Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев се върна далеч назад във времето – в спомените за великото американско лято през 1994 година и към момента на класирането на националния отбор за САЩ по време на участието си в ефира на Дарик радио, в предаването „Междуредие“.

Стратега разкри себе си, припомняйки си мили и скъпи мигове от онова невероятно изживяване. Треньорът на ХХ век разказа на слушателите своите виждания за света, както и за най-любимото си място на света – Мировяне.

„Първо, искам да благодаря и да поздравя всички слушатели на Дарик радио. От много години се познаваме с вашия шеф Радев (Радосвет Радев). Той е локомотивец, аз също. Неговият вуйчо, д-р Димитър Гевренов, беше в моя екип в ЦСКА, в националния отбор. Те са много близки роднини с вашия шеф. Защото аз съм започнал като юноша в Локомотив и винаги съм слушал радио, за да можем научим нещо за спорта“, започна разказа си Димитър Пенев.

„1994 година беше един голям шанс за това поколение. Две години по-рано попаднахме в много тежка група за квалификациите. Затова благодаря на всички, които са ми симпатизирали, на моя екип, на момчетата. Хората имат много спомени от онова време. Има и хора, които събират снимки, записки, няма да е лошо за другия юбилей да направим едно предаване. Този момент няма да излезе от моето съзнание, в момента, в който се класирахме за Световното първенство. Тогава беше голямата демокрация при нас, беше много трудно да работим. Една седмица преди мача във Франция решихме да отидем в Германия, в малък спортен комплекс. Имахме много проблеми с паспортите на част от играчите, бяхме помолили правителството за помощ. За жалост, двама от играчите нямаха паспорти и виза, наложи се да правим други неща – да минат границата с кола. На летището ни питаха къде са тези двама футболисти, а аз им казвам, че са пристигнали преди нас с друг самолет. Така спряхме голямата шумотевица за този мач“, продължи Стратега.

„В края на мача споделях на пейката, че равенството с Франция е достойно, но въпреки това треньорът ще бъде уволнен най-вероятно. В този момент последва нашата атака. Всичко се случи за един миг – голяма радост. Добре изнесоха топката, добри пасове и добър завършек на Емил Костадинов. Точно тогава скочих от пейката и разкъсах мускули. Сърцето и сега издържа, защото сме имали и много други такива мачове.“

„Късметът винаги съпътства хората, които са подготвени в своята професия. Тогава имахме късмета и шанса. Точно тогава успяхме да мислим само как да играем по-добре, за да вдигнем нашия авторитет, а оттам и на нацията. Тогава никой не ни посрещна на летището, защото се прибирахме на групи. Тогава повечето футболисти играеха в чужбина. Идваха да играят, защото тяхното участие се наблюдаваше с много по-голяма сериозност. Опитвахме се да има точност и принципи при изпълнението на задачите, но имахме и индивидуални играчи“, добави Димитър Пенев.

„След Световното първенство, като се прибрахме - много хора ни посрещнаха. Ние закъсняхме 5-6 часа. Големи емоции и голяма радост. Не успяхме дори да се видим с близки и роднини тогава, защото по пътя от летището до Националния стадион имаше много хора.“

На въпроса, какво не разбраха българите за онази '94-та година, Димитър Пенев отговори така: „Когато коментаторите коментираха, че вече свършва мачът с Франция... Дъщеря ми беше бременна и ми се обажда след това хотела. Поздрави ме и каза, че сега съм с хората, които са казали по време на мача, че няма да продължим. Затова после ги черпих с френска бутилка вино, която беше доста скъпа.“

„В Мировяне имам къща, родителите ми като бяха живи, имах много добри контакти с хората там. Имам слабост към зайчетата, пъдпъдъците. И ако аз не ги гледам, давам на моите роднини средства, за да ги гледат. Просто ме привлича това място, носталгията винаги ме е теглила. Трудно живеят хората там. Застарява поколението, а младите търсят работа в градовете. Но нито имат работа и безделничат и пак остават на своите роднини – голяма тежест. Търсим спасението навън, но за чужбина трябва да имаш знанията.“

Какво се е променило от тогава? Димитър Пенев отговори: „Има много повече информация, благодарение на вас – на радиоточките, на телевизията. Доста неща се промениха и същевременно има повече възможности за професионално развитие. Но трябва да има по-добро взаимоотношение между хората. Още от 10 метра си навели главата, не искат да те поздравят. Няма взаимоотношения. По-добре да споделяш с близките хора, да се поздравяваме и прегръщаме, а не зад гърба да предаваме кой какво прави.“