Христо Стоичков даде специално интервю за новото предаване по NOVA "Плюс минус", в което говори за най-различни теми като началото във футбола, отговорността пред колегите, състоянието на българския футбол и телевизионната му кариера.

За миналото:
Много е трудно да се изкачваш нагоре, а още по-трудно е да се задържиш. Аз съм щастлив човек, има и плюсове, и минуси. Беше трудно, нямахме възможност да пътуваме оттатък границата. Трудно беше, защото не знаеш какво предстои. Всичко беше механизирано. Голямата ми пречка беше като дете, когато ми казаха, ти няма да играеш футбол.

Аз не съм съгласен, че българинът е живеел в мизерия, не може да делим какво е и какво е било. При нас имаше ред и дисциплина, ние бяхме към армията, други към полицията, но имаше ред и дисциплина. Затова имаше успехи.

За хората, които са му казали, че не става за футболист:
Единият е лека му пръст, с другия се виждаме по Пловдив, това са във времето хора, дали са сбъркали, дали не, аз съм щастлив, че сме се разделили по някакъв начин.

За евентуалната кариера, ако не бе футболист:
Не знам какъв щях да бъда. Може би най-добрият лекоатлет, защото първият ми треньор ме научи как да бягам. Може би щях да стана добър лекоатлет на 100 метра, на 200 метра.

За отговорността на дузпите:
Уверен, защото зад мен стоят още 10 момчета, които са се трудили. Срещу Субисарета беше една от най-трудните ми дузпи. С Емил Костадинов се разбирах без да си говорим. Мислейки какво ще стане, знаех, че е дълг, че трябва да възнаградя усилията на всички. Когато си концентриран, в момента, в който се засилвам, там вече ми е максималната концентрация, забелязал съм къде е погледнал вратаря, къде е погледнал първо.

За вината за състоянието на родния футбол:
Организираният футбол, манталитетът го нямат, те са еднодневки, вкарвам една дузпа, правя татуировка. Живеем от днес за днес, не живеем със стратегия.
Аз мога да говоря от мое име, който си е президент е президент, който е вицепрезидент е вицепрезидент, който отговаря за юношите, отговаря за юношите.
Аз имам вина в някаква степен, че не можах да класирам отбора за Световно и за Европейско и дойде един момент, който каза, Ицо затвори тази страница и си тръгни. Преосмислих моите работи, няма да ме чуете да критикувам Костадинов, Лечков, че съм имал разминавания с президента, те си остават в затворена папка.

За политиците:
Много политици са се снимали с мен, аз не съм искал, те са искали да се снимат с мен. Много пъти са ме използвали, тази грешка си е моя. Допуснал съм я. Последните 5-6 години нямам възможност да направя тази грешка, моят живот е различен.

За класацията "Футболист на века" у нас, в която бе предпочетен Георги Аспарухов:
Не мога да се сърдя, нямам право да се сърдя. Пепе избра Сточков да е в Стоте най-добри играчи на ФИФА, Платини избра Стоичков да е в топ 50 на Европа. Как да се сърдя, то няма сравнение? То е болна тема, тази тема ще остане в празните им глави да ни сравняват. Има много кухи лейки да ни сравняват, никога няма да кажа лоша дума за човек, който е починал преди толкова години. Това са символи на България. Георги Аспарухов, Никола Котков, Марашлиев, Петър Жеков, това са легенди.

За тежките загуби:
Загубих истински приятели във футбола. Лека му пръст на баща ми, също се е грижил за мен. Това са хора които са се грижили за мен. Георги Славков, Аян Садъков, Кройф, Трифон, как да ги забравя.

За телевизионната кариера:
Вие сте по-млади, имате минуси. Аз съм в плюс. Телевизиите са малко по така. Радостен и щастлив съм. Попаднах в една телевизия с много голяма аудитория. Отдаде ми се тази възможност. Сега в момента направих 4 големи интервюта, с Чики Бегиристайн, с Пеп Гуардиола, Моуриньо, по-малко познавах Юрген Клоп, но когато се запознах с него и го попитах дали има такава възможност, той каза, когато искаш и където искаш.