С решение на Дисциплинарната комисия на ФИФА от 23.02.2021 бяха прекратени всички дисциплинарни производства към клуба по образувано дело от страна на елитния турски Йени Малатияспор относно дължима тренировъчна компенсация съгласно чл. 7, ал. 20 от Правилника за статута и трансферите на футболистите на ФИФА. С това решение се отменя и забраната за картотекиране на футболисти за три последователни трансферни прозореца, информираха от Дунав в официалния си сайт. Клубът вече картотекира в БФС новите си попълнения, след като процедурата по картотекиране бе задвижена успоредно с тази по приключване на делото във ФИФА.

Във връзка със случая и ангажимента на ръководството на клуба за прозрачност, предоставяме пълна информация за случая.

Какво представляват тренировъчните компенсации?

В детско-юношеския футбол футболистите могат да преминават свободно между клубовете без финансови претенции. Съществува обаче механизъм за тренировъчна компенсация веднъж когато даден футболист подпише първи и втори професионален договор. При подписване на първи професионален договор, клубът дължи компенсация на всички школи, в които състезателят е тренирал от 12 до 23-годишна възраст.

При подписване на втори професионален договор, клубът дължи компенсация само на предишния клуб, който е подписал първи професионален договор. Именно такъв е случаят с футболиста Беркан Дурду, който е картотекиран в състава на Дунав през сезон 2019/2020, когато тимът се е състезавал в Първа лига. Футболистът към тогавашна дата е бил на 21 години, а първият си професионален договор е бил подписал с Малатияспор. Тренировъчните компенсации се присъждат по специален ред, определен от ФИФА, в който сумите са фиксирани и варират според стандарта на обучение в дадена страна и нивото на съответния клуб. Различните асоциации в света са разделени на 4 категории, като в първа категория се присъждат най-големи компенсации, а във втора категория най-големи. Така например, максималната категория, която се признава на българските клубове в зависимост от тяхното ниво е трета категория, а на Турция втора. Като елитен клуб от турската Суперлига Йени Малатияспор се причислява във втора категория по системата на ФИФА за тренировъчни компенсации и те в зависимост от други особености на конкретните случаи могат да достигнат до 60 000 евро. За футболиста Беркан Дурду, международната федерация е присъдила сумата от 22 602.74 евро в добавка към 5% лихва на годишна база, стартираща от 11 октомври 2019 – датата, на която футболистът е бил картотекиран. Към момента на изплащане на сумата натрупаната лихва е в размер на 1 528.82 евро.

На кого са преведени присъдените суми?

Съгласно решението на ФИФА, тренировъчната компенсация се присъжда на клуба (в случая Малатияспор). Сумата е преведена с банков превод на 19.02.2021. Всякакви други информации, че отношенията по това дело и  сумите по него са дължими на мениджъри или самия футболист не са коректни.

Какъв е източникът на средствата, с които са платени тези суми?

Средствата са от получените по програма Солидарност на УЕФА средства от участието на ПФК Лудогорец в европейските клубни турнири. Дължимите на Дунав средства са съгласно статута на отбора като член на Първа професионална лига през сезон 2019/2020.

Каква е хронологията на случая?

На 24 юни 2020 комисията на ФИФА по диспутите (Dispute Resolution Chamber / DRC) присъжда на Малатияспор гореспоменатата сума. На 6 август 2020 решението е сведено до знанието на страните – Малатияспор в ролята на жалбоподател, Дунав в ролята на ответник.  На 12.08.2020 жалбоподателят прави опит да информира ответника за банковата си сметка, от който момент започват да текат и 45 дни за плащане. Този опит обаче не е успешен, защото по същото време тече процедурата по смяната на ръководството на клуба с всички съпътстващи административни проблеми. Веднъж изгубил професионалния си лиценз, Дунав вече няма достъп до международната система по трансферите (TMS). Русенският клуб, вече с ново ръководство, от своя страна има единствен ход да отложи доколкото е възможно неизбежното налагане на санкцията с цел да не се застраши картотекирането на футболистите, на които клубът разчита през лятото и да стартира нормално сезона. В крайна сметка представителите на Малатияспор уведомяват Дунав на коректните контактни данни на 16.09.2020, а ръководството на клуба твърди, че именно това следва да е датата, от която тече 45-дневният срок за плащане. Наказанието за лишаване от право за картотекиране на футболисти за 3 последователни трансферни периода е наложено едва на 2 ноември 2020.

