През изминалата седмица Валентин Михов загуби мястото си като член на Изпълнителния комитет на БФС, но винаги е бил интересен събеседник. В предаването Код Спорт бившият президент на БФС коментира откровено извънредния Конгрес и победата на Михайлов. 
 
- Г-н Михов, защо според вас Борислав Михайлов спечели и запази поста си?
- Защото в България все още има демокрация и всеки може да си дава гласа за този, за когото мисли, че е по-добре да спечели. Това е единият отговор, а другият е, че това са 16-17 години управление, в което си направил и добри неща, сигурно и някои грешки си допуснал. Но може би добрините се помнят от някои. Докато конкурента, когато сравнявам две величини, трябва да има сравнение в управлението, в моженето, кой какво е направил. Може би тук делегатите нямаха база за сравнение, освен прекрасния футболист Бербатов и това, което направи като организация за подпомагане на доста деца – фондацията му, пък си има и негативното – отказването от националния отбор. Тук запалянковщината присъства в изборите, а всички знаем, че България обича изборите. Изборджийска нация сме. Виждаме какво става в държавата, а това е отражение и във футбола.
 
- Честен ли бе вотът?
- Абсолютно! Аз бях пред представителите на УЕФА и ФИФА и те постоянно слизаха долу, когато се провеждаше гласуването и следяха. Чувам, че имало хора, които не били допуснати, но не ми се вярва. Стигна се дотам, че бюлетините се показваха на хора, които са от другите кандидати. По-демократично не можеше да бъде – това е моето мнение.
 
- Продължава ли практиката с подарените топки и екипи на клубовете или нещата търпят развитие – пари, пътуване с чартъри с националния отбор? 
- Далеч съм от тези неща, не се вземат решенията на Изпълком. В смисъл вземат се като стратегия да се отпуснат помощи във вид на топки, но това на кой какво е дадено във вид на екипи и топки, не съм човекът, който ще проследява тези неща. Но е факт, че се прави.
 
- Винаги преди избори кандидатите почват да обръщат внимание на аматьорските клубове, защото те имат превес при гласуването, а преди това никой не се сеща. Четем в програмите как ще се оправи детско-юношеският футбол, аматьорският футбол как давал кадри, обаче всичко се забравя след като някой президент бъде избран, в случая Борислав Михайлов…
- Аз и да мисля и да искам - не може, защото в Европа е така – всички клубове имат право на един глас. Искам да се върна малко назад, когато при нас професионалният футбол имаше четири или пет гласа, в смисъл „А“ група, „Б“ група имаше три, но се пренебрегваше аматьорският футбол, имаха по-малко гласове. От една страна е правилно всеки клуб да има един глас, но от друга страна не казвам, че хората по-лесно могат да се манипулират, но между аматьорски и професионален футбол няма сравнимост. Не подценявам аматьорския футбол. Там е основата, с която трябва да се почне – по градове, детско-юношески футбол. Едно време аз съм играл и в зоните във „В“ група, в „А“ окръжна съм играл. Това са най-хубавите мачове. Но просто гласовете – има много хора, не че случайно са попаднали там, но по-лесно могат да си изкажат мнението „за“ или „против“. Докато професионалните клубове са в по-близък контакт с Футболния съюз, с футболната стратегия. А някои аматьорски клубове са забравени от всички. Казвам това не като упрек към тях, а просто трябва по-често да се комуникира с тях, за да се видят проблемите. Не че не се знаят, но в тази криза, която настъпи, мисля че всичко това, което говорим е много пожелателно.
 
- Допусна ли грешки в кампанията си Димитър Бербатов?
- Не мога да казвам, да определям и да съдя дали е бил прав в кампанията си или не, дали е била добра или не. Просто не знам каква кампания е имал, не съм следил. Следих някои интервюта, може би нещо му попречи, защото не трябваше да бъде толкова злостен. Може да се каже по много по-приличен начин, по-коректен начин. Не винаги хуленето и критиките помагат. Пак може да се критикува, не говоря, че не може да се критикува, но трябва умереност, да имаш мяра, степен в изказването. Аз така съм се учил и продължавам да се уча. Трябва да кажеш, трябва да отговориш, но не с противопоставяне и веднага с казване на това, това, това – всичко лошо. Малко преля, отиде се в друга посока. И нещо друго – не може член на Изпълком… Когато има нещо нередно, аз трябва да го съобщя веднага, а не минавайки една-две години да вадим. Същото е и в политиката – вади се сега.
 
- Смятате ли, че за в бъдеще триото Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров е способно да се справи с „октопода“, оплел родния футбол?
- Защо „октопод“? Едно време аз съм бил президент на Професионалната лига дълги години – с клубовете бяхме като семейство. 
 
