Благовест Марев е син на рекордьора по брой мачове с екипа на „Черно море“ Тодор Марев. Той е дългогодишен състезател по футзал, а в кариерата си има престои и в чужбина – в Хърватия и в Малта, като става и шампион на островната държава. През сезон 2018/2019 триумфира като играещ треньор във футзалното първенство на България начело на „Варна Сити“. Следващото предизвикателство за Марев е ръководенето на националния отбор в предстоящите квалификации за Евро 2022. Именно пред Gong.bg новият наставник на футзалните „лъвове“ даде и първото си интервю:

  • Г-н Марев, научихме, че Вие сте новият национален селекционер на България по футзал. Как се стигна до предложението към Вас за поста и кога бе отправено то към вас?

  • Още от лятото имах доста разговори с хората, които ми предложиха. Беше трудно да взема това решение, защото на този етап футзалът в България е на такова ниво, че нямаш голям избор от гледна точка на състезатели. Хората в спорта са едни и същи от доста време. В Националната лига в момента са шест отбора и ако кажем, че в отбор има по 10-12 играча, то имаме около 60 човека, които се занимават с футзал в България. От тях трябва да изберем 15, които да са в националния тим.

  • Поставихте ли някакви конкретни условия, които искате да бъдат удовлетворени по време на работата Ви, за да поемете позицията?

  • Не, не съм поставял условия. Нивото е такова, че не можеш да поставяш каквито и да е условия. Все пак, който ме познава, знае, че имам високи изисквания – държа на тренировъчния процес, да се тренира всекидневно, провеждане на лагери. Всичко това обаче трябва да се съобрази с действителността в България. Хората, които практикуват спорта, работят успоредно друга работа и е много трудно. Реално в момента има момчета, които съм повикал, но не могат да дойдат, тъй като трябва да взимат отпуска. Така стигаш до един затворен кръг, от който няма излизане.

  • Споменахте за лагерите. Сега сте на лагер в Националната футболна база в Бояна с националния отбор.

  • Мога да кажа, че условията са перфектни. Изненадан съм приятно, наистина базата е уникална. Това се отнася и за хотелската част, администрацията, а залата е перфектна за тренировки. Излишен е коментарът и за останалите игрища. База на европейско ниво, поздравления за създаването й.

    Футзал

    източник: Илиян Койчев

  • В рамките на тренировъчния лагер ще имате контроли с Молдова, като ще им гостувате. Какво целите в мачовете – обиграване на състава или различни тактически постановки?

  • Като цяло сме закъснели с всичко в подготовката, защото това е първо събиране на отбора след квалификациите за световно първенство през януари. Един такъв период от 10-11 месеца е голям за какъвто и да е спорт. Целите са да развием отбора. Има момчета в състава, които не познавам добре, и това е добра възможност да се запозная с техните качества. А с тези, които познавам по-добре: „да завъртим колелото“, както се казва.

  • Важно е да кажем на читателите на Gong.bg, че целта на този лагер е подготовка за предстоящите европейски квалификации по футзал, на които България е домакин. Разкажете малко повече за това какво предстои в квалификационния цикъл.

  • Квалификациите ще се проведат между 28 януари и 1 февруари 2020 г. в Двореца на културата и спорта във Варна. Тук е моментът да поканя всички любители на футзала. Нека да присъстват в залата, тъй като имаме голяма нужда от тях. За наш късмет попаднахме в група, от която имаме шанс да продължим, най-вече заради новия регламент. Отборът на Албания е фаворит в нашата група. Те се развиха доста в последните години. Другите два тима са Андора и Сан Марино. Андора са от нашата черга, докато Сан Марино е новак. Приятна група като цяло, но и не съвсем, тъй като заради закъснялата ни подготовка тепърва изграждаме отбора. Не сме фаворити въпреки присъствието на Андора и Сан Марино. Вярвам, че с помощта на публиката можем да се противопоставим и да победим.