Какво щеше да се случи ако не бяха постъпили средствата от УЕФА?

Наказанието на клуба продължава да важи независимо дали към него трети лица са изпълнили своите ангажименти или не. Знаейки за неизбежността на наказанието, ръководството на клуба работи още от началото с нагласата, че тези средства следва да се платят в перспектива не по-късно от 6 месеца към тогавашна дата. Бяха направени и опити да се постигне споразумение с Малатияспор за разсрочване на дълга, но турската страна отказва това. Успоредно с това, в интерес на Дунав е да плати възможно най-скоро заради течащата лихва. Принос от членовете на УС заедно с натрупаните резерви до този момент щяха да бъдат използвани при погасяването на дълга. При този сценарий обаче имаше риск за нормалното опериране на клуба, тъй като същият щеше да остане практически без оперативни финанси за период от около 20 дни и вероятно щеше да се стигне до ликвидна криза в първата половина на месец март.

Какво щеше да се случи ако Дунав беше решил да изтърпи наказанието си без да плаща?

Наказанието за три трансферни прозореца щеше да изтече със зимния трансферен прозорец на сезон 2021/2022. Това означава, че най-рано Дунав щеше да може да картотекира футболисти от лятото на 2022. Това освен пагубно за спортно-техническото развитие на клуба, нямаше да бъде и краят на сагата. При неудоволетворяване на исканията от страна на взискателя, същият можеше да отнесе проблема допълнително към ФИФА, като освен дължимата сума с лихвите, могат да се присъдят допълни глоби, наказания за отнемане на точки и други.

Има ли други подобни случаи?

С приключването на този случай, Дунав вече няма дългове от спортно-технически характер (към треньори и футболисти), които да не са разсрочени или решени. След този случай ръководството на Дунав направи анализ на всички картотекирани играчи до 23 години в клуба в последните сезони и не са намерени други подобни ситуации, които потенциално застрашават клуба да бъде в уязвима позиция.

Как този случай ще измени стратегията на русенския клуб в близко бъдеще?

Случаят „Беркан Дурду“ затвърждава мнението на УС на Дунав, че цялата система на футбола в България е погрешна и служи като допълнителен аргумент на ръководството да продължи със своята стратегия да развива приоритетно Академията и българските играчи. Ние вярваме, че такива трансфери не само не носят спортна стойност за българския футбол, а са откровено вредни за развитието на спорта у нас. Загубата на финанси в тези посоки следва да се разглежда като загуба не само за нашия клуб, а за българския футбол като цяло, защото се пилеят ресурси в посока други държави, които иначе можеха да се използват за създаването на следващия Емил Костадинов, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Петър Хубчев и много други. Ето защо на база на натрупания опит и в унисон в нашата вяра, че трябва да направим много повече за младите футболисти в страната, ще предприемем следните бъдещи ходове:

– Ще продължим да следваме започнатото с развитието на нашите млади футболисти, независимо от всякакви краткосрочни или средносрочни неудобства и предизвикателства, което това може да представлява.

– На Общото събрание на клуба на 7 май ще предложим на членовете на ФК Дунав в Устава да залегне в рамките на юридически приемлива формулировка, че русенският клуб ше се стреми да не разчита на чуждестранни футболисти, освен в много специфични случаи на такива, които са преминали през школата на клуба, са с ясна история, или такива живеещи от дълго време на територията на страната.

– Ще продължим да лобираме да се вземат мерки на национално ниво да се сведат до минимум трансферите на играчи от трети страни (т.е. такива извън Европейския съюз) или там където е юридически уязвимо, да се замени от етичен кодекс или допълнителни договори