През миналата есен Димитър Велковски се присъедини към кипърския Докса Катокопия и бързо се превърна в основен футболист за състава от местния елит. През настоящия сезон врачанинът, който обичайно се подвизава като ляв защитник или крило, бива използван нерядко като вътрешен халф, а със реализираните до момента три гола Велковски регистрира най-резултатния си сезон. Бившият футболист на Серкъл Брюж и Медж Легница, подвизавал се още в родните Локомотив Пловдив, Славия и Локомотив София, се съгласи на специално интервю за Gong.bg броени часове преди решаващата битка за оцеляване срещу директния конкурент Кармиотиса. Велковски разказа за впечатленията си от престоя в Кипър и какво му харесва в страната. Той също така изрази мнение за работата с младите футболисти в България и подкрепи, макар и в ретроспекция, правилото за играч до 21 години, което важеше в българския елит.

-През уикенда ви предстои важен двубой срещу директния опонент за оцеляване Кармиотиса, като те ви водят със седем точки. Вие в момента сте под чертата, а те са над чертата при оставащи шест мача до края. Има ли оптимизъм в клуба за това, че може да се спасите?

-Ще е труден мач. Има оптимизъм в клуба, защото не играем лош футбол. Мога да кажа, че победихме едни от най-силните отбори в първенството, но загубихме важни двубои срещу преки конкуренти. Утре това ще е много важен двубой. Има оптимизъм в отбора и се надявам силно да победим този път, за да можем да стопим разликата на четири точки и след това вече в следващите мачове вече всичко ще си зависи от нас, разбира се, да побеждаваме.

-Как се чувстваш ти в Кипър, в клуба и какво можеш да ни разкажеш за него?

-Честно да си призная, чувствам се много добре в Кипър, a и с оглед на това, че и времето предразполага да се чувстваш по-добре. Първенството не мога да кажа, че е слабо, никак дори. Има много класни футболисти и като цяло отбори и съм приятно изненадан.

-Ако трябва да направиш паралел с предходното първенство, в което ти се състезаваше, а именно първенството на Полша, какъв паралел може да правиш между нивото на футбола в Полша спрямо това в Кипър? Ако може да вмъкнеш и българския футбол някъде там като сравнение?

-С Полша, ако го сравнявам, смятам, че Полша е по-високо ниво, ако трябва да съм честен, въпреки че изкарах доста кратък период там. Те имат доста добра инфраструктура, стадиони и организацията им е на високо ниво. Тук малко и манталитетът им е такъв, че просто са по-лежерни във всяко едно отношение, както в живота, така и във футбола. С българското първенство как да го сравня? Мога да кажа, че тук има една идея повече конкуренция в по-горните отбори. Всяка година се борят няколко отбора за шампион. Интересно е и това може би е разликата с българското първенство, докато в по-долните позиции на класирането мисля, че няма толкова разлика.

-Аз потвърждавам това, което казваш за различните шампиони, като такива са преките ми наблюдения. Илиан Илиев-младши знаем, че стана шампион преди две години с Аполон Лимасол, след това Арис Лимасол стана шампион. А как се чувстваш ти на терена и те питам за това, защото забелязвам, че последните две срещи играеш като вътрешен полузащитник? Едва ли си очаквал, че на твоите 29 години изведнъж ще ти се наложи да се подвизаваш на тази позиция на терена. Защо се стигна до тази промяна и всъщност харесва ли?

-Да, даже може би са повече от два мача. Ротират ме като цяло в отбора, основен играч съм, въпреки че не ми е непозната позицията. Аз като юноша и първите ми една-две години в професионалния футбол също играех в по-офанзивните позиции. Не ми е непознато, не се чувствам лошо, напротив, чувствам се добре, защото аз като цяло съм и по-офанзивен футболист, дори да съм на левия бек и ми допада до някаква степен. Не съм напълно спокоен, защото все пак за това трябва и рутина на тази позиция. Различно е, отколкото да си на линията. Но честно да си призная, съм окей, нямам проблем с това нещо.

-Това, което забелязах от твоята лична статистика, е, че със сигурност това е твоят най-резултатен сезон до момента. Видях, че преди броени дни си отбелязал на Етникос, при това си вкарал на Пафос по-рано през сезона, а в един мач срещу опонента, който ви предстои утре, си вкарал гол и си подал за още едно попадение. Може ли да се каже, че това е твоят най-добър сезон до момента, как го усещаш?

