Футболист номер 1 на България за 1999 г. Александър Александров-Кривия даде интервю за предаването "Код Спорт" по TV+. Бившият национал говори за годините в Левски, Ботев, в Турция и за проваления трансфер в италианския гранд Ювентус.

-       Защо вече си далеч от българския футбол?

-         Труден въпрос. Може би, за да си почина, а и видях, че може би ми беше рано и не бях готов да заема директорски пост. Видях, че е тежко да се работи. Една от причините да съм далеч от футбола е, че характерът ми е такъв, че каквото мисля, си го казвам. А може би такива хора трудно се приемат в българския футбол.

-         Обиден ли си тръгна от Ботев Пловдив?

-         Не, няма за какво да си тръгна обиден. Благодарение на мен влязоха в "А" група. Може би не бях подготвен да бъда директор, но мисля, че се справих. Отстоявах си мои позиции. Два пъти подред Ботев игра в Лига Европа. Вярно е, че единият път беше по служебен път, но няма значение. Продадохме футболист за доста сериозна сума от Ботев в чужбина. Това пак е благодарение на нашата екипна работа. Престоят ми там за мен беше успешен и като футболист, и като директор, макар че не бях подготвен, признавам си.

-         Коя бе причината да напуснеш "канарчетата"?

-         Много причини имаше. От една страна като футболист феновете ме обичаха, но като станах директор, може би не играех по свирката на много хора. Няма как да стане! Никога не съм играл по свирката на някой!

-         Засегна ли някакви интереси тогава?

-         - Нямам представа. Може и да съм засегнал, но аз правех това, което мислех, че е правилно за отбора и не съм сбъркал. Няма кой да ме обвини за нищо. Опитаха се да ме обвинят, но с течение на времето...Винаги съм казвал, че във футбола всичко излиза рано или късно – кой ял, кой пил, кой крал.

-         Какво е мнението ти за футбола у нас сега?

-         Отдавна казах, че футболът е в будна кома. Много хора гледаха скептично на моите изказвания, а сега всички говорят едно и също, че наистина е в будна кома. Хайде да не го погребваме, защото футболът е най-популярната игра, дори и в това положение. За жалост от 2011 г. този спорт върви надолу, с проблясък през 2013 г., когато беше по-интересно първенството. Футболът ни наистина умира и дано да се намерят хора да го съживят, а това съживяване идва най-вече от развитието на детско-юношеския футбол. Всеки говори за това, но явно нещата не са добре и не вървят добре. Трябва да има коренна промяна може би още от работата в детско-юношеския футбол – да има повече специалисти, да има повече хора като мен, които са играли. Много е важно да покажеш на децата, да ги запалиш, да заобичат футбола преди всичко, защото всеки път казвам: "Футболът трябва да го обичаш! Футболът е проста игра, но за умни хора!".

-         Доволен ли си от специалистите, които работят със сина ти, който е в школата на Марица?

-        -  Човекът, който работи със сина ми, е познато име – Димчо Беляков, един от големите голмайстори в България. Ако не знаят хората кой е, влизат в „Уикипедия” и ще проверят колко гола има, къде е играл. Трябва такива хора да работят. Много е трудно обаче да работиш с деца. Примерно на мен ми е трудно. Признавам си и затова не го правя. Отдръпнал съм се от футбола. Трябва повече такива хора да показват, защото са играли футбол, не само на книга, а и на практика и тя е много важно нещо.

-         Харесва ли ти играта на любимия ти отбор Левски?

-         В интерес на истината не бях гледал Левски от 7-8 месеца и имах възможността да ги наблюдавам срещу Локомотив Пловдив. Определено не ми хареса футболът, който играха. Може би има някакви причини, след мача се чуха коментари за терена. Футбол се играе на хубави терени. Една от причините за качеството на играта са терените в България. С изключение на четири-пет отбора, всички останали терени са катастрофа. Теренът като е некачествен, ако искаш, докарай и Меси... По принцип какъвто ни е футболът, такава ни е и държавата. И спортът не е много добре. Имат право всички да негодуват от това нещо. Знаете навремето колко спортисти имахме, какви бяха и т.н. Аз се радвам, че съм от последното поколение, успяло да се докосне до големи спортисти и футболисти.

-         Никога ли не са те канили на работа в Левски?

-         Не.

-         Ако те поканят, ще приемеш ли?