    Футзал

    източник: Илиян Койчев

  • Регламентът на квалификациите наистина ни дава шанс да продължим напред. Победителят, ако не се лъжа, продължава директно напред към следващата групова фаза, вторият със сигурност отива на плейофи, а няколко от най-добрите трети тима също продължават към плейофите.

  • Да, точно така. Друга новост е, че тази година заключителните плейофи преди европейското няма да се играят в един град или държава, а на разменено гостуване. Това дава шанс за още мачове, което е голям плюс за всички отбори. Поздравления към УЕФА, че продължава да развива футзала не само на клубно ниво, но и на национално.

  • Да кажем все пак за хората, които се срещат за първи път с футзала: да храним ли някакви надежди за класиране на европейско първенство, г-н Марев?

  • Моята лична цел е да се представим добре. Надежда винаги има. Ние сме българи и винаги, дори и да играем срещу най-добрите, излизаме непримирени. Каквото и да се случи на тези мачове, това ще е добра първа крачка за развитие. Дори и да не се постигнат резултати, това не трябва да бъде проблем и трябва да продължим да работим. Тези мачове са важни, но по-специално за нас е развитието на футзала.

  • Вие все още се състезавате, играейки в клубния си тим „Черно море“. Ще бъде ли предизвикателство за Вас да бъдете едновременно национален селекционер и активен играч на терена?

  • Не, напротив, това ми помага в избора на играчи. Така мога да видя отблизо всеки един състезател и неговото моментно състояние. Освен това на база настоящото състояние на футзала в България това може да се позволи и не е пречка.

  • А кой Ви помага в работата с националния отбор, т.е. е част от Вашия щаб?

  • В щаба влиза моят брат Бойчо Марев. Имам му доверие и за всяко нещо мога да се допитам до него, като взима активно участие в тренировъчната дейност. Велин Крачанов ни помага, Андрей Петров и Румен Вълков също са неизменно до нас. Още хора са от изключителна помощ за футзала като министъра на младежта и спорта Красен Кралев.

  • Той все пак е сред основоположниците на футзала в България.

  • Да, така е. Той доста се интересува от нас и помага винаги с каквото може. Александър Александров също допринася с много. Като цяло, срещам огромно разбиране от всички, които ни помагат. Те всички знаят какво е положението с националния отбор.

  • Г-н Марев, защо футзалът у нас не е толкова популярен, колкото в чужбина? Имаме Национална лига, но в нея участват основно отбори от Варна и София, които са двата основни центъра за развитие на този спорт през годините. В Русе също през последните години се опитват да правят нещо, но никъде другаде.

  • Една от основните причини е, че футзалът навлезе късно в България. Ако не се лъжа, това се случи около 2005-2006 г. След това имаше пик, свързан с националния отбор, като доста хора посещаваха мачовете в Двореца във Варна. Завидна публика сме имали и в Благоевград и София. Аз заиграх в чужбина впоследствие и не мога да кажа от първо лице, но като че ли се наблюдава спад. Имаше два отбора от Пловдив преди, Габрово също имаше отбор, тимове от Бургас… Софийските клубове бяха повече, както и варненските. Изтърва се моментът, в който можеха да бъдат направени школи и отдолу да влязат свежи попълнения. Най-големият проблем на футзала в момента е, че няма детско-юношески школи. Това означава, че нови хора не идват. Реално от 10 години играят едни и същи, а отборите започнаха да стават по-малко, бюджетите пък съвсем се намалиха. Футзалът дори в някакъв момент достигна до махленско ниво, без да искам да обидя конкретни отбори. От две години насам вече има Национална футзал лига, чрез която нивото се вдигна с една идея. Знаете обаче, че след като дълго време не е вървяло нищо, няма как после изведнъж да привлечем 1000-2000 човека в залата от раз. Случват се вече хубави неща като завръщането на брат ми от чужбина или като тима на Левски, който също добре развива футзал. Нека не забравяме и УНСС, Мания и Русе, само адмирации за тях. Имаме вече и телевизионно излъчване на първенството, както и нарастващ медиен интерес като цяло. С цялата тази помощ мисля, че добрите времена за футзала у нас предстоят.

    Футзал

    източник: Илиян Койчев

  • От тази година, г-н Марев, сте част от футзалния „Черно море“, който съвсем наскоро стана част от структурата на Сдружение спортни клубове „Черно море“ и така бе официално припознат от феновете. Какви са амбициите Ви с родния клуб, тъй като все пак Вие сте юноша, макар и на футболния „Черно море“?

  • Върнах се у дома. Чувството е уникално, признавам си, че не очаквах толкова поздравления. Мисля, че това е едно от нещата, които ще помогнат на футзала да израсне, както и да се придобие по-голяма популярност. Наистина „Черно море“ е едно голямо име и в досегашните си отбори не съм го разбирал, но когато се върнах, разбрах, че фенската маса е изключително важна. Това се отнася за всеки един спорт, не само за футзала. Започнахме да изграждаме един отбор, който искаме на този етап да превърнем поне в полупрофесионален. Спонсорите, които помагат на отбора, са много сериозни. Имаме и добър бюджет. На по-долен етап сме на ниво състезатели, по-нататък ще видим как ще развиваме отбора в това отношение. Вие знаете, че половината ни тим в от Варна, а другата половина - от София, но правим съвместни лагери. Към момента се движим добре, на първо място сме в първенството. Казал съм обаче на ръководството и на хората, които ни помагат, че не е най-важно да станем шампиони, а е по-добре да търсим развитие на самия клуб. Така ще подпомогнем вдигането на нивото на футзала в България, а и няма да се върши работа „на парче“. Защото впоследствие може да си имал десет шампионски титли, но да си тръгнат двама души и отборът ти се разпадне. Има много такива примери – МФК „Варна“ и „Гранд Про“, който вторият дори игра в топ 16 на Европа. Почти никой обаче не ги помни, а след известно време съвсем ще бъдат забравени. Ние искаме да направим организация, в която да участват всички, но все още срещаме голяма трудност с играчите. Много малко хора искат да тренират футзал. По-лесно за всеки от тях е да не тренира и да ходи да играе на изкуствена трева в мини-лигите. Това само по себе си не е лошо, аз не съм против подобни лиги, те помагат на масовия спорт. Футзалът обаче е професионален спорт и там не става без тренировки и физическа подготовка. Кандидати за игра на футзал има, но малко от тях искат да тренират. Затова срещаме големи трудности да намерим български състезатели дори на средно ниво. Мога да Ви споделя, че моят баща Тодор Марев, който тренира юноши във футболния „Черно море“, изпраща по 3-4 момчета да се учат на футзал, но без да играят в мачове. Използваме и кадри от нашата собствена школа „Марев Старс“. Получава се добре засега с малките, ще видим в бъдеще, тъй като все още не работим специализирано. Потенциален проблем в създаването на школа само за футзал е това, че те само ще тренират и няма как да играят срещу свои връстници. Друг проблем е, че когато научиш тези деца на футзал, не се знае дали впоследствие няма да избягат, тъй като няма реален начин да ги задържиш.

  • Споменахте името на Вашия легендарен баща Тодор Марев, както и това на съвместното семейно начинание „Марев Старс“, където участва и Вашият брат Бойчо. Разкажете ни повече за школата.

  • „Марев Старс“ набра доста голяма инерция. Доста бързо преминаха пет години от създаването й. В личен план на мен ми помогна много работата в школата, защото израснах като треньор. Доста казуси имаше за разрешаване през тези пет години. Определено и доста емоции имаше, както и редица смешни случки с децата. С баща ми и брат ми много се забавляваме. Искам да отбележа, че моят баща ни помага и във футзалните тренировки.

  • Какво си пожелавате, г-н Марев, в личен и професионален план за предстоящата 2020-а година?

  • На първо място здраве и успехи. Пожелавам си също така семейството ми да ме търпи още, особено с подобни лагери, и малката ми дъщеря да плаче по-малко, когато ме няма. На всички, които се занимават с футзал, пожелавам също здраве. Всичко друго можем да го постигнем с труд.