Христо Стоичков даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт". Камата отдавна е човек на света. Животът му отреди постоянно да пътува от единия до другия край на планетата и след края на неговата забележителна кариера. Едно обаче не се променя - навсякъде е посрещан като "Кавалера на Златна топка". Пандемията от коронавирус се оказа единствената причина голмайсторът на Мондиал'94  да се задържи сравнително по-дълго в Маями, където обаче не спира работата си в американския телевизионен гигант "Унивижън". И да заслужи пореден "Златен глобус" от вътрешната надпревара, която всяка година отличава най-добрите от огромния екип на авторитетната медия. Всяка пауза обаче има своя край и Стоичков отново е в България. По традицията поводите са няколко, но един от тях е повече от приятна изненада за феновете му.
 
- Здравейте, г-н Стоичков! Не сме ви виждали отдавна в България. Как изкарахте пандемията? Новините от САЩ все още не звучат никак оптимистично.
- Благодаря, добре. Общо взето както е в целия свят. Пандемията навсякъде е една и съща, няма никакво разминаване, но трябва да имаш ред и дисциплина. Трябва да слушаш наставленията на докторите, професорите, доцентите. Естествено пазя се, защото все пак телевизията в Маями е с над 3 хиляди човека. Общо взето се справихме досега, да чукнем на дърво. Нямаме проблеми, правят ни тестове, досега съм направил пет. Всички в семейството са добре, аз съм добре, колегите ми в телевизията са добре. Това, че не се прибирам в България, не значи, че не мисля какво става и какви са събитията, но съм по-далеч.
 
- Като човек, който е свикнал толкова много да пътува, как прекарвате толкова време вкъщи принудително?
-  Първоначално ми беше много тежко, защото повече от 40 дни ни забраниха да напускаме домовете. Единствено ходих само до магазина с всички предпазни средства, които имахме като заръка. Всичко, каквото правехме за телевизията беше от домовете. Всеки си има камера, компютър, с който се свързахме с конферентни връзки. Общо взето първите месеци беше най-трудно. След това, когато започнахме по двама, по трима, по пет човека в различните програми, много ни пазиха и продължават, защото все пак аз знам за какво става въпрос. В последно време ги слушам кой ли не се изказва неподготвен по тези въпроси, което е малко стряскащо за хората. Но те си знаят как да го съобщят на хората. Аз не се притеснявам, предпазвам се във всяко едно отношение.
 
- За какво говорихте по телевизията, когато нямаше футбол? Това беше повече от два месеца.
- Когато нямаше футбол, използвах момента всички филми и всички кадри, които имах заснети преди това, да си ги подредя, да си ги направя. Показахме всички интервюта в нашата телевизия. Действително давахме много стари мачове, даже и от световното първенство през 1994 г. двубоите на България, от европейско първенство, финали от Шампионска лига и Лига Европа. Така че имаше много работа в периода, в който нямаше мачове. След това направихме една купа, заедно с лигата на Мексико и „Унивижън“. Игра се в Мексико, всички мачове сме ги давали, макар и без публика, но пък хората си бяха вкъщи и имаше голяма гледаемост. Много съм доволен и щастлив, че все пак успяхме да покажем на хората, че в такъв критичен момент каквато е  пандемията в Америка, можеше всеки човек да гледа в дома си това, което сме излъчвали преди, сега и това, което ще ни предстои.
- Казахте мачове без публика – какво е футбол без фенове, а и спорт като цяло?
- Трудно e. Аз мисля, че за нито един спортист независимо дали е футбол, лека атлетика, бокс, щанги, плуване, не е добре да няма публика. За мен спорт без публика е невъзприето. Няма как да го възприема, защото знам какво е да играеш пред пълни трибуни, да те подкрепят хората, да се радват. Независимо дали си вкарал гол или не, да подкрепят отбора. Това са много важни неща, но сега трябваше да се адаптираме в тази нова обстановка. Да се надявам, че сега оттук нататък ще има малко повече публика на стадионите, ще има малко повече топлина от тези празни трибуни. Макар и 5 хиляди или 10 хиляди, все пак да има някакъв стимул за футболистите, когато излязат да играят, да чуят някой глас.
 
