Една от огромните фигури в историята на българския футбол напусна този свят. Иван Вуцов си отиде на 79-годишна възраст, но остави огромна диря след себе си. При това не само в любимия Левски, но и в целия ни футбол. 

Роден в Габрово на 14 декември 1939 г., той прави първите си стъпки като професионалист в Ботев Пловдив между 1957 и 1959 г. Но това е само прелюдия към любимия Левски, чийто екип облича през 1960 г. и се утвърждава като непробиваем стълб в отбраната му до 1969 г. 

Един от най-големите му успехи на терена със синята фланелка е в зенита на кариерата му като играч на "Герена". Той участва в историческия погром над ЦСКА със 7:2 на 17 ноември 1968 г., но няколко месеца по-късно напуска и приключва кариерата си в Академик София. 

Като футболист Вуцата, както го наричаха всички с уважение, спечели два пъти титлата на България с Левски и веднъж Купата на страната. Играе на Световното първенство в Англия през 1966 г., но там ще се запомни с автогола си срещу Португалия, когато забива топката в българската мрежа с летящ плонж. Мнозина дори се шегуват, че е отбелязал най-красивия автогол в историята. 

За разлика от много големи имена на терена, Иван Вуцов прави невероятна треньорска кариера. С треньорските си методи той прави революция в нашия футбол и е определян за един от най-големите новатори в професията. И това си личи от работата му. 

За пет сезона начело на Левски в два различни периода, той печели веднъж титлата и два пъти Купата на България. Но най-запомнящи са успехите му със "сините" в Европа. През 1976 г. Вуцата извежда любимия отбор до грандиозен успех над европейското страшилище Аякс Амстердам и го елиминира в Купата на УЕФА. 

Той извежда столичния гранд до четвъртфинал срещу друг европейски колос - Барселона. Макар да са елиминирани от каталунците с общ резултат 5:8, софиянци и треньорът им записват името си в историята. Те стават единственият неиспански отбор, който е вкарал пет гола на Барселона в официален мач в евротурнирите. Вече 43 години по-късно никой не може да надмине постижението на Левски и Вуцов при победата с 5:4 в София на Националния стадион. 

Като треньор постига огромни успехи и начело на България. Под негово ръководство националният отбор се класира на Мондиал '86 в Мексико. Там за първи път в историята си "лъвовете" преодоляват груповата фаза на Световно първенство, при това в група с действащия световен шампион Италия, с бъдещия такъв Аржентина на Диего Марадона и Южна Корея. На осминафиналите отпадаме от домакините в напечен мач.

Вуцата прави силна кариера и в чужбина. Той е начело на един от югославските грандове през 80-те години Хайдук Сплит, като открива за световния футбол голяма фигура като Ален Бокшич и го налага в състава. В Гърция пък е водил един от най-обичаните солунски тимове Арис. 

След трети престой начело на Левски през 90-те години на миналия век, Иван Вуцов приключва кариерата си на треньор начело на Локомотив Пловдив през сезон 1993/1994. Преди това пък драматично не успява да класира националите на Евро '92 в Швеция, като в решителния мач с Шотландия заплюва рефера. С края на кариерата му на пейката, влиянието му в българския футбол не приключва, дори напротив. 

Вуцата става част от управлението на футбола ни, когато става дясната ръка на Иван Славков в Изпълкома на БФС. Той е вицепрезидент на Батето, с когото имат дългогодишно приятелство, както и изпълнителен директор на централата.

Под тяхно ръководство националният отбор се класира за последното си до момента Световно първенство през 1998 г., а после и на европейските финали в Португалия през 2004 г. Това е последният голям шампионат, на който България участва. 

Така легендата Иван Вуцов става единственият, който класира България на Световно и като играч, и като треньор, и като ръководител. В последните години от живота си е измъчван от болест, която му пречи често да гледа футбол на живо, но въпреки това е забелязван на мачове на любимия Левски.

За последно той беше на "Герена" на 4 май миналата година в мача срещу Ботев, с който бяха отбелязани 75 години от рождението на друга легенда Георги Аспарухов-Гунди, с когото бяха близки семейни приятели. 

Негови синове са треньорът Велислав Вуцов, както и Руслан Вуцов. Със сигурност дълбоката диря, която оставя в българския футбол записва Вуцата със златни букви в него. Затова ще липсва на всички истински фенове на играта. Мир на праха на легендата Иван Вуцов!