След триседмичен треньорски стаж в Португалия Даниел Моралес се завърна в България и се съгласи да разкаже първо пред Gong.bg за впечатленията си от работата в клубове като Боавища и Рио Аве. В първата част на интервюто с бразилския треньор ще разберете още за неговия анализ на престоя му в Ботев Враца и причините за слабия старт на пролетния полусезон от страна на „зелените“, който впоследствие доведе и до раздялата на Моралес с клуба. Наставникът, извел ЦСКА до равенство срещу Рома на „Олимпико“, коментира и критиките към него във връзка с това, че е бил начело на Ботев без необходимия „ПРО“ лиценз.

- Дани, привет! Как си?

- Привет, благодаря за поканата! Добре съм, чувствам се добре и здрав. Благодаря на Бога, че и в моето семейство са здрави всички.

- Искам да започнем с най-актуалното около теб. Ти се завърна съвсем наскоро от триседмичен стаж в Португалия. Искам да ни разкажеш по-обширно за него. Да започнем с това - в кои отбори беше?

- Да, бях три седмици там. Но ако трябва всичко да е подробно, трябва да си взема тетрадката, всичко е записано там. Мисля, че умният човек трябва да си записва винаги. А и понеже не помня вече всичко, си го пиша. Това ми беше една от мечтите. За един треньор не трябва е достатъчно това, което получаваме. Треньорът трябва да намери начин да се обучава. Обучението може да дойде от виждане на друга философия, какво се прави в други клубове или чрез една добра дискусия, за да се разберем какви проблеми посрещат тези треньори в по-горното ниво. Това, което видях, беше доста интересно. Тръгнах тук на 19-ти, а на 20-ти вече бях в Лисабон. Там гледах полуфинал за Купата на страната по покана на един мой приятел, който е бивш шеф на детско-юношеската школа на ЦСКА – Пауло Кардосо. Останах при него 3-4 дни и оттам покрай Лисабон се запознах с някои хора. Той ми каза: „Сега си в Лисабон и какво правиш? Питай ги за твоите съмнения, за всичко, което имаш – тук, на едно място“. Защо Португалия ли? Първо, че в момента мисля, че Португалия създава доста добри треньори. Това са треньори, които в момента работят навсякъде. Например в моята родина Бразилия в четири от най-добрите отбори начело са португалци. Освен, че са добри треньори, според мен имат и резултати и хората инвестират в тях. Защо се получава това? Мисля, че е заради добро обучение и визия, която те имат, както и свободата да си говори с теб или с който и да е, без ограничение. След това пътувахме до Порто. Там един мой приятел, който беше футболист на Ботев Пловдив и после беше продаден на Боавища - Густаво Сауер, ми помогна много. Защо ми помогнаха тези хора, които познавам? Защото в момента първенството в Португалия влиза в края си, където един отбор може да влезе от Лига 2 към Лига 1, а друг отбор пък продължава битката си за спасение. Много е трудно, ако нямаш някой човек, който да ти помогне и да ти отвори вратите. Мисля, че навсякъде е така. Благодарение на Пауло Кардосо, на Укра, който е бивш футболист на ЦСКА, както и на Тиаго Родригес и Густаво Сауер, тези треньори ми отвориха вратите си и успях да задавам въпроси, да ми отговарят. Все пак аз съм дошъл повече да питам, отколкото аз да говоря. Стоях пет дни в Боавища и накрая гледах един мач със Спортинг Лисабон. В два от дните имах възможност да говоря със старши треньора Петит, който беше футболист на Бенфика. Беше добър футболист, а сега е един от най-опитните треньори в елита на Португалия и е сред тези с най-много мачове в лигата. Най-много мачове има треньорът на Порто Серджо Консейсао. Докато бях там, всяка сутрин ходя, гледам, анализирам, след това задавам въпрос. Накрая гледах мача със Спортинг Лисабон, който те загубиха с 0:3. Впоследствие останах в Порто, защото в този район на област Порто има Брага, Жил Висенте, както и доста други отбори от Първа и Втора лига. Аз не отидох там, за да търся само имена или възможност да ида в Бенфика или Спортинг. Аз исках и това получих, а именно да говоря с тези треньори, които са добре обучени. След това ме приеха в Рио Аве, там играе в момента Укра, като те са първи в Лига 2. Те бяха миналата, по-миналата година в Лига 1, оттам изпаднаха в Лига 2. Треньорът там се казва Луис Фрейре и той ми отвори вратата. След всяка тренировка оставаше с мен, за да ми обърне половин час внимание. Още във втория ден ме вкара в стаята, запозна ме с всички в клуба и ме накара да се чувствам привилегирован. Човекът ти отваря вратата и ми разказва неща, които досега не бях чул. Това е един проблем, който някой път и ние треньорите имаме – да си отваряме вратите и да се направи една хубава дискусия, за да може да се разбере. Да кажеш: „Аз имам такъв и такъв проблем, можеш ли да ми помогнеш?“ и да ти отговорят: „Аз така и така съм решил този проблем“. Няма какво да си крадем нещата, това са неща, които ти трябва да си изработваш. Аз не мога да копирам нещата, които прави Петит или Фрейре. Аз трябва да се моделирам. Аз работя по други начини, но това ми беше много полезно. След това бях 5 дни в един отбор, който е в Лига 2 – Спортинг Ковиля. Тимът е в един много хубав град, който е в планината. Там треньорът, неговият помощник и кондиционният треньор също ми отвориха вратата, запознаха ме и с президента на клуба заради връзката, която има Пауло Кардосо с него. Беше много интересно. Всичко това нещо, мога да ти кажа, ми направи впечатление, че си пасва с това, което видях. Това ми даде едно по-голямо спокойствие, за да продължа да надграждам. Най-важно за мен беше да отида там, да видя какво правят, да си моделирам моя модел на работа, да видя какво горе-долу не съм го направил толкова правилно, да си създам още по-добри навици. Всеки един от хората там ми каза едно – лидерството в съблекалнята е приоритет. Аз като бивш футболист мога да знам много неща и теорията да ми е в главата, но ако нямаш лидерство в съблекалнята, лидерство да ръководиш – тогава ще изгубиш всичко. Ти командваш не само 25-30 футболисти, имаш ръководство, много други хора покрай теб, с които трябва да се оправяш. Трябва да знаеш как да ръководиш такъв процес. Разбира се, че е много трудно, но човек трябва да се учи всеки ден от всичко това, което се случва.

