За Величка Маркова съпругът й все още е жив. Гениален футболист и деликатен човек. Така съпругата рисува образа на нападателя в специално интервю за "Телеграф". 
 
- Г-жо Маркова, навършват се 80 години от рождението на Георги Аспарухов, скоро и 52 от смъртта му, но той продължава да живее в сърцата на хората. Как според вас се раждат легендите?
- Някой може ли да каже? Тръгва от хората. Като песен е - от уста на уста. 
 
- Как си го представяте сега, когато трябваше да навърши 80?
- В моите очи си е младият човек, не го виждам остарял. Не мога да си представя как би се справил в днешния живот. Той беше деликатен, благ човек, позитивен. Не знам как би се нагодил в едно по-агресивно време. Според мен би се отдръпнал. Не го виждам някъде начело. Хората тръгват след такъв тип хора като него, но те не са шумни, не са напористи.
 
- За всички той е Гунди, а кой е за вас?
- Винаги е бил Георги. Или Гоги, по-галено. Вкъщи никога не е бил Гунди. За мен той е любимият, приятелят, прекрасният съпруг и още по-прекрасният баща. Човекът, с когото беше много лесно и приятно да се живее.
 
- Въпреки славата?
- Той не я усещаше, не му влияеше. Беше стеснителен, притесняваше го шумотевицата. Гледаше да избяга от нея. Такъв беше и вкъщи, и навън - стеснителен човек. В същото време беше гениален футболист. Виждам качествата, които той притежаваше, в най-големите играчи днес. Просто не се беше родил във времето и мястото, където биха го оценили заради футболните му качества. Но аз не мисля, че хората го обичаха само заради футбола. Ако беше така, не биха били толкова предани на паметта му 52 години след като него го няма. Той ги спечели с човещина, с доброта, с толерантност. С тази благост и търпение, които имаше. С готовността си да разговаря с всеки и да приеме всеки.
 
- Съчетание от футболни и личностни качества.
 - И като добавим, че беше много красив мъж... За мен той си беше дар от Бога.
 
- Разкажете за първия път, когато го видяхте във волейболната зала - и двамата спортисти, още много млади, почти деца?
-Забелязах му усмивката и трапчинката. Бяхме 16-годишни. Ние с него бяхме 12 години - 4 гаджета и 8 в брак. А аз вече 52 разказвам. Специално за Георги максимата „За мъртвите или добро, или нищо“ не важи. Мъча се да си спомня нещо гадно, което да облекчи тъгата ми. Еми не се сещам. За мен той си е жив.
 
- Вдигнали сте сватба на по 20 години, имаше ли хора, които да не одобряват?
- Родителите ни смятаха, че сме твърде млади, твърде в началото на учение, на всичко. Не бяха възхитени, но това е любов.
 
- Най-яркият спомен от сватбения ден?
- Беше адски горещо на 4 август в Пловдив. Когато приключи обядът, много бързо се изнизахме с Георги, преоблякохме се в най-прости дрехи и отидохме в ресторант, в който нямаше хора - да се уединим, да се успокоим и да си хапнем.
 
- Какво обичаше да прави вкъщи, когато е далеч от хорските очи? 
- Грижеше се за Андрей, много се занимаваше с него. Поначало децата му се лепяха, той умееше да общува с тях. Казвала съм вече, че Георги беше гърбав от любов към Андрей. Никога не го е глезел, но цялата му любов беше за него. Също така обичаше да чете. Ходехме на театър, имахме широк кръг приятели от различни сфери - от театъра, операта, балета. Водехме най-обикновен живот.
 
- А какво обичаше да си хапва у дома, вие готвехте ли му?
- Благодарение на моите майка и баба от малка се научих да готвя. След всички кебапчета, кюфтета, пържоли и други месни вкусотии, с които ги хранеха по лагер-школите, вкъщи той обичаше боб, баница. Задължително имаше и кисело мляко. Когато отивахме на ресторант, си поръчваше бъркани яйца. След всеки мач гледах да го изненадам с някой по-специален сладкиш, за да се похваля каква домакиня съм. Той не ядеше три неща. Не близваше шоколад, портокали и птиче месо. Носил е вкъщи фазани, които приготвях за гостите, а той ядеше кренвирши с яйца. 3-4 пъти е правил опити да ме изненада със сготвени от него работи.
 
- Успя ли?
- Единият път го хванах навреме, защото слагаше да пече шаран с люспите.
 
- Знам, че е имал приятели и от другите отбори, привърженици на ЦСКА. Кои бяха хората от неговия кръг?
- Най-близките му в Левски бяха Иван Вуцов и Сашо Костов. Но той беше добър с всички. 
 
