От Русе до "Алианц Арена": Историята на Алекзандър-Борис

Европейското първенство по футбол е в разгара си, а тепърва предстоят най-интересните двубои от елиминационната фаза на турнира. За съжаление България отново не успя да се класира на еврофиналите, но въпреки това поводи за българска гордост не липсват.

Наскоро ви разказахме за едно младо и талантливо българско момче, което е готово за големия футбол. Алекзандър-Борис Синабов е само на 18 години, но вече показва своя огромен талант в Германия. По-рано тази година шампионът на страната Байерн Мюнхен организира голям футболен проект, насочен към изгряващите таланти във футбола, като именно Алекзандър-Борис е впечатлил треньорите на „баварците“.

Специално за Gong.bg 18-годишният русенец разкрива своя футболен път от България до най-титулувания германски шампион. Алекзандър-Борис разказва за това как е спечелил мястото си в проекта на Байерн, за амбициите си в спорта, както и разликите между немския и българския футбол.   

Алекзандър, здравей! Да започнем от там как реши да се занимаваш с футбол? Кой те насочи към спорта, ти ли си го избра?

- Като бях на 6-7 години баща ми видя, че имам интерес и чрез него започнах да тренирам в Аристон Русе и така намерих призванието си.

Ти си заминал за Германия на 14-годишна възраст?

- Беше 2017 година, да на 14.

Как реши да тръгнеш натам – някой забелязал ли те или е друга причината?

- Ние сме с цялото семейство в Германия и от 4 години живеем тук. Качеството на живот и самите възможности са доста големи.

На какъв пост играеш?

- Централен нападател.

В кои отбори си играл до този момент?

- Играл съм в три отбора, откакто съм тук. И в трите съм играл на почти на най-високото ниво.

Ще разкажеш ли малко повече за проекта на Байерн Мюнхен. Какво точно представлява този „Световен отбор“ и как стигна до там?

- Кандидатстването беше онлайн. В самото записване ти попълваш на какъв пост играеш, лични данни, видеозапис от игрови моменти, колко тежиш и височина.

От това, което знам, общо 654 играчи от 64 държави са кандидатствали за този проект. Как сте стига до твоето избиране?

- Да, но накрая от 15 страни избират 15 играчи. За Германия обаче протече по-различно от другите държави. Бяхме избирани 10 момчета, които кандидатстват от цяла Германия. Бяхме на „Алианц Арена“ и много се изненадах, че треньорът ни ще бъде Аугенталер (б.р .- бивш играч на Байерн Мюнхен в периода 1976 – 1991 година, завоювал 7 титли на страната). Видях също така Елбер (б.р. – Джоване Елбер – четирикратен шампион на Германия, играе за клуба от 1997 до 2003 година). Те се събираха с нас и ни бяха треньори на „Алианц Арена“. От тези 10 момчета само 2 момчета продължиха напред. На другия ден бяхме в академията. Правихме различни тестове в една от най-модерните бази в света. Получаваш топка от пет-шест различни места. Стаята е като куб и не знаеш откъде ще дойде топката. Има различни упражнения. Тя е дигитална и трябва да изпълняваш например дрибъл, удар, глави, пасове и всякакви различни неща. След това имахме упражнения на базата, където тренират момчетата от академията в Байерн. Например, спринт тестове, реакция. Така се случи, че избраха мен пред другото момче и аз продължих напред. Така бях избран от цяла германия аз.

Има ли шанс наистина да влезеш в школата на Байерн Мюнхен или вече си част?

- Играчите се избират от различни скаути и ще може не само в Байерн да бъде селектиран, а и в цял свят. Това е целта на проекта.

Вие ще направите контролна среща с отбора на Байерн до 19 години, кога ще е тя?

- Първо трябва да отидем в Мексико за две седмици на лагер, където ще изиграем няколко мача. След това ще имаме лагер и в Мюнхен, след което ще играем с отбора на Байерн до 19 години. Мачът ще се проведе през месец август.

Ти си вече от доста години в Германия. Каква е разликата в тренировките между българския и германския футбол? На какво най-вече се набляга там, за разлика от тук?

- Не мога да конкретизирам, но като цяло мога да кажа, че тук фокусират повече към това на какво техническо и тактическо ниво си. Също самото темпо на игра е по-високо.

Вече си български национал до 19 години. Какво беше чувството, когато те извикаха на този лагер в Турция, който беше в началото на годината? Как се почувства като облече националната фланелка?

- Това беше първият път. Бях много горд, че ще получа тази чест. Като чух, че ще играя, настръхнах. Това е голяма чест да защитавам националния отбор.

Имаш ли амбиция да стигнеш и до мъжкия национален отбор или в бъдеще имаш идея да го смениш с германския, ако ти се отдаде тази възможност?

- Мога директно да кажа, че имам големи амбиции във футбола и се надявам да играя на най-високо ниво. Роден съм в Русе, израснал съм в България, но времето ще покаже.

Къде имаш повече желание да играеш – в България или в чужбина?

 - В чужбина, нивото все пак е по-високо.

Европейското първенство по футбол е в ход. Следиш ли го, на кого симпатизираш и какво ти прави впечатление от мачовете до момента?

- Да, следя Европейското. Опитвам се да гледам колкото се може повече мачове, когато имам време. Но като цяло Италия ми правят много добро впечатление, отлично влязоха в турнира. Имах правото да гледам на живо мача между Германия и Унгария, тъй като от Байерн спечелихме билети. Имахме едно предизвикателство и само 5 момчета можеха да спечелят и да получат този шанс. Гледахме мача с Унгария на живо. Беше доста интензивен, до края на се знаеше кой ще спечели и това можеше да е една от изненадите в турнира. Симпатизирам на германците. Италианците обаче имат много добър колектив под ръководството на Роберто Манчини. Очаквам доста интересни сблъсъци до края. Атмосферата е доста футболна, нонстоп се говори за Европейското. Хората се събират, гледат мачовете, вълнуват се.

Ще те върна малко в България. Какво мислиш за състоянието на българския футбол? Имаш малък поглед покрай мачовете си в националния отбор. Виждаш ли някакъв потенциал за развитие и докъде смяташ, че може да стигне българския футбол, в частност юношеския футбол.

- Да, следя всичко онлайн. Мога да кажа, че в момента състоянието не е оптималното. Като цяло играчите имат много голям потенциал, няма значение дали са юноши или мъже. Важно е как ще се подходи с тях. Когато тези играчи бъдат на терена с националната фланелка трябва да играят като един отбор, защото има много талантливи момчета в България. Това се знае от много хора. Важното е да се изгради един колектив, който да води отбора напред.

Ти имаш по-малък брат. Той също се е ориентирал към футбола. Кажи ми няколко думи за него. В кой отбор играе?

- Той е на 14 години и играе в Аугсбург. Преди се е състезавал за Мюнхен 1860. Двамата се задружни на и извън терена. Тренираме, играем и прекарваме много време заедно. Имаме много големи амбиции във футбола и двамата.

Ти си още ученик. На кое наблягаш повече – на футбола или на учението. Или гледаш да ги комбинираш и двете?

- Да, 11-и клас съм. Тук се набляга на учението. Не е като в България да се пренебрегва.  Аз се опитвам да съм добър ученик. Футболът обаче си ми остава приоритет. На моменти е доста трудно, но се опитвам да наблягам и на двете едновременно.