- Може ли да се каже тогава, че всъщност това, което си научил най-много, е било относно отношението, манталитета, начина на мислене, а не толкова чисто спортно-технически и тренировъчни детайли?

- Аз си мисля, че когато отиваш някъде на стаж или на обучение, не е като да влезеш в университет, където си 4-5 години. Това, че Даниел Моралес отишъл в Португалия и стоял три седмици… Много хора го правят това нещо. Идват хората и тук на семинар. Не може да си обучен след три седмици, невъзможно е това нещо. Но това, което аз имам като мнение, като идея, ми даде повече усилие за това нещо. А относно това, което казваш – това са уважение и отношение, които ние трябва да имаме. Тези хора си го имат и си го предават на своите състезатели. И когато вече треньорът е на терена, те го гледат като треньор, като коуч. Няма тук, няма там, няма разправия - само уважение. Това, което ми направи впечатление също, е дисциплината към тренировъчния процес. Казват ти, че ще бягаш 10 и бягаш 10. Там има много бразилци, ама много. Те мислят по друг начин. Когато излизаш от Бразилия, имаш едно мислене и една визия, а когато попаднеш в тази среда, ти трябва да се съобразяваш. Уважението към тях, отношението – на пръв поглед това е нещо, което те изискват от тях.

- Нека обаче се върнем към България и да те върна към последното ти, поне засега, треньорско предизвикателство. Говоря за престоя ти в Ботев Враца. Какво не се получи както трябва във Враца? Завършихте есенния полусезон с две поредни победи над Локомотив Пловдив и над Берое, а малко преди това постигнахте и равенство на „Георги Аспарухов“ срещу Левски. Започнахте обаче пролетта с четири поредни поражения и ти си тръгна от Враца.

- Да, така е. Но искам да ти задам един въпрос. Ти как ме помниш оттам? С добро или с повече лоши неща?