- Да, но сега е факт, че някои клубове в професионалния футбол се толерират за сметка на други. И всичко това идва от Футболния съюз, няма откъде другаде. Защо не се направи следното – да се отдели професионалния футбол от БФС?
- Когато бях президент на ПФЛ, едно от предложенията ми беше Лигата да администрира първенството. На много места е така, но не навсякъде в Европа. По този начин много от проблемите, подхвърлянията, подмятанията, нападките срещу Футболния съюз, ще се прехвърлят в Лигата. Това казах и на Бог да го прости, г-н Славков: „Прехвърли топката. Остави някои от комисиите, които трябва да бъдат във Футболния съюз, не може всичко в Лигата, но администрирането – какво пречи?“ Това е моя идея на повече от 15-20 години. И Любе Спасов, който беше генерален секретар, беше с мене тогава свидетел.
 
- Според вас морално ли е да си в екипа на Борислав Михайлов, да мълчиш да не казвам като какво и в един момент да решиш да смениш отбора и да преминеш при Димитър Бербатов? Говоря за лицето Петър Величков… Колко пъти по време на Изпълком вие сте го чул да критикува президента Михайлов?
- Именно това исках да кажа преди малко, че не може в този момент, когато вчера съм бил в един отбор, а днес - в друг, вече намирам отпреди две или три години слабостите в другия отбор, където съм бил. За мен не беше коректно изказването му. В интерес на истината вземал е отношение, но не е критикувал преди да излезе от ръководството на Футболния съюз.
 
- А той излезе след последния Изпълком преди Конгреса.
- Да, само на един Изпълком мисля, че не е бил. Беше и на последния Изпълком, гласува „въздържал се“ на всичките позиции. Но именно тогава на Изпълкома е мястото, където да си кажеш: „Господа, аз така и така мисля, тръгвам си. Това, това, това беше в ред, но това, това и това не е както трябва.“
 
- Страдате ли, че вече сте извън ръководния орган на БФС – Изпълкомът?
- Очакваше се, много години ми станаха. Хората сигурно подмладяват по цял свят, не знам как е. Такива хора на години не им трябват може би. Глас народен – глас божи. Като се видиш в списъка, че си последен, какво очакваш? Нормално е, но съм благодарен, че бях във футбола 35-36 години, а със  годините ми като играч – да не казвам.
 
- Какво не чухте от кандидатите за президент на Конгреса? Знам, че имаше освирквания, които са характерни за футболен мач, но просто такава е аудиторията.
 
- Аз не съм ги чул. Сигурно не съм бил в залата. Много неща може да не се чуят, защото беше съревнование на младите с по-опитните. Беше Конгрес на изпитание на чувствата на делегатите колко са верни, защото се чуха и от двете страни думи, които са характерни за българския език, какви хора има. Но това е нормално в България да обещавам на тебе и на тебе и накрая да излъжа единия от двамата. Много неща сигурно не се казаха, но това ще се види в новата стратегия, защото Боби Михайлов каза, че ще има промяна. Нека тази промяна да я видим и тогава мога да съдя вече, защото и неизказаното може би не е трябвало да го казват, да го копират. Може би тепърва ще има някакви битки.
 
- Каква оценка ще поставите на Михайлов за работата му като президент на БФС? 
- Аз не съм оценител, не съм силен в оценките, а в други посоки, но за времето когато е бил, трябва да се направи анализ и от хора, които са били постоянно с него. Това са 17 години, ако не се лъжа. Мишо Касабов и другите, които са били толкова дълго, аз съм бил за кратък период с Боби Михайлов. Преди това той като вицепрезидент в управлението на БФС, а аз в Лигата, оттогава сме близки. Както и аз бях президент, а той капитан на отбора. Дълги години се познаваме. Но за оценките – може да се направи анализ и за положителното, и за отрицателното. Тогава ще се види с приходите какво е направено, как е направено, защото много упреци, които чух, не са истински. Обичам упрека, укора, критиката да е с факти и доказателства. Тук са били направени толкова инвестиции, толкова били откраднати… То се говори за всеки. Затова започнах, че аз съм българин, защото с това българско гражданство всеки ден за дадена личност, бивш министър, ние го направихме проблем… Добре, преди това не сте ли били свидетели на това? Не знаете ли, че е бил такъв или такъв? За Боби Михайлов почти всички знаят какво е положителното и са го оценили. Мисля, че оценката е на Конгреса. Да, изравнени битки бяха, изравнени гласове, но по-коректен от този избор аз не съм видял да е провеждан.