От няколко години Румен Пайташев е уредник на Музея на Левски, който се намира при Сектор "А" на "Виваком Арена Георги Аспарухов". Името му обаче е популярно най-вече като българския спортен журналист, отразил 44 от най-големите футболни състезания по света - 9 световни и 10 европейски първенства, 8 турнира за Копа Америка и пет за Купата на Африка, както и два олимпийски турнира. Той е автор на доста книги на футболна тематика, има и над 200 лични интервюта с най-големите футболисти и треньори в света – Пеле, Марадона, Ди Стефано, Кройф, Бекенбауер, Еузебио, Боби Чарлтън и др.

Сега обаче поводът да разговаряме с него е филмът "Гунди-легенда за любовта", който излиза по кината през октомври. Румен Пайташев, който е бил специален спортен консултант при заснемането на лентата, даде специално интервю за Gong.bg, в което говори за легендата Георги Аспарухов.

“Да се говори за Гунди е лесно и същевременно трудно. Лесно е, защото неговата кариера е пред очите ми - имах щастието да бъда очевидец на най-силните му мачове. А е трудно, защото за него е казано всичко - той бе явление, феномен, беше изпреварил времето. Имах щастието да го гледам почти 8 години – от 1963 до 1971-а, но не мога да кажа точно в колко срещи.

Няма идеални неща в живота, но ако има идеален футболист, това е Гунди. Той беше завършен играч и роден атлет. Нямаше слабо място, притежаваше всичко във висша степен - удари с двата крака, дрибъл, а по отношение на играта с глава си остава един от най-големите майстори в световен мащаб“, започва Пайташев.

Спортният журналист се върна назад във времето, за да си спомни първия мач, в който го е гледал.

„Много добре си спомням първия мач, в който го гледах на живо. Той играеше още за Ботев Пловдив, където между 1961 и 63-та година отбиваше задължителната по онова време военна служба и там изгря неговата звезда. Срещата беше срещу Левски на стадион „Васил Левски и още в 3-ата минута Гунди отбеляза гол. Много от запалянковците дори се възмущаваха, че е вкарал във вратата на родния си отбор. В крайна сметка се стигна до обрат и 3:1 за Левски. Не може да се опише влиянието, което той имаше върху хората. Затова казах, че беше феномен.

1965-та беше най-силната за него - стана спортист и футболист №1 на България. Изигра невероятни мачове, а венец беше двубоят с Белгия във Флоренция, когато вкара и двата гола за победата с 2:1 и България се класира за Световното първенство в Англия през 1966 г.

Спомням си и дебюта на Левски в евротурнирите, когато отборът победи с 6:0 Юргорден. Гунди отбеляза първите два гола и игра невероятно.

В паметта ми се е запечатил и един двубой с Берое на „Герена“ през пролетта на 1967-ма година. Мачът беше от 10.30 часа, тогава често се играеше сутрин. Качихме се с баща ми в тролея от паметника Левски, но веднага ни направи впечатление, че не беше претъпкан, както обикновено преди мач на Левски. Помислихме си, че сме объркали часа на мача и затова татко попита шофьора. А той отговори: „Хората тръгнаха още в 7 часа, а в 8 беше страшно - висяха по вратите“. В този мач с Берое Гунди се завръщаше след поредно отсъствие заради контузия и интересът беше огромен. В тази връзка искам да кажа, че всичките му травми бяха причинени от български футболисти, нито един чужденец не си позволи да го контузи“, разказва Пайташев.

Според него Аспарухов би бил толкова голямо име дори и в съвременния футбол.

„Убеден съм в това, въпреки голямата разлика със съвременния футбол, който е много по-бърз. Тогава се играеше по-бавно, но имаше много големи индивидуалности. Да, и сега има топиграчи като Меси, Роналдо и Мбапе, но атлетизмът взема връх. Преди на първо място беше техническото майсторство и футболът беше по-завладяващ“, категоричен е той.

Румен Пайташев си спомня с тъга фаталния 30 юни 1971 г., когато загиват Гунди и Котков.

„Разбрах от баща ми, който ми се обади веднага, след като беше чул по радиото за гибелта на Гунди и Котков. Отначало много хора не вярваха, тъй като за Аспарухов често се пускаха неверни информации. Не всички му желаеха доброто, въпреки че беше всенароден любимец. Вечерната емисия в този ден със сигурност е най-гледаната в историята на българската телевизия заедно с тази от 10 ноември 1989 г.

Емисията през 1971-ва не започна с трагедията, а с гибелта на трима съветски космонавти, след което се премина към традиционните ежедневни новини. Чак в самия край бе съобщено, че големите български футболисти Аспарухов и Котков са загинали в катастрофа.

Другите медии също не отразиха подобаващо смъртта им. Вестник „Спорт“, който тогава беше библията на спортната журналистика у нас, пусна на трета страница две снимки и малко текст. Подобна беше картината и в другия спортен вестник „Старт“.

А погребението си остава най-голямото в историята на България – над половин милион души се включиха в шествието. Това като че ли стресна властта - късаха се некролозите от гробовете им, следеше се кой ходи на поклоненията в следващите години. Аз съм бил и мога да го кажа от първо лице.

Спас Тодоров и Милко Стефанов написаха книга за Гунди, но тя излезе чак 7 г. след катастрофата и то доста орязана текстово. Много жалко“, с тъга заявява журналистът.

Той не крие задоволството си, че стадионът на Левски носи името на Георги Аспарухов.

„Не мога да кажа чия е идеята стадионът на Левски да носи името на Гунди, но е чудесно. Защото той не е само легенда на Левски, а и най-великия български футболист за 20 век. И няма нищо по-логично от това.

Когато съм имал възможност да интервюирам големи световни легенди от времето, в което играеше Гунди, съм ги питал за него и най-много ме впечатлиха думите на Еузебио. Той заяви, че Аспарухов е единственият футболист, вкарвал два гола на Бенфика в Лисабон и завинаги ще остане в историята. Няколко месеца след смъртта на Гунди португалският гранд игра с ЦСКА за Купата на европейските шампиони и преди мача в София Еузебио заведе целия отбор на Бенфика да се поклони пред гроба на Гунди.

Уважението си към Аспарухов показа и Боби Чарлтън при една среща със сина му Андрей, който ми разказа за нея. На световното първенство във Франция през 1998 г. наследникът на Гунди беше в екипа на БНТ и когато отива да вземе автограф от Чарлтън, първо се представя. Когато разбира, че пред него е синът на Гунди, английската легенда го прегръща и показва страхотно уважение. Затова, ако трябва да опиша Георги Аспарухов с две думи, те са явление и феномен“, завършва Пайташев.

“Гунди – Легенда за любовта“ тръгва по кината на 18 октомври, продуценти са Иван Христов и Андрей Арнаудов от „Междинна станция“, а Нова броудкастинг груп са ексклузивен медиен партньор.

Цялото интервю с Румен Пайташев може да гледате във видеото