Роден в Бразилия, трети в света с Германия. Пристигнал в Мюнхен като гастарбайтер. Играл за Туркгюджю, отборът на турските емигранти в пета лига. И стигнал до титлата в Бундеслигата.

Клаудемир Джеронимо Барето е известен на света просто като Какау. През първото десетилетие на новия век бе един от марковите нападатели в германския футбол. Заслужи си немски паспорт, а с него и повиквателна за Бундестима, с който спечели бронз на Мондиал 2010 в Южна Африка. Пред колегите от "Труд" той разказа за своя живот, кариера и отправи изключителни комплименти към голмайстор №1 на българския национален отбор Димитър Бербатов.

 

- Здравейте, Какау! Често ви срещаме на мачове на ветерани. Как се чувствате отново като национал на Германия?

- Много е хубаво, защото на такива турнири срещам много приятели. Играли сме заедно или един срещу друг, но отношенията ни остават. Наистина е приятно да се съберем.

- Вие сте един от най-постоянните участници и на снежното световно първенство в Ароза. С какво ви грабват швейцарските Алпи?

- Доставя ми огромно удоволствие да играя в планината. Срещам не само мои бивши съотборници от Бундестима, но и приятели от другите отбори. Шегуваме се, разказваме си истории. Затова нямам търпение да дойде януари и пак да съм в Ароза.

- Колко световни титли имате в снега?

- Няколко пъти съм играл, но само веднъж спечелихме турнира.

- Роден сте в Сао Пауло и в този мегаполис започнахте кариерата си. Винаги ли сте бил нападател?

- Не. Когато бях на 7 или 8 години играх като защитник. Но много често вкарвах голове и треньорът ми препоръча да мина напред. Така станах нападател до края на моята кариера.

- Тренирал ли сте други спортове?

- Да, като дете тренирах волейбол. А като аматьор от малък до днес обожавам да играя тенис на маса. Дори направих собствена школа по този спорт, където идват доста деца.

- Как така бразилците сте толкова добри в най-различни спортове?

- Трудно е да ви отговоря. Факт е, че винаги сме имали класни спортисти. Много сме технични. Нашата арена, където всичко започва, е улицата. Именно там се учим на техника и се влюбваме в спорта и по-специално във футбола.

- Защо се преместихте в Германия?

- Съдба. Отдаде се такава възможност. Случи се през 2000 година. Почувствах, че това е моят шанс. В самото начало заиграх в пета лига в Мюнхен. И малко по малко започнах да катеря стълбичката. Беше трудно, но хубаво време.

- Как един бразилец се адаптира към немския начин на живот?

- Много трудно. Най-сложно ми беше с времето. В Германия понякога е адски студено. Езикът също е ужасно труден. Но както казах, получих шанса и нямах право да го изпусна. Дадох всичко от себе си, за да успея.

- Първият ви голям мач в Бундеслигата е с екипа на Нюрнберг. Вкарахте два гола на Байер Леверкузен. Помните ли кой беше централният нападател на съперника?

- Много добре си спомням този мач, защото той ме показа на германския футбол. Двата гола бяха сериозно постижение. Мисля, че централният нападател на Байер беше Улф Кирстен. Там бяха още Димитър Бербатов и Зе Роберто. Отборът от Леверкузен бе събрал наистина големи звезди.

- Вкара ли ви Бербатов гол?

- Може и да е вкарал. Загубихме с 2:4. Със сигурност Зе Роберто ни вкара веднъж. Другите голмайстори не помня.

- Какво мислите за Бербатов като колега нападател?

- Много надарен от бога футболист. Изключително техничен и прецизен пред гола. С техниката си приличаше на бразилец. Мисля, че с неговия талант можеше да постигне и повече. При всички положения той е голям играч.

- Кои бяха най-добрите нападатели по това време в Бундеслигата?

- Добър въпрос. На първо място слагам Джоване Елбер, който защитаваше цветовете на Байерн Мюнхен. След него поставям Улф Кирстен от Байер Леверкузен и Клаудио Писаро, играл първо за Вердер, а после и за баварския гранд.

- През 2003 година преминахте в Щутгарт. Помните ли кой беше голямата звезда на отбора?