- Вие направихте един коментар, че коронавирусът е измислен от години. Откъде дойде тази ваша идея? Чул ли сте го от някого?
- Не може един човек като Бил Гейтс преди пет години да каже, че 2020 г. ще има голяма пандемия. Тези хора знаят за какво става въпрос, подготвени са за тази пандемия. Няма кой да ме убеди и да ми докаже обратното на тези твърдения. Самият той излиза и го казва кога ще свърши този тежък период – през 2021 г. Е, как ти го знаеш, пък другите професори и специалисти по този въпрос не го знаят? Всички тези, които излизат и говорят, малко да вземат да почетат! Били големи професори, доценти били, фелдшери и подобни… Малко да почетат откъде идва тази зараза. Чувам всеки какво говори и затова сме на това дередже! Имаме един щаб, в който са големи професионалисти, дали Мутафчийски, Кунчев… Хората са ги избрали те да казват какво трябва да правим. Не може ние да се разминаваме и един, и втори, и трети… Един казал едно, друг казал нещо друго. Ако ти не уважаваш този човек, който ти казва данните всеки ден какво се случва в България, какво трябва да се направи и нямаш уважението към този човек, какво искаш да правим? Аз как се пазя, как пазя моето семейство? Защото знам за какво става въпрос. Значи другите може да не се пазят, а аз трябва да се пазя! Така не става тази работа!
 
- Вместо на европейското първенство из цяла Европа това лято, седяхте в Маями. Как промени футбола тази пандемия?
- Беше трудно за самите футболисти и треньори. Без публика няма как да бъде мотивиран един футболист до такава степен, че да даде всичко от себе си. Трудно е за футбола, а и за всеки спорт, няма какво да се лъжем. Виждаш мачовете, които се играха в Лига Европа, Шампионска лига и Лигата на нациите. Без публика не може да очакваш нещо друго. Няма как футболистът да излезе, да бъде мотивиран до краен предел и да покаже качествата си. Мисля, че и УЕФА, и федерациите глобално в целия свят трябва да направят така, че да има публика на стадиона, но да има някакво разграничение. Не може да се събрали 5 хиляди човека на едно място и какво правим? Жив пример е Германия. Сега почват, ще видим как са го измислили там. Предполагам, че ще го направят през ред или два, през две-три седалки да има човек. По някакъв начин трябва полека-лека да се отворят тези стадиони, да влезе публика.
 
- Споменахте Германия - фактът, че по време на пандемията Бундеслигата започна по-рано, даде предимство на германските отбори. Байерн стана доста категорично европейски шампион.
- Мисля, че когато започнеш по-рано, вече психически си нагласен, че няма да има публика. В Германия почнаха първи да играят без публика. Имаха много мачове, които се завъртяха и самите футболисти свикнаха с това. Докато в Испания колко мача се играха без публика? Два-три. Мисля, че дисциплината е също много важен фактор в това време. Дали самият футболист ще го изживее, дали е готов за това ново препятствие пред него. Как ще излезе на терена да погледне стадиона? За 50-80-100 хиляди, но празен. Психиката ще му издържи ли? Има си футболисти, които въобще не ги интересува дали има публика или няма. Излизаш, знаеш, че теренът 120х80 м е твой, твориш, играеш, наслаждаваш се. Но има други футболисти, които като играят пред празни трибуни, не могат да покажат качествата, които имат.
 
- Заслужен шампион ли беше Байерн и очаквахте ли това 8:2 срещу Барселона?
- Мисля, че Байерн показа най-постоянна игра от всички отбори, които бяха в Португалия. А и преди това в първенството показаха стабилност, голяма психика на целия отбор. Не ги интересуваше дали има или няма публика. Но видяхме, че другите отбори не бяха на това ниво, което очаквахме. Нито Барселона беше на нивото, нито Манчестър Сити, нито Атлетико (Мадрид) или Лайпциг.
 
- И все пак 2:8?
- Много неприятен резултат. Никой не подозираше, че ще се случи такъв резултат. Може би ранният гол на Байерн стресна малко футболистите, след това изравниха и тогава Барселона имаше един-два великолепни шанса да поведе в резултата, но не можа да го стори. След втория гол на Байерн, Барселона се пречупи и нямаше как да бъде равностоен. Байерн изигра един великолепен мач, в който във всяко едно отношение надигра Барселона. И физически, и психически, и тактически. Може би, ако имаше още малко време, Байерн щеше да вкара още голове.
 
