Един от последните ни големи футболисти в модерната ера днес празнува своя 40-и рожден ден. Става дума за свръхзвуковият Мартин Петров, който в най-силните си години караше подминаваше противниковите защитници като статуи.

Като 10-годишен левичарят от Враца тръгва по своя футболен път в местния Ботев, за когото прави и официален дебют при мъжете през сезон 1995/1996. Скоростта на младото и нахакано момче набързо хваща окото на ЦСКА и след само 18 шампионатни срещи за врачани Петров бива трансфериран срещу сумата – по тогавашни данни – от 1,2 милиона германски марки. За едно 17-годишно момче.

Петров пристига на „Армията” по изричното настояване на тогавашния старши треньор Георги Василев, който му помага при избистрянето на окончателната му позиция на терена (първо играе ляв бек, а после ляв външен халф). И както често се случва през онези години, ЦСКА се оказва големият трамплин за една чудесна кариера из Западна Европа.

През януари 1999 година Петров бива продаден на швейцарския Сервет Женева, с който още същия сезон (1998/1999) става шампион на страната. Впоследствие вдигна и Купата на страната през 2001-а. Реномето на експлозивен играч и близостта до Германия обуславят следващият ход – преминаване във Волфсбург (по данни на transfermarkt.com сделката е за 3,25 милиона евро).

Именно с екипа на „вълците” Петров се изстрелва сред футболния елит. В немалко мачове той беше решаваща фигура за отбора си. Още в своя официален дебют Марто се отличава с гол и асистенция срещу Динамо Минск в турнира Интертото. Първият му сезон с Волфсбург донася 32 шампионатни мача, 6 гола и 11 асистенции. Феновете на „вълците” завинаги ще помнят удивителния двубой от 30 октомври 2004-а, когато Петров отбеляза и 4-те гола при трилъра 4:3 над Майнц 05 (тогава ръководен от Юрген Клоп). През въпросната кампания (2004/2005) Петров завършва като голмайстор на отбора с 12 попадения, а 14-те му асистенции още веднъж доказват, че никога няма да бъде индивидуалист.

Подобни показатели изкушават Атлетико Мадрид и през лятото на 2005-а испанците броят 10 милиона евро за българския национал. Именно там обаче Петров претърпява и първата си по-сериозна травма – на 14 октомври той къса кръстни връзки в коляното и прекарва над 6 месеца извън игра. Завръщането му на терена идва в края на април 2007-а, но още през лятото започват спекулациите за раздяла.

Пророчеството се сбъдна, а за подписа на българина се бореха Тотнъм и Манчестър Сити. В крайна сметка всичко опира до личния избор на врачанина, който се врича на „гражданите”. Там престоят му не започва никак зле, като първият си гол за манчестърци той отбелязва още през септември (срещу Фулъм). В следващите мачове той се разписва още 2 пъти и добавя 6 асистенции, а не се мина и без случай, в който родният национал  да демонстрира горещия си нрав. При домакинската загуба срещу Евертън Марто бива изгонен заради ритник по Леон Осман и наказан за 3 мача.

Предвид нарастващия трансферен апетит на Сити бързо стана ясно, че Петров ще бъде изтикан на заден план при наличието на нови попълнения като Карлос Тевес и Емануел Адебайор. Петров ту попада в групата за мачовете, ту – не. В първите си два мача ката титуляр през сезона вкарва голове, което кара наставника Марк Хюз да го предпочете пред Шон Райт-Филип за домакинството срещу Фулъм. И в този мач българинът бележи, ала също така успява да обостри предишната травма в коляното. Уволнението на Марк Хюз също не му помага, защото Роберто Манчини разчита на него от дъжд на вятър. На 18 април 2010 идва и обявлението, че Петров пропуска остатъка от сезона заради проблемите в коляното. Два месеца по-късно той наред с Бенжани Мварувари, Карл Муур и Силвиньо си тръгва като свободен агент.

Петров остава в Англия, защото подписва с Болтън, а първият му гол за клуба пада в двубой срещу Манчестър Юнайтед. В чисто индивидуален план втората кампания с Уондърърс е по-добра за Мартин – 6 гола (спрямо 3 през първия сезон) – но пък донася изпадане в Чемпиъншип. По това време той е изиграл достатъчно мачове (35 при необходими 30), за да активира клауза, която автоматично подновява контракта му с отбора за още 12 месеца.

Той така не се възползва докрай от нея, защото по средата на сезон 2012/2013 преминава в Еспаньол. В тима от Каталуня доказаният боец изпитва трудности да пробие в първия тим и напуска през лятото.

Мартин Петров във вечното дерби срещу Левски, декември 2013-а

източник: LAP.bg

Така след 15 години странстване в чужбина Петров се завръща в ЦСКА през октомври 2013-а. Повторният му дебют за „армейците” идва на 31 октомври 2013 в среща от А група срещу Берое. Първата му изява като титуляр пък е във вечното дерби срещу Левски (0:0 в двубой за Купата). Последният мач на Мартин Петров в професионалния футбол бе на 17 май 2014 година при 1:1 срещу Локомотив Пловдив в последния кръг от сезон 2013/2014. Той се оттегля и с 86 срещи и 19 гола за родния национален тим, с който игра във финалите на Евро 2004.

Освен шампионската титлата и Купата на Швейцария Петров също така е печелил по веднъж титлата (1997) и Купата на България (1997). С Атлетико Мадрид той триумфира в турнира Интертото през 2007-а, в индивидуален план е избран за Футболист №1 на България за 2006-а.

Целият редакторски екип на Gong.bg поздравява топло Мартин Петров по повод неговия празник и му пожелава още много успехи на всеки фронт, на който реши да се изявява!