- Как да не помня? След това ми беше и треньор като част от щаба - Красимир Балъков. И до днес сме приятели. Помагаше ми, защото говореше португалски. Беше научил добре езика от времето си в Спортинг Лисабон. Страхотен човек. За мен беше чест да съм редом до Бала на терена. Никога няма да го забравя на световното през 1994 година. Това беше мондиалът на България. Гледах го по телевизията, но не съм вярвал, че ще съм му съотборник.

- Какво означава Балъков за Щутгарт?

- Истинска легенда. Заради фантастичната си игра, уникалните свободни удари, заради присъствието си на терена и трофеите. За хората в града, а и за цялата Бундеслига, винаги ще живее споменът за "магическия триъгълник" Балъков – Бобич - Елбер.

- Допитване между феновете избра Балъков за футболист №1 на Щутгарт в историята на клуба. Заслужено ли е?

- Щутгарт има много легенди. През 70-те и 80-те години например Херман Орлихер е вкарал над 100 гола за отбора и не е играл в кариерата си за друг клуб освен за „швабите“. Не можем да пропуснем също Гуидо Бухвалд, който е световен шампион от 1990 година. Но въпреки тяхната значимост признанието за Балъков е заслужено. Неговото присъствие в клуба няма да се забрави.

- Изкарахте 11 години в Щутгарт. Как така се задържахте толкова дълго в един клуб?

- Първо - отборът беше класен. Но освен това изградихме и изключително силни приятелски отношения помежду си. Никой не искаше да се разделяме. Разбира се, много хора са идвали и са си тръгвали в моето десетилетие. Аз обаче съм доволен, че останах верен на Щутгарт 11 години. И до днес отношенията с хората от моето време са отлични.

- През 2007 година станахте шампиони. Това чудо ли беше или въпрос на класа?

- Може да се каже, че е повече чудо. Въпреки, че бяхме солиден и опасен отбор. Но имаше и други, които на хартия анализатори и фенове считаха за по-силни от нас. Но на терена ние ги побеждавахме, когато трябваше. Щутгарт по мое време нямаше големи индивидуални звезди. Истината е, че тази титла бе триумф на единството. Отборът спечели като един.

- Вашият партньор в атаката беше Марио Гомес. Колко гола вкарахте двамата?

- Добър въпрос. И до ден днешен спорим кой е имал по-голяма заслуга за клуба.

- Вярно ли е, че този ваш Щутгарт от 2007 година е отборът с най-младите футболисти, триумфирал с титлата в историята на Бундеслигата?

- Възможно е, не познавам толкова добре статистиката. Факт е, че повечето от момчетата бяха наистина много млади.

- Как напуснахте Щутгарт?

- През 2014 година. Искаше ми се още да остана, но не се получи. Въпреки това никога няма да си променя отношението към клуба. То ще е повече от положително.

- Защо в момента Щутгарт живее в толкова тежки времена? Отборът не успя да се върне в Бундеслигата. Същото се случва и с Хамбургер. А Вердер едва се спаси с бараж. Защо закъсват клубовете с големи традиции?

- Има дълъг списък от причини и е трудно да се отговори с една дума. Много хора трябва да се изкажат и да обяснят защо. Необходимо е да се намери пътят към положително развитие. Само с правилна клубна политика могат да се върнат добрите времена.

- Възможно ли е да бъде спряна  доминацията на Байерн в Бундеслигата?

- На този етап Байерн трудно може да бъде свален от върха. Отборът води с няколко обиколки пред останалите. Лайпциг, Борусия Дортмунд, Борусия Мьонхенгладбах са тимове, които в определен момент могат да затруднят баварците, но ... до там.

- Колко вреди като цяло на Бундеслигата тази доминация на Байерн?

- Много. Но тя е напълно заслужена. В Байерн се работи много правилно. За Бундеслигата би било добре, ако се намери отбор, който да успее да развали тази хегемония.

- Кой е най-важният гол в кариерата ви?

- Той е за националния отбор на Германия на световното първенство в Южна Африка през 2010 година. Вкарах го срещу Австралия. Казвам, че е най-важният, защото се случи на най-големия форум. Гол на мондиал е нещо наистина значимо.

- Срещу кой вратар ви е било най-трудно?

- Срещу Оливер Кан от Байерн. Изглеждаше невъзможно да му се вкара гол.

