18- или 19-годишен футболист е готов да бъде титуляр. Не всеки талант ще се превърне в голяма звезда. Но ако младите не получават реален шанс, никога няма да разберем кои от тях могат да направят следващата крачка.

Гигов и Цонов ни напомниха нещо много важно – талантът не пита за възраст. И когато има качества, понякога са достатъчни няколко минути, за да бъдат забелязани.

Сега обаче идва по-трудната част. Защото един добър мач не трябва да бъде крайна точка, а начало. Най-лесно е след два гола да кажем, че това е бъдещето на българския футбол. Много по-трудно е да им дадем още възможности, когато очакванията се увеличат и първата грешка дойде.

И точно там ще се види дали наистина вярваме в младите.

Българският футбол няма нужда от поредната кампания за „подмладяване“. Няма нужда и от красиви думи за талантите, които един ден ще спасят националния отбор. Има нужда от клубове и треньори, които да приемат, че развитието на млад футболист неизбежно минава и през грешки, слаби мачове и трудни моменти.

Ако Гигов и Цонов получат следващия си шанс, вече ще знаем, че първият не е бил случаен.

И може би точно това трябва да бъде урокът от този кръг – младите не искат обещания. Те искат минути.

А когато ги получат, понякога сами дават най-добрия отговор.

 

Добави ни в предпочитани източници в Google