-         - На този етап, мисля, че не. Имам си виждания и си ги казвам. На този етап, не.

-         Защо Лудогорец диктува модата във футбола у нас?

-         - Може би, защото президентът им инвестира най-много пари. Все пак футболът се прави с пари.

-         Много специалисти те определят като един от най-техничните халфове в българския футбол. Защо такива като теб вече липсват по стадионите?

-         Труден въпрос. Радвам се за това нещо, доказал съм го. Не знам, не мога да си отговоря на този въпрос. Може би недостатъчно тренират или много бързо искат да стават звезди и т.н. Във футбола всичко става постепенно и с много труд, всеки ден. Винаги казвам, че на терена ще станеш футболист, извън него няма как да се случи. В чалготеките? Това е временно явление.

-         Какво не успя да постигнеш като футболист?

-         Може би да играя в по-голям отбор. Малкият знае за случая с Ювентус, но това е минало.

-         Какво би станало, ако тогава наистина бе подписал с Ювентус?

-         Нали знаеш, никой не знае.

-         Колко далеч беше от подписа?

-         Бях много близо, но смятам, че съм лоялен човек и държа на някои принципи в живота, и не съжалявам.

-         Какво се случи тогава?

     - Е, не знам какво се случи, но жена ми Миглена беше поканена една седмица в Торино с преводачка да види всичко. Знаеш, че българинът не е много добронамерен. Сигурно доста хора са се обадили да кажат "хубави" приказки за мен. Виновникът да не отида съм аз. Имах клауза в договора с Левски, че който даде 1 млн. марки съм свободен, но аз предпочетох да не споменавам тази клауза, за да може Левски да спечели пари и да бъда лоялен. Все пак благодарение на Левски съм това, което съм в момента. Никога не съм го крил и винаги ще го казвам. Благодарение на Левски станах "Футболист на годината", станал съм шампион, купи съм спечелил, отидох в чужбина, макар и в Турция. Левски отново спечели пари, но аз не отидох да играя в Европа, за което не съжалявам в интерес на истината. Не трябва човек да се връща в миналото. Не съжалявам какво съм направил дотук с моята кариера.

-   Споделял си, че насила са те пратили в Турция. Защо?

-    Може би така бяха стигнали нещата. Имаше напрежение в Левски, може би искаха някаква промяна. Наистина малко насила ме закараха, но пък на първия-втория месец вече не съжалявах.

-         Кой те заключи тогава? Ще разкажеш ли тази история?

-         Имах договор с Лъчо Танев. Историята е много интересна, но не ми се връща към нея. Да, бяха ме заключили и казаха, че докато не подпиша, няма да си тръгна. Трябваше да подпиша с Коджаелиспор, но с други мениджъри. Останах лоялен, натиснаха ме много, но аз им казах: "Не! Аз си имам мениджър! Докато не влязат представители на моя мениджър в клубната база, няма да подпиша договор!".

-         Колко време продължи това?

-         Два часа. Казаха, че няма да подпишат с представители на моя мениджър. Аз им отговорих: "Окей, щом няма да подписваме, събирам си багажа". След това ме върнаха на 50 км от границата.

-         Беше ли се притеснил тогава?

-         Не, изобщо не съм се притеснявал, въпреки че времената тогава си бяха за притеснение. В живота си съм минал през много трудности, всичко съм постигнал сам и ако исках да бъда нелоялен, това беше един от моментите. Трябваше да подпиша договорите - единият с клуба, другият с въпросните мениджъри. Аз им казах, че няма как да стане и удържах. Лъчо Танев много добре знае, че като кажа нещо, държа на думата си.

-         Обичаше да влизаш в полемики, когато бе футболист, а после и като ръководител. Кое те кара да го правиш?

-         Така съм свикнал. Като премълчаваш, какво ще стане? Нищо, но и много пречи. Една от причините да не играя в националния отбор беше и това нещо, че казвах всичко, което мисля. Пречило ми е и продължава да пречи. Може би във футбола не трябва да казваш това, което мислиш. Понякога трябва да си премълчаваш, но аз съм от тези, които няма да се променят и ще си остана такъв. Вече ми е късно да се променям.

-         Какво би те върнало във футбола?

-         Не съм се замислял. Трябва първо някой да те покани. Не се надявам на това нещо, така че може би нищо няма да ме върне във футбола.