- Никога ли не сте успявал?

- Успях - през сезона, в който станахме шампиони. По това време Оливер Кан беше несъмнено най-добрият вратар в света. 

- Как решихте да вземете германски паспорт?

- Решението не беше само мое. Цялото семейство преценихме, че след като живеем толкова дълго в Германия можем вземем паспорти. И го направихме.

- Изненада ли ви поканата да бъдете германски национал?

- Трябва да призная, че много се радвах. Чувствах се изключително горд.

- А мечтал ли сте да играете за Бразилия?

- Да, разбира се. Все пак това е родината ми. Но в един момент разбрах, че никога няма да се случи. Появи се възможността да бъда национал на Германия и аз я прегърнах. И тази чест няма как да бъде забравена.

- Какво означава за вас бронзовият медал от световното първенство в ЮАР през 2010 година?

- Твърде много. Разбира се, още по-хубаво щеше да е, ако бяхме станали световни шампиони. Но може би за бундестима тогава в ЮАР беше още рано. Но пък аз се радвам невъобразимо много на медала си. Моите деца също се гордеят с мен.

- Как празнувахте титлата на Германия през 2014 година в Бразилия?

- Много се радвах. Е, имаше един неприятен момент, че трябваше да гледам този полуфинал срещу родната ми Бразилия. Страната беше много ранена от този мач, аз също. Но трябва да призная, че победата на Германия в него беше напълно заслужена.

- За кои стискахте палци - за Бразилия или за Германия?

- Трудно решение. Преди мача прогнозирах, че Германия ще спечели. Но категорично не исках да е с убийственото 7:1.

- Защо Бундестимът се провали на световното в Русия през 2018-а?

- Не е лесно да се отговори. Истината е, че нямаше достатъчно постоянство в представянето на отбора. Футболистите не успяха да покажат във всички мачове възможностите си и така се стигна до провала.

- Трябваше ли Йоаким Льов да продължи да е национален селекционер?

- Да. Аз мисля, че заслужаваше да му се продължи контракта. Сигурен съм, че Германия ще играе сериозна роля на европейското първенство догодина. Може би не сме големият фаворит, но никога не се знае.

- Кое място прогнозирате?

- Не мога да кажа. Знам, че Германия ще стигне далече.

- Мислите ли, че системата ВАР е добра за футбола?

- Ако се използва правилно - да. Не трябва обаче да се вика ВАР за всяка дреболия. Особено досадно е със засадите. Важно е ВАР да носи справедливост на футбола, когато съдиите не успеят да видят добре важните моменти. На този етап видео реферите не правят мачовете 100 % честни. Трябва да има еднакъв критерий в използването на ВАР във всички първенства.

- Вече говорихме за Бербатов и Балъков. Какви други спомени имате от българския футбол?

- Христо Стоичков е една голяма легенда. Незабравими остават мачовете му с Ромарио в Барселона. От Бундеслигата си спомням още за Йордан Лечков. А и ви споменах за световното първенство в Щатите, когато целият свят се чудеше какъв е този фамозен български отбор.

- С какво се занимавате сега?

- Обичам да играя футбол с приятели. Да се забавлявам. Имам някои проекти и във футбола, и извън него.

- Защо никога не станахте треньор?

- Защото не исках. Реших го отдавна. Не е за мен.

- Всеки бразилец си има прякор. От къде идва вашият Какау?

- Още от времето, когато съм бил на две години. Истинското ми име е Клаудиомир. Но са ми викали на галено Какау. Майка ми го е измислила и така си останах във времето.

- Кой е най-добрият германски и кой е най-добрият бразилски футболист?

- Трудно е да кажа. От моя гледна точка Пеле е най-великият бразилец. От по-новите времена бих посочил Роналдо Феномена и Роналдиньо. В Германия най-много съм се възхищавал на Франц Бекенбауер и Герд Мюлер, когото както знаете наричат Бомбардира на нацията. Също прекрасен играч беше и Волфганг Оверат. Трудно е наистина да се избере едно име. 

- Може ли Неймар да стане най-добрият?

- Има шанс. Но трябва да наблегне върху себе си и да стане постоянен в изявите си. И, разбира се, да започне да печели титли.


Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.