- Този мач отприщи една сага, която продължи седмици – Лионел Меси да остане или не в Барселона. Все пак в крайна сметка ще остане. Последния сезон ли гледаме на Меси на „Камп Ноу“?
- Мисля, че нещата са много глобални в това отношение. Самият Меси, когато излезе след това и каза, че са много проблемите в Барселона, които трябва да се решат, не само в отбора, защото клубът е голям, има и други спортове, които са на високо ниво. Но може би това, че от 2015 г. досега Барселона не са ставали европейски шампиони. Смениха се много футболисти, но нещо не беше както трябва в тази покупка на играчи. Може би вината е в самия президент, може би е в спортния директор, защото трябва да се мисли не само как да се купят, а дали ще вършат работа. Не винаги големите пари, които се плащат за такива големи трансфери гарантират, че футболистът ще издържи на тази психика, затова, че е сменен с един и идва на негово място, трябва да попълни тази дупка, да запълни неговото отсъствие, да играе още по-добре и да побеждава. Видяхме, че нито Дембеле е на ниво, нито Гризман показа, каквото трябва, нито Коутиньо. За тези трима футболисти отидоха над половин милиард евро, изключвам това, което получават като заплати. Оттам дойде и бедата, както и че в крайната защитата нямаме подходящи хора, които да заменят Пике, Жорди Алба или Ленгле. Това са много глобални неща в един отбор. Не може да чакаш само на един Лионел Меси всеки мач да го решава или на Луис Суарес. В съвременния футбол не може да играеш десет за един, трябва да играе един за десет.
 
- Знаете, че в Испания се води една дискусия – Лионел Меси е много силен, когато има много силен отбор около него, но други твърдят, че няма достатъчно характер, когато Барселона не е чак толкова добър. Вие какво смятате?
- Тези, които твърдят, че няма характер, да си пият по една хубава студена ракия, да ядат салата и да не мислят за футбол! В продължение на 20 години е бил и е, а сега казваме, че няма характер. Има шест „Златни топки“, ама няма характер! Има шест „Златни обувки“, ама няма характер! Десет шампионски титли има, ама няма характер! Тези пишат на компютъра, а не знаят как да го напишат…
 
- В мача с Байерн като че ли единствено Луис Суарес много искаше нещо да направи и да обърне резултата и сега вече е футболист на Атлетико.
- Не е само той. Всеки, който играе на финал, иска да я спечели тази купа. Аз имах щастието да играя финал, да го спечеля един път с Барселона и след това да го загубя срещу Милан. Всеки иска да го спечели, независимо как си подготвен. 1992 г. беше различно за нас, за първи път ни се отдаде тази възможност да играем на „Уембли“ и да защитаваме това, което ние искахме – да я спечелим. 1994 г. не бяхме готови, може би психически се изразходвахме достатъчно много затова, че цяла година се борихме с Мадрид за шампионската титла в Испания. Имахме само четири дни – от събота до сряда, когато беше финалът. Милан имаха повече от две седмици почивка да могат да се подготвят за този мач. Оттам дойде голямата разлика за тези четири гола. Мисля, че и днес да играем, Милан няма как да ни вкара четири гола! Но така тръгна мачът, разви се набързо, както стана и сега в мача срещу Байерн.
 
- Заслужаваше ли Суарес да бъде първият зачеркнат от Барселона? Все пак той даде много на клуба в последните пет години.
- Нещата са много глобални, но мисля, че това са последните месеци, които остават на това ръководство до март месец, когато са новите избори. След това ще има ново ръководство и трябва да се мисли трезво за един важен проект не само за една-две или три години, а за целия мандат на президента, това са седем години. За да бъде футболът на ниво, трябва да се залага повече на детско-юношеския футбол, повече кадри да има от самата школа. В момента в Барселона има трима човека в отбора, които що-годе може да поиграят – Ансу Фати, Рики Пуиг, доколкото разбрах Роналд няма да разчита на него и се изчерпва. Един Бускетс остана от школата, който е на трийсет и няколко години и оттам нататък какво имаме? Нямаме нищо. Имаме много футболисти, които си заминаха от Барселона, бяха продадени и може би това е една от грешните политики в последните години, че не задържа собствените си кадри в клуба да израснат още повече. Защото е много по-лесно да израснеш с Тер Стеген, с Пике, с Бускетс, с Меси, със Суарес, но къде са тези деца? Отвориха им вратата и им казаха да заминават! Сега се чудим как да ги върнем, чудим се как да платим 20-30 или 50 млн. за някой, който е бил наш и сега искаме да го върнем.
 