-Да, мога да кажа, че правя добър сезон, даже доста добър сезон с оглед първо на това, че съм изиграл доста пълни мачове. Именно това, че играя и на по-офанзивна позиция в дадени мачове ми позволява да съм и по-близко до гола и може би това се отразява и на статистиката ми, че съм вкарал до момента три гола и съм подал за още два или три, не съм точно сигурен. Но със сигурност мога да кажа, че това е един от добрите ми сезони, дори да е с една идея по-слабо първенство от миналогодишното и да кажем - още по-слабо от по-предишното първенство, в което съм играл.

-А допълнителна мотивация ли за е теб е да се спасиш от изпадане и от гледна точка на това, че ще ти бъде втори пореден сезон като изпадащ? Преди официалния ни разговор ти ми каза, че предния не си го броиш, но въпреки това статистиката сочи, че ти си бил там.

-Така е, така е. Това беше като цяло много кратък период миналата година, който изкарах в Полша. Не че не си го броя, просто не мога да кажа, че можех да допринеса чак толкова много към отбора, за да се спаси. Докато тази година дойдох около седмия кръг на първенството и въпреки всичко нося отговорност за това нещо. Не ми е приятно със сигурност, но има и много различни фактори, заради които стигнахме до това положение. Не мога да цитирам и да коментирам в детайли, но ще се надявам силно да успеем поне да се борим докрая и до последния мач да можем да спасим отбора.

-Аз обаче може би ще те опровергая за Полша, тъй като ти беше един от водачите, що се отнася до статистически показатели в твоя отбор. Така че в крайна сметка ти си имал своето влияние върху отбора, но просто не е било достатъчно.

-Не знам как да ти отговоря на това. Имах много хубава статистика там след всеки един мач и може би там ни липсваше голът, наистина ни липсваше и имахме малшанс. Доколкото си спомням, повечето мачове падахме с по един гол разлика и не успявахме да се наложим над отбори, които не ни превъзхождаха толкова. Но това е вече затворена страница в моя живот, наистина съм фокусиран изцяло към този момент и се надявам и тук, ако мога да помогна с каквото и да е. Дори да не отбележа и да не подам, то да помогна с каквото мога на отбора, за да се спаси и в индивидуален план, както казваш, да не е втора поредна година, в която съм изпаднал с отбор от Първа лига, а чисто и като колективно да помогнем на отбора.

-Остава ли ти време да хвърляш поглед към българското първенство и ако да, какво е твоето мнение за ситуацията в момента?

-Разбира се, че ми остава време. Предполагам знаеш, че и Георги Костадинов играе тук в АПОЕЛ. Ние сме почти всеки ден заедно и си коментираме различни теми, гледаме мачове. Какво да кажа… в българското първенство единственото, което мога да кажа, че не ми допада, е, че просто наистина конкуренцията я няма последните 12-13 години. Имам много приятели, които играят в българското първенство и с интерес го следя. Дори така да ги наречем, по-безинтересните мачове, аз си ги пускам вкъщи и ги гледам. Не знам какво да ти отговоря. Силно се надявам и след промените сега да има някаква промяна. Трудно ще е, не може да стане от днес за утре, ще ни трябват години работа, но силно се надявам да започнем отнякъде.

-Новият национален селекционер Илиан Илиев беше твой треньор в Локомотив Пловдив. Първо да те питам, откакто той застана начело на националния отбор, вие имали ли сте някаква комуникация за бъдеща твоя повиквателна?

-Откакто е селекционер на националния отбор, не сме имали комуникация. Чували сме се преди това, защото аз със сина му съм в много добри отношения. Знаеш, той играеше в Аполон тук, отиде под наем в Гърция и поддържаме комуникация. Чувал съм се покрай малкия Илиан и с баща му. Да, той ми беше треньор преди в Локомотив Пловдив. Не знам дали си спомняш, че имаше тогава правило за играчи до 21 години да започват мачовете.

-Извинявай, че те прекъсвам, но това правило е легендарно и то стана такова по-скоро с Венци Керчев, а не толкова с теб.

