Елитният рефер Калин Людмилов повече няма да се занимава със съдийство. Той обяви това в специално писмо, изпратено до медиите. В него напада БФС и ръководителие на Съдийската комисия. 

Той говори за шуробаджанащина във Футболния съюз и утвърди, че му е било забранено да се занимава със съдийство от хора с "пилешки сърца и големи тумбаци". Ето и позицията на Людмилов. 

"Стоп, стига, край. Отварям нова страница в моя живот. Затварям страница, която няма смисъл да продължавам да отварям. Да, няма смисъл, защото в тях е ножът. В тях е ножът, но не и хлябът. Отнехте ми и забранихте да правя това, което обичам и което исках и мога да го правя добре, но вие не искахте. Не искате да бъда футболен съдия."

"Да, не искате още от самото начало. Зная, че "вие" се пише с голяма буква, но сте доста дребнички и нечистоплътни отвътре. Да, вие там малодушните, мишкуващите, дребни на ръст и интелект, с пилешките сърчица и големите тумбаци."

"Да, вие изпълнените и преливащи със завист, омраза, лицемерие, безочливост, лъжи и интриги. Да, вие, които не познавате и не знаете значението на думите чест, достойнство, гордост, самочувствие, храброст. Отнехте ми една възможност, но няма да отнемете моето семейство, моите близки и роднини и моите приятели."

"Семейства, близки и приятели, които вие никога няма да имате, а някои от вас и нямат. Забранихте ми, но няма да ми забраните да ходя на мачове, да подкрепям любимия си отбор и да играя футбол с приятели. Да, да играя това, което много от вас и вашите синове не могат и никога не са могли. Трудна и непозната материя."

"Да, вашите близки: синчета, дъщери, на които им разчиствате пътя за да могат спокойно, необезпокоявано извън онази конкурентоспособна среда да вървят и тичкат по него. Да, в това учреждение или наречено Футболен съюз, впрочем превърнало се в частен ФС и с неговите производни изпълкомчета, асоциацийки, комисийки, особенно съдийската и т.н."

"Да, там където са издигнати в култ роднински и приятелски отношения, но онези приятелски обгърнати в пъстра палитра от цветове и задкулисие. Бащи, синове, племенници, чичовци, дядовци, лели и стринки, дори и съпруги."

"Е, да, там не работят моите родители и никога не са, забравих, че и баща ми не е бил футболен съдия. Там, където си кадруват, хрантутят и работят още с методите от СП – 1978 г. в Аржентина. Да, в тази съдийска комисия, където нямат дори смелостта да се обадят или да пратят мейлче за да бъде човек информиран в 21 век."

"О, извинете, забравих, че думата смелост е доста чужда за вас. Миналата година вие пак не пратихте и СМС дори и се скрихте в мишите си дупки, където ви е адски удобно. Да, бях и в болница и нито един от вас, нито един от националната, ех кви национали сте и никой от софийската комисия, не звънна да попита, Как си ?, а всеки има нужда от едно обаждане независимо на кой е син и близък."

"А, онази асоциацийка на съдиите да не говорим, и един ред не написа. А, пратих мейли с конкретика за датата на постъпването и операцията в една софийска болница. Но защо да се обаждате, АЗ не съм от "вашите", не съм близък и син на някой ваш колега."

"Да, отнемате ми това право, но няма да отнемете другите мечти, които имам същотака и интелекта, образованието, бизнеса, професията, знанията. Да, знанията, които са най – голямото богатство. Дипломите, като бакалавър, магистър, няколко допълнителни квалификации и умения."

"Да, няма как да отнемете и това, което БОГ ми е дал свързано с физически качества, визия и много човешки добродетели, които при вас не могат да се срещнат. Завиждате ли? Завиждайте и продължавайте да го правите, вие това го умеете най – добре."

"Селски душици с вашите ченгеджийски номерца и методи, внушения, лъжи и интриги, които сега още повече ще почвате да бълвате по мой адрес, но продиктувани от някой друг. Да, защото съм се родил в столицата, а вие когато сте дошли за първи път сте казвали на трамвая - влак, и сте прескачали релсите, а в ЦУМ сте се снимали на ескалаторите."

"Работете си там в роднинското учреждение, където все пак се трудят и достойни хора и се борете за "вашите" да не срещнат тръни и трудности по пътя си. Неща, с които съм се борил сам."

"Да, спирам и казвам „"до тук". Не желая някви си там необразовани хорица, на които им е дадена някаква позиция и власт да се подиграват с мен. Да, дадена им позиция и власт , а не извоювана самостоятелно. Дадена им вследствие на доносничество, лицемерие, интриги, лъжи, пошлост и слагачество."

"Защото сте като плъзгащите интериорни врати, да, на където ви плъзнат натам отивате. Лизачи и подлизурковци, но ви плъзгат само в две посоки. А, аз съм възпитан и живея свободно във всички посоки."

"Цар Футбол е феномен и ще остане такъв завинаги, а за мен ще бъде толкова значим, колкото си искам Аз. Да, било то в друг аспект и поприще", написа в позицията си Калин Людмилов.