- Вашият съотборник и приятел от „дрийм тима“ на Йохан Кройф – Роналд Куман довечера започва с мач срещу Виляреал. Колко от Йохан Кройф се крие в него? Като че ли футболът на Кройф беше малко по-атрактивен, отколкото на Куман с Холандия.
- Зависи от качеството какво имаш като футболисти и като отбор. Всеки играч има някакви качества, които ти трябва да използваш като треньор. Не се съмнявам в качествата на Роналд ни най-малко! Достатъчно много уважавам Роналд, защото в тези пет години сме били неразделни. Написахме историята на Барселона в тези години, когато на 5-6-8-10 години Барселона ставаше шампион. Успяхме да пречупим този лед на Мадрид, станахме четири пъти подред шампиони на Испания, което в историята не е било никога. За първи път станахме европейски шампиони. Делили сме една съблекалня, на една маса сме се хранили заедно, винаги на лагера сме били заедно. Няма начин Роналд да не успее! Искрено му пожелавам най-много успех, защото го чувствам много близък. Извоюването на терена уважение и приятелство остана и извън него. Много пъти съм казвал, че моето приятелство не струва пари! Затова и интервютата, които взимам, и филмите, които правя в последните години съм изключително щастлив не че съм Ицо Стоичков, показах им в годините след футбола какво е да си приятел. Имал съм възможност да интервюирам Моуриньо, Куман, Малдини, Масаро, Юрген Клоп, Гуардиола, Чики, Чоло Симеоне, Меси, Пике, Неймар и всички тези величия в световния футбол. Затова съм щастлив, че мога да го правя.
 
- Да завършим с темата Шампионска лига. Започват награждаванията – в четвъртък УЕФА ще обяви най-добрият футболист на сезона. Номинирани са Левандовски, Мануел Нойер и Кевин Де Бройне - кой е вашият фаворит?
- И тримата са уникални! Мисля, че Нойер показа защо е титуляр и в националния отбор на Германия. Де Бройне показа невероятни качества в Манчестър. За мен Роберт Левандовски е един изключителен талант. Човек, тръгнал от далечна Полша, за да стигне до най-високото ниво и то в Германия. Така беше в Дортмунд, така е и сега в Байерн. За мен фаворит без да се съмнявам ни най-малко е Левандовски.
 
- Като кавалер на „Златната топка“ как приемате, че за първи път в историята тази година няма да има награда и може би Левандовски е най-големият пострадал от това нещо?
- Мисля, че „Франс Футбол“ направи много голяма грешка. Какъв ти е аргументът да кажеш, че тази година няма „Златна топка“? Защо да няма? Как има Шампионска лига, как има Лига Европа, как има „Златна обувка“? Значи не искат да го направят. Истината е, че не искат да се харчат, защото било пандемия. Това може да го обясняваш във Франция на който си искаш! Значи показваш, че нямаш желанието и най-малкото уважението към този спортист! После искаш да се снимаш с нас! Няма как да стане!
 
- Може би чакаха ПСЖ да спечели Шампионската лига и някой от тях да я получи.
- Ако Пари Сен Жермен беше станал европейски шампион, гарантирам, че „Златна топка“ щеше да има. 100%! Какво им пречи да направят една церемония дори и без публика? И на стадиона на Байерн да му връчат „Златната топка“ на Левандовски. Няма значение дали ще е Меси, Левандовски, Луис Суарес, Нойер, Де Бройне, Салах. Значи ти не уважаваш труда в цялата година. Каква вина има футболистът, че има някаква пандемия? Каква вина има отборът, че има някаква пандемия? Окей, има стриктни закони, които ги спазваме. Казват ни какво трябва да правим и го спазваме. Казаха – няма да играете с публика, окей, играем и без публика. Значи ти не уважаваш това. Какво искат да кажат – че „Франс Футбол“ е затворена страница за всеки един футболист? Днес може, а утре не може! А догодина ще има ли „Златна топка“? Пак няма да има публика. Какво правим?
 
- В имената, които са номинирани да бъдат Футболист на УЕФА за тази година, липсват Меси и Роналдо. Мина ли тяхната ера? Не може да отречем, че вече са на години.
- Ерата няма как да мине. Сигурно имат още няколко години да играят в големия футбол, както е Меси в Барселона и Роналдо в Ювентус или както е Левандовски в Байерн, или Сане, Салах, Томас Мюлер. Но колко футболисти има? Има играчи, които тепърва ще живеят своята втора младост и играят по-добре. Когато свършат, тогава вече може да говорим кой какво е постигнал в годините и кой е най-великият.
 