-Да, да, абсолютно, даже аз не мога да се оплача. За мен беше абсолютен плюс. Илиан, когато стана треньор на Локомотив, залагаше много на мен и ме пускаше. Въпреки правилото, той ми показваше, че разчита на мен до каквато и да е степен. Но като цяло не съм поддържал през годините близка комуникация с него поради една или друга причина, няма никакво значение. Сега, откакто е треньор на националния отбор, не сме имали директни контакти.

-Какво можеш да кажеш за него като треньор тогава на база работата ви в Локомотив Пловдив?

-Честно да си призная, това беше доста отдавна, преди около осем-девет години, ако не се бъркам. Моите впечатления оттогава са добри и именно заради това, че отборът тогава играеше много силно. Но не мога да кажа сега, защото знаеш, че както футболистът, така и треньорът се променя с годините, а това са доста години опит, който е натрупал. Виждаш сам и в Черно море, че последните години прави доста силни сезони. Този особено е просто исторически за отбора и това е показателно, че се развива в позитивна посока.

-Като заговорихме за онова правило до 21 години и ти като човек, който си бил привилегирован от това в някаква степен. Вие, тези момчета, които тогава се възползвахте от това правило и бяхте един вид лансирани, помогна ли ви това в дългосрочен план?

-Със сигурност помогна в дългосрочен план, мога да ти кажа и защо. Макар тогава да могат да те изкарат и в трета минута, както споменахме преди малко, но дори да играеш 15, 20, 30 минути, полувреме като титуляр е много различно от това да влезеш последните 5 минути при вече решен мач, така да се каже. Както в момента се случва с много от младите момчета. Дава ти едно самочувствие, обиграваш се в самата обстановка, усещаш напрежението, заряда преди самия мач. Това е разликата и помогна на много от момчетата, които тогава се възползваха от това правило в дългосрочен план, както се изрази.

-Сега темата е много актуална. Най-вероятно си гледал последния мач между ЦСКА и Левски и макар в случая да се касае за вратари, в случая тези на Левски, двете млади момчета Андреев и Андонов страдат много от критики на феновете. Няма достатъчно търпение към тях, но те са млади и поне според мен трябва да им се дава шанс, за да могат да грешат. Когато получат този ценен опит, те могат тепърва после да направят кариери. Което пък ме връща към друго. Тези дни слушах за 23-годишни футболисти, които бяха определени като млади. Докога според теб един футболист е млад, до колко годишна възраст? Виждам, че на ниво Шампионска лига 16- и 17-годишни са най-добрите футболисти в мача.

-И правят разликата, да. Точно вчера коментирах с приятели това, че разликата според мен идва още от точно около 15-16-годишна възраст. Там се къса нишката между България и Европа. Това е поради много причини, не можем да ги изброяваме сега тепърва, но според мен точно там се къса нишката. И когато един футболист в западните страни е готов да влезе в първия отбор на 18 години, ние тук тепърва на 18 години, когато влезем евентуално в мъжкия отбор, тепърва се сблъскваме и тепърва започваме да учим. И вече когато станем на 21-22 години, евентуално сме готови. И затова може би в България се считаме за млади, защото тепърва започва футболистът на 22, на 23 години да играе, да поема повече отговорност в мачовете и така нататък. Преди това ги смятаме един вид за юноши, не за млади футболисти, а за юноши. Това е най-голямата разлика.

-За финал на нашия разговор - да предположим хипотетично, че изпаднеш. Остава ли в сила договорът ти след това, ще потърсиш ли ново предизвикателство и къде евентуално би желал да бъде то? Дали би се опитал да си намериш нов отбор в Кипър, щом ти е допаднала страната? Би ли си помислил за завръщане в България и дали вече евентуално има запитвания към теб?

-Договорът ми е до края на този сезон, нямам договор след това. Пак казвам, че ще се опитам максимално да помогна на отбора да се спаси. Да, Кипър ми харесва и бих останал в Кипър, ако трябва да съм честен. Предпочитам със сигурност да е някой от отборите, който има по-високи амбиции и се бори за топ 6 и за Европа. А относно България - засега нямам никакви запитвания, мисля че все още е рано. Може би бих се върнал, но не и на този етап, ако трябва да съм честен с теб. Някак си все още смятам, че не ми е дошло времето да се върна в България, това е моето мнение. Но всичко може да се промени, разбира се, никога не знаеш какво ще се случи.