Респект и уважение! Нека го дадем на Локомотив София в последния му път. Пиша тази редове със сълзи на очи, докато се опитвам да проумея как и защо бронзовият медалист ще изчезне от картата. Историята на червено-черните ми прилича на онези драми, след които оставаш безмълвен и не знаеш какво да кажеш! Просто стоиш и гледаш в една точка с празен поглед, но това за жалост не е филм, а суровата действителност!

Ще ви издам нещо от кухнята. Знаете ли, в този клуб винаги е имало колектив. Като започнем от школата, където децата никога не са имали еднакви екипи, еднакви футболни топки, еднакви обувки, но са имали еднакви ценности и ги е обединявало една цел – Локомотив-ът да върви. Да, „Надежда” е работнически квартал, където нищо не се дава на готово и за да заслужиш нещо, трябва да се пребориш за него. И в живота е така, на терена също. Сложният път към възмъжаването.

На стадион „Локомотив” истински мъже не липсват! Ръка за ръка футболисти, треньори и фенове се озъбиха на безпаричието и заедно поеха по пътя си напред. В този отбор започнаха да се оформят лидери, някои стигнаха до националния отбор, Гъргоров се завърна и допринесе за онзи специфичен локомотивски дух. Димитър Васев и помощниците му не говореха много. Резултатите на терена казваха достатъчно. Трето място и бронзови медали, равняващи се на шампионска титла! ВЕЛИКО! Вчера в най-тъжния ден в историята на клуба, отличията бяха връчени. Емоциите взеха връх и в очите се появиха сълзи. Дори в тях имаше нещо положително. Сълзите показват емоция, отношение.

Когато започвах да се занимавам с футбол, гледах по телевизията едно интервю на Кристиян Добрев, в което със специфичната си широка усмивка той обясняваше на репортерите как ще опази с лекота противниковия нападател. Звучеше толкова самоуверен и сигурен. Докато гледах интервюто си казах, че този човек е толкова твърд, че едва ли нещо може да го накара да се разплаче. Е, грешал съм! Железният Георги Марков също не с сдържа. Тъжният капитан Александър Бранеков държеше в ръце красивата си дъщеричка, на която след време ще трябва да обяснява защо татко й вече не е в Локото. Всички футболисти заслужават по една добра дума. Всъщност заслужават много повече, заслужаваха да играят в лига Европа, заслужаваха да играят в А група и догодина, заслужаваха повече уважение.

Накрая, няколко думи и за феновете. Те отново бяха до своя любим отбор и винаги ще бъдат. Понякога са обект на закачки, че са малко, че не могат да напълнят един вагон. Но това, което имат в сърцата си няма кой да им го отнеме. И те демонстрираха своята любов снощи. Един от плакатите им гласеше „Честта и верността не се продават”. Благословени са хората притежаващи тези качества. Всеки един ИСТИНСКИ локомотивец ги притежава. Затова не страдайте, а се гордейте!