Българският помощник рефер Венцислав Гаврилов, който се раздели със съдийството, бе гост в Спортно шоу Гонг. Арбитърът сподели, че е доволен от 23-те години зад гърба си, които бе посветил на любимата игра. Цели 10 години от кариерата на Венци Гаврилов преминава като съдия на ФИФА. Един от последните му мачове бе в Шампионската лига между съставите на Динамо Загреб и Динамо Киев.

„Ако кажа, че се чувствам прекрасно, бих излъгал, тъй като дълги години бях част от футболното съдийство, но все пак приключих по най-добрия начин – с мач в Шампионската лига. След последния мач в Лига Европа споделих със Станислав Тодоров, че мечтая в последния си двубой да свиря в Шампионската лига, и се сбъдна. Като организация, начин на поведение, на състезатели, на треньори, това, което досега не бяхме виждали. Тук всичко беше по-различно, футболът, който се игра също е по-различен, въпреки че Динамо Загреб и Динамо Киев не са от водещите в Европа“, сподели Венци Стефанов.

„Ще запомня първия си мач от преди 23 години, той беше точно с Томислав Русев, той беше футболен съдия, с когото аз дебютирах в Драгалевци на едно регионално дерби – 1989 година. Ще запомня и последния мач в кариерата ми – онзи ден в Благоевград.“

„Да си футболен съдия е приятно, на мен ми даде страшно много приятели. Страшно много хора от цяла България дойдоха в последния ми мач“, допълни реферът.

„Как се запазих от най-големите скандали? Явно с възможностите ми и решенията, които съм взимал на терена. Излизах пределно концентриран във всеки мач, опитвах се да бъда коректен през всички тези години. Бързината на футбола се усеща, в последните години навлязоха редица условности и правилото „Изчакай и виж“, не е както преди. В цялата тази ситуация мисля, че бързината на футболната игра както помага, така и пречи. Има ситуации, в които ние си задаваме своите въпроси, но да чакаме и да се консултираме с четвъртия съдия... Принципно, това се случва много рядко, тъй като няма камери на центъра, той няма къде да го погледне, ако окуражи решението, че то е правилно, цялата бригада добива самочувствие, че е отсъдила правилно“, каза още Венци Гаврилов.

Колкото до детската футболна школа „Лъвчетата“, асистент-реферът сподели: „Водещите школи се броят на пръстите на едната ръка, а възрастта 10-11 години е много ранна, за да се каже кой ще стане футболист. А тези частни школи дават шанс да тренират и след време могат да излязат добри играчи. Няма как да избягаме от правилата, за съжаление, повечето по-талантливи деца, когато чуят имената на по-именитите клубове, те се превръщат в магнит за тях и отиват при тях. Когато ние бяхме деца бяхме по цял ден навън.“

„Станислав Тодоров успя навън и съм обнадежден, че той ще продължи напред и ще му се дава шанс. Преди малко се чухме с него и той ми каза, че на 18 януари е поканен на семинара на топарбитрите, което е добър знак, че може да влезе трайно в Шампионската лига. Определено има млади съдии, в последните няколко конференции на София посетих, и видях пълна зала от момчета, които се интересуваха и следяха темите.“

„Определено съм доволен като се обърна назад. Моето присъствие в това студио е едно признание за българското съдийство, пожелавам на младите съдии да влизат с по-голям оптимизъм във футбола“, завърши Венци Гаврилов.