- Дай боже, вие ще бъдете от екипа на „Унивижън“, който ще отразява европейското първенство – какво да очакваме от него? Имате ли някаква представа за моментното състояние на отборите? Кой е фаворитът, ако сега трябва да се играе първенството?
- Сега не можем да гадаем какво ще стане през месец юни догодина, защото има много време. Ще се изиграят много мачове, но видяхме, че моментното състояние след пандемията, особено в Лигата на нациите, отборите не са готови, футболистите не са готови. Без подготовка няма как да играеш. Не може през три дни да играеш мач, без да имаш подготовка.
 
- Вашата телевизия има правата за Лигата на нациите. Вие гледахте ли мачовете на България срещу Ирландия и Уелс?
- Не само ги гледах, ами трябваше и да ги предаваме. Бяха ми най-трудните мачове за коментиране, защото нямаше какво да коментирам. Просто час и половина се чудех какво да кажа. Какво да коментирам? Да, приятно ми беше, че слушам нашия химн, макар и в далечно Маями ми беше кеф, но пред празни трибуни няма как да се нагласиш, няма как да го изживееш този момент. Макар че поведохме с 1:0 и го изживях по невероятен начин! Но с това, което показваме, само дотам…
 
- България се надява все пак, идват мач с Унгария и евентуално после още един.
- Ние винаги сме се надявали на нещо, но видяхте преди няколко седмици какъв мач изнесоха Унгария и Русия – от 0:3 стана 2:3 и ако имаше още десетина минути може би Унгария щеше да изравни резултата, макар че мачът започна много катастрофално за тях. Заблуждаваме се, че Исландия и Румъния са слаби отбори. Да не ги подценяваме, защото много от техните футболисти къде играят и са титуляри! Голяма е разликата.
 
- Като цяло успешен ли е турнирът Лига на нациите?
- Аз подкрепям тази голяма идея на УЕФА. За мен е по-добре да има такива мачове, отколкото приятелски, защото все пак има някаква концентрация, искаш да спечелиш три точки, да се изкачиш в по-горна дивизия. Аз съм привърженик на този турнир, защото по-малко се говори за уредени мачове.
 
- Накрая да завършим с български футбол – в Първа лига има шест отбора през четири точки. Имате ли възможност в Маями да следите какво се случва в България?
- Няма какво да следя. Задълженията ми към телевизията са много по-големи, трябва да покриваме много по-големи мащаби. Така че нямам пряк поглед върху това, което става.
 
- Идва и Конгрес на БФС през декември – фаворит имате ли?
- Досега не съм чул нито един от кандидатите каква платформа, каква блок маса ще направят. Ще видим – кой каквото предложи, по-напълнена маса да има.
 
- И наистина за финал – стигнахме до думите ви, че ще има изненада за българските фенове утре. Какво ще се случи в хотел „Маринела“?
- За мен е важно, че успяхме в последните години да направим една марка, която лично аз толкова години съм я използвал – HS8. Направихме един хубав продукт, заедно със спортна екипировка. Всеки, който желае, може да я има. Да носи тази емблема, която значи много за мен. Дизайнът е направен така, че осмицата е на видно място и тя никога не свършва. Затова искам на всеки да пожелая здраве и късмет, да се предпазва и да се вслушва в съветите на всички специалисти, които се грижат за нашето здраве!
 
- Колко далеч ще стигне „Историята“, която написахте заедно с Владимир Памуков и бе издадена от вашите приятели от „Софтпрес“?
- В България стигна най-големия пик. Преведе се на полски, на испански, на английски. Има голям напредък и съм много щастлив. Сега за Испания ще бъде най-голямото откриване, вече и на английския пазар навлиза. Доволен съм от това, което направиха Владо и „Софтпрес“ за тази книга и искам да им благодаря от все сърце. Откровен съм с всичко написано в книгата и най-вече да видят малките деца ние откъде сме тръгнали, защото вътре има много страници, в които говорим за комунизъм, за дисциплина, за изрядност, за една програма, която не е от днес за утре, а за много време. Да видят ние откъде сме минали и защо сме стигнали там, където сме. За всеки е ясно, че това, което постигнах като футболист на Барселона, особено със „Златната топка“ и „Златната обувка“, ще бъде много трудно на българския футбол да има такъв. Но да се надяваме един ден някое дете да стигне да бъде поне в първите 100.