- Имах положително впечатление от теб като треньор.

- Благодаря! За мен беше голяма привилегия да водя този отбор. Защо? Защото са вярвали в мен. Защото да ръководиш такъв велик клуб на 100 години не е за всеки. Да, ти си прав за първия полусезон. Искам да призная, че този проект, който приех, не беше лесен. Идеята, която има клубът от името на господин Калин Каменов и бившия изпълнителен директор Денислав Георгиев, беше да подмлади отбора и да даде възможност на тези млади състезатели да получават шанс. Тогава те избраха мен. Началото беше много трудно, защото влизаш в една съблекалня и имаш 10-12 човека на 16 години. Да не говорим за другите, които са без договор. Момчета, които миналата година се спасиха на косъм и през идната година пак трябва да се борят за това нещо. Не беше лесно, но това беше идеята и Даниел Моралес се съгласи на това. Мисля си, че бях готов да приема това предизвикателство, но не беше лесно. Отборът започна много добре и със самочувствие. За мен един футболист трябва да има задължително няколко компонента, мога да ти го кажа като бивш футболист – смелост, самочувствие, дисциплина и да уважаваш тренировъчния процес. Когато започнахме работа, беше много трудно, защото имаше условия, които не са хубави за работа. После като говорим за терени, ще вляза в тази тема. Отборът започна лека-полека да се надгражда. Хубаво е, когато треньорът си налага своя стил, но трябва време, за да го постигнеш. Някой път футболът не е само хубави мачове и само победи. Това, което държи треньорът на работа, е резултатът. Не избягвам това нещо, заради това напуснах Ботев Враца. Имахме един много хубав старт в началото, когато взехме точки от много важни противници. Арда участваше в Лигата на конференциите, а с тях си разделихме по едно полувреме. Тези момчета излязоха като най-младият състав, който дебютира в А група за Ботев Враца, а ние направихме един страхотен мач. Едно полувреме за нас, едно полувреме за тях, ние имахме шанса да победим, както и те имаха шанс да победят. Най-важно за мен беше самочувствието, с което играха тези момчета. И хората, които бяха станали прави и аплодираха тези на терена. Това ме прави горд и това трябва да даде още по-голямо самочувствие на тези момчета. Така се и прави – с победи и с добра игра. След това дойде мачът с Левски. Живко Миланов тогава имаше проблеми, но това са Левски. Отбор, който играе срещу Левски, ЦСКА, Лудогорец не се интересува кой точно ще играе на терена, важна е фланелката. Ние уважаваме това нещо. Даже има нещо хубаво, което се случи след това. Ще ти разкажа една смешка. Тогава изпълнителният директор на клуба Денислав Георгиев ми подари кола, защото бихме Левски (усмихва се). След това отборът започна още повече да подобрява качеството си, защото уважава тренировъчния процес. Ти ще ме питаш: „Защо толкова говориш за тренировъчния процес?“. В книгата си „Лидерът“ сър Алекс Фъргюсън казва: „Ако бях започнал сега мениджърството пак, щях да отделя повече време за тренировъчния процес и да променя отношението към него“. Тогава нашият отбор постигна успех, за който аз бях малко притеснен. След тези успехи няма как да не дойде момент, в който отборът ще има спад. Какво ще правим тогава? Аз съм преживял като футболист това нещо, а в годините, в които съм работил в ЦСКА, съм го виждал също как взимат тези решения треньорите. Това ми беше в главата, защото треньорът не само води тренировъчния процес. Той трябва да има това качество как да действа, когато нещата не са толкова добре и какви неща може да предприеме. След тези мачове през първия полусезон отборът имаше много голям спад. Въпреки спада спечелихме точка срещу Ботев Пловдив. Не забравяйте, че те са на трето място, сега се борят с Левски за Европа. Имахме равенство и с Локомотив Пловдив. Отборът в тези мачове игра с най-младия състав и дебютираха доста момчета, които са дошли от В група, Б група и от втория отбор. В края на полусезона направихме добър мач срещу Ботев Пловдив, паднахме 2:1, имахме шанс да изравним в края. За следващия мач с Берое направих шест промени, защото беше важен мач. Бях прав, защото с много добра игра, със сърце, с душа и с игра бихме Берое 1:0. Берое изобщо не вярваха, че може да паднат от Ботев Враца, ама аз пък винаги съм вярвал и винаги съм вярвал в тези момчета, в този клуб. Не мога да поема някакъв риск и да не вярвам. Тогава за какво да отида там? За