-Доколкото знам, Иван Вуцов е бил ваш семеен приятел, кръстник на сина ви Андрей.
- Той и неговата първа съпруга. До смъртта му си бяхме приятели с него. Също така много близък ни беше Георги Цветков, от по-младото поколение. Георги залагаше надежди той да го замени в отбора. 
 
- Много се говори за оферти от чужди отбори, като например от Милан и Бенфика, но в онова време е било много трудно.
- Не трудно, беше невъзможно. 
 
- Как приемаше той този интерес?
- Само ми казваше: „Много е лесно да играеш в голям отбор“. Не си е правил илюзии. Певците и артистите можеха да излязат, но спортистите, футболистите - не. Бяха затворени не в златна, а в ръждясала клетка. Иначе Георги го искаха много, ценяха го високо в европейския и световния футбол. 
 
- Казахте, че е било трудно. Имали ли сте проблеми с властите заради големия интерес към личността на Георги Аспарухов?
- Големият проблем дойде, след като той почина. Тогава беше голямо гонение, но сега не искам да се връщам към тези неща. Той имаше такава популярност, че хората му викаха Президента. Имам чувството, че и заради това властите не смееха да го пипнат. Развихриха се след смъртта му.
 
- За съжаление ще ви върна към черния 30 юни 1971 г. Как научихте за катастрофата, кой ви съобщи?
-Този ден го няма в календара, изтрила съм го. Нямам спомени и не искам да имам.
 
- Как се справихте с живота след това – все още много млада, но с малко дете и сама?
- Когато имаш дете до себе си, което те гледа с широко отворени очи, на което баща му му липсва не по-малко, отколкото на теб, се справяш. Ние, жените, сме силният пол. Понякога се смея и казвам, че когато има голям проблем, жените действат, а мъжете давят мъката в алкохол. Така че, когато си с дете, се стягаш и вървиш. Освен това Бог се е погрижил да ни дари със сила в такива моменти. Изключва някои неща в теб и ти включваш на първа скорост.
 
- Как се съобщава на дете на 6, че татко му никога повече няма да прекрачи прага и да го прегърне?
- Това успя да го направи Иван Вуцов, и то бяха минали може би седмица-две. Аз не можах.
 
- Кой ви помагаше най-много в онези дни?
- Моето семейство - родителите, брат ми. Андрей един път дори каза, че дядо му му е като втори баща. И наистина беше точно така.
 
- Всички сме чели цитати, които показват лоялността и предаността на Гунди към Левски. Какво друго трябва да притежава един футболист сега, за да се доближи до идеалистичния образ на Гунди?
- Интелигентност, първо. Толерантност, второ. Простотията си личи ужасно на терена. Футболът, казват, е проста игра, но за хора, които могат да мислят. И нещо, което Георги притежаваше и което сега се губи у запалянковците – уважението към съперника. За него те никога не са били врагове. Уважаваше абсолютно всички от всички отбори. Не даваше лоша дума да се каже. Реагираше много остро, ако чуеше нещо в компанията. Някои мислят, че Георги е паметник, снимка. Не, той си беше човек от плът и кръв. И е едно доказателство, че с отворени очи, с разтворена душа, с чист помисъл и с талант можеш и легенда да станеш.
 
- Днес любимият му Левски се тресе от проблеми. Какво би казал съпругът ви за случващото се в клуба?
- Щеше да е голямо страдание. За него Левски беше много, щеше да го изстрада това разделение на публиката. Не може така. Левски винаги е бил велик отбор и благодарение на вярната си, интелигентна, разбираща и прощаваща публика.  Георги казваше: „Ако не е публиката, за какво сме ние“. Футболисти и публика са хванати за ръце.
 
- Самата вие преведохте пари по сметката на отбора. Приемате ли лично случващото се? Следите ли новините около клуба?
- Естествено, че се вълнувам. Естествено, че ме боли. Но един отбор с повече от 100-годишна история не може да загине. Ще се оправят нещата, ще преживеем и тази криза. На нас са ни сменяли три пъти имената и пак сме оцелявали – Витоша, Динамо, Левски Спартак. Ще оживеем пак, но трябва и смирение.
 
- Как минава един ваш ден сега?
- Нормално, като на пенсионер. Вкъщи - шетане, готвене, кафе с приятелки, разходка. Никак не е зле човек да е пенсионер, стига да е здрав.
 
 - И за край нещо много лично, но което вълнува всеки, загубил близък на сърцето си човек – сънувате ли го?
- Не често, но сънувам. Понякога се ядосвам, като се събудя, понякога ми е хубаво. Последният път ми каза, че ме напуска.