Легендите като Трифон Иванов завинаги остават сред нас, защото винаги ще има кой да говори за тях.

Валентин Михов и съотборникът на Туньо от Етър и националния отбор Бончо Генчев, едни от най-близките хора на внезапно починалия на 50-годишна възраст брилянтен защитник, намериха сили, за да си спомнят с усмивка за големия Трифон Иванов в ефира на „Събуди се“ по Нова телевизия.

Ето какво казаха те за Трифон:

Валентин Михов:

Той обичаше България, беше много широко скроен. Той бе един герой в мирно време. Но за героите се сещаме, когато ги загубим. Губим такива центрове, от където са излезли едни железни хора, той е бил винаги железен човек. Нямаме пример като него в момента. Надали ще се роди друг точно такъв като него.

В ЦСКА, в националния отбор, той беше момчето, което даваше настроението. В съблекалнята беше съвсем различен. Искам да го изпратя с усмивка. Той е първият, който ни напусна, дано да е последният за едно дълго време. Тежко е в тези моменти да говоря с него. Той е скромен, той не парадира.

Трифон се дръпна още след голямото лято. Поигра в Австрия и после беше в Търново, занимаваше се с бензиностанции. Винаги се е съветвал с мен. Преди няколко месеца честваше 50-годишнина. И Боби Михайлов намери начин да го върне малко в човещината.

За да ги имаме нови Трифон Иванов, Христо Стоичков, трябва да ги има тези, които ги правят. Те си спомняха всички, които са ги възпитавали. Съвсем друга е връзката треньор-футболист, тази връзка вече е скъсана. Това са последните мохикани, които защитиха България. Вече не идват да защитят герба. Това трябва да ни смущава, нямаме нови Трифонивоновци.“

Бончо Генчев:

Искам да кажа, че загубихме един голям спортист, голям човек, голямо сърце. Такъв е животът, никога не знаеш какво ти предстои. Моите спомени с него са много, и като спортист, и като извън спорта.

Когато правихме големият отбор във Велико Търново, през 1987 година, Трифон бе един лидер сред нас. На години малък, но с качествата си даваше сигурност в нашия отбор. След 3 години станахме шампиони на България и носители на Купата на България.

Имахме мач с Лудогорец и новината ме завари в съблекалнята за гости. След като направих разбор администраторът на отбора дойде и ми каза новината.

Преди няколко дни се видяхме пред стадиона и се гласим, той вика 'Играете в Разград, ще дойда да ви гледам и ако не играете добре, ще ви сменя всичките след 3 мача'. Каза, че ще дойде на мача да ни гледа и после да ни уволнява едва ли не. Той беше такъв, подхвърляше всичко под формата на шега. По този начин намираше душевно спокойствие.

Аз мисля, че няма съмнение в това (че всички от легендарния отбор ще бъдат на погребението б.р.). Цанко се прибира, предполагам и Красимир Балъков, не мисля, че е повод на някакъв разговор. Предполагам, че всички ще присъстват. Мисля, че всички ще присъстваме. За съжаление да изпратим един голям българин и голям спортист. Той беше пример за подражание. Търсим следващия Трифон Иванов, но едва ли ще можем да го намерим.