заплата, за пари? Не, не. Дойде последният мач с Локо Пловдив, за който аз бях убеден, че ще го спечелим. Сега ще ми кажеш, че е лесно да го кажеш, след като вече е станало. Не, аз бях убеден и в моя щаб също бяха убедени. Това, което не съм казвал на никого, е, че аз направих всичко възможно да спечелим този мач предварително, още в разбора. Има определени неща, които се казват на разбора и в този мач се получиха. За този отбор заслуга имат много хора. Най-вече футболистите, ръководството, което ме подкрепяше. Имаше един страхотен състезател – Бабунски, който обаче стана това, което е, не само заради себе си, а заради целия отбор. Целият отбор не играе за него, но целият отбор знаеше, че ако нещата за него са малко по-комфортни, той ще реши поне две или три ситуации. Заслуга за всичко това е на целия отбор. След това идва вече януари месец. Имаше много неща, които малко или много са влияли върху клуба като външни хора или като нещо, което се случи преди това с един от моите помощници, който напусна клуба не заради футболни неща, говоря за Радостин Александров. Момчето е кадърно и сега в момента е в Ботев Пловдив като помощник треньор. Но когато нещата вървят, не трябва да се спира, а трябва да се подобри това, което се прави. Аз имам една фраза, която винаги повтарям в съблекалнята и на всички мои състезатели: „Това не е достатъчно“. Казвам го и на децата ми, имам две дъщери – София и Лариса. Даже София ме помоли да изпратя една целувка, защото ще ме гледа после. София, обичам те! И Лариса! Тогава дойдоха няколко проблема. Да не влизам толкова в подробности, но повлияха върху начина, по който отборът играеше есента. Най-големият проблем бе, че аз поемам това, което направим като селекция. Тя не беше толкова добра. Мога да се оправдавам и да ти кажа защо, но не искам. Аз няма да се оправдавам и си поемам вината. Проблемът не беше само в чужденците. И най-младите момчета, които бяха в първия отбор, след като са постигнали нещо, после не се раздават докрай и както трябва. Не може да живееш само от миналото. Винаги задавам един въпрос: „Кой живее от миналото?“. Ти знаеш ли кой живее от миналото? Само музеят. Аз не мога така, аз живея от настоящето и трябва да се работи. Сега един пример за младите момчета. Този треньор португалец, който е в Палмейрас, най-печелившия отбор в момента, шампион на Южна Америка, е отстранил 5-6 такива момчета. И то такива с качество, с талант. Защо? Той има самочувствие да ги отдели, защото те не работят както трябва. Не може да идва един човек на 34 години или който и да е и да работи повече от тези на 17 години. Невъзможно е това нещо! Тези хора трябва да спят на терена. Имаше хора от нашия щаб, които работеха по 10 часа, а някои от тези малките момчета идва половин час. Не, ще дойдеш 45 минути. Ти ще помолиш кондиционния треньор, ще помолиш мен или помощниците какво допълнително нещо да направиш. Това е задължително и това е разликата, която има между нашите таланти и това, което се прави навънка. Защо Хърватска с 5 милиона души създават толкова по-добри футболисти от нас? Защото манталитетът и дисциплината са по различен начин. Аз съм убеден в това нещо и съм говорил с много хора за това нещо. Заради това вината е на всички нас – на футболисти, треньор, ръководство, но аз я поемам. Защото аз ги докарах, аз ги тренирам, но без да се оправдавам. Младите момчета са спряли малко, другите не са постигнали това, което трябваше и накрая се стигна до раздяла с Даниел Моралес. Може би защото ръководството започна да губи малко доверие. Може би, когато усетят, че някой има влияние в клуба, трябваше да напусна. Аз тогава си сложих принципите над всичко това нещо. Казах си: „Аз съм главата и аз ще го докарам докрай“. Аз бях убеден и до днес съм убеден, че ако бях останал, ще спася този отбор. А този отбор ще бъде спасен, те няма да изпаднат в Б група. Аз мисля, че те заслужават и искам това да се случи. Тогава дойде време да се разделим. Аз уважавам ръководството – кмета, който много ме е подкрепял, Христо Илиев, който още ми е приятел и който уважавам, тогавашния спортен директор Денислав Георгиев, всички от домакина до администраторите. Но това е футболът. Аз се радвам, че ти ме помниш с добро. Може би не всички като теб ме помнят само с добро, но мисля, че с това, което имах и с това, което всеки ден исках да подобря, може един ден да ме видиш на по-добро ниво.

- Правиш много добра препратка към следващия въпрос, който ще ти задам в контекста на хората, които те помнят с добро и кои не. Много хора те нападнаха директно или задочно за това, че ти си ръководил Ботев Враца, без да имаш необходимия „ПРО“ лиценз. Казват, че това едва ли не лишава някои хора с „ПРО“ лиценз от възможността да работят. Мисля, че не си коментирал публично досега темата и затова ти давам тази възможност.

- Аз имах такава информация. Аз съм такъв треньор, че когато побеждавам или когато падам, няма да отида веднага след мача или на другия ден да чета какво пише за мен. Само да споделя, че преди време Ясен Петров ми каза така: „След мача, ако биеш, може да гледаш две-три неща. Ако паднеш, недей да отваряш вестника.“. В нашето време имаше само вестник, сега всичко е по Фейсбук, Инстаграм, електронна поща ти изпращат. Има какво ли не като информация. За тези нападки ми казаха, но аз искам да ти споделя, че преди две или три години в А група имаше поне трима или четирима треньори, със сигурност знам за трима, които са били с „А „лиценз. Няма да им споделя имената, не съм такъв интригант, но да ти кажа, че има и не съм чул някой да е казал нещо. Един от най-добрите треньори в момента в Португалия се казва Нуно Кампос. Аз лично го познавам, беше помощник треньор на Фонсека в Рома на „Олимпико“. Той сега си ръководи, а в неговия щаб има човек с „ПРО“ лиценз. Когато има човек с „ПРО“ лиценз, какъв е проблемът треньор с „А“ лиценз да води тренировъчния процес? Аз съм от тези треньори, които мислят, че колкото повече треньори имат „ПРО“ лиценз, толкова по-добре е това за конкуренцията. Конкуренцията идва с това да спориш, да говориш, когато има дискусия. Аз лично не виждам проблем, но проблемът е друг. Задавам аз друг въпрос: „Когато има много хора с „ПРО“ лиценз и вече пет години не работят и не помагат на българския футбол, какво правим?“. В целия свят е така, а добър пример отпреди една година е този треньор, който всички по целия свят го искат сега – Рубен Аморим от Спортинг Лисабон. Той нямал „ПРО“ лиценз, а всички го искат. Изкарал го е едва преди една година. Аз миналата година се записах в „ПРО“ лиценз, но не ме приеха заради критериите, които изискват. Аз имам доста стаж в мъжкия футбол, от пет години като треньор в ЦСКА София аз имам поне три години и половина в първия отбор. Два пъти съм шампион на България при U19, работих със Стамен Белчев в Ловеч във втория отбор на Литекс, имам четири-пет години стаж. Миналата година са свалили критериите от треньорската школа, че хора, които нямат една минута в мъжкия футбол, могат да се запишат. Това са критерии на треньорската школа, които аз уважавам. Те са дали моите лицензи, тук съм подновявал, тук имам шанс да се развивам и съм благодарен на хората. Но тези възможности, които съм направил досега, не са били достатъчни. Надявам се следващия път да ме приемат. Горе-долу си имам стаж, имам амбиция и ги уважавам. В целия свят има такива възможности и не виждам проблем. Виждам, че когато има повече хора с „ПРО“ лиценз, има повече конкуренция. Който е по-добър, справя се по-добре и се напасва в даден проект, да си е на работа.

Очаквайте втора част от интервюто с Даниел Моралес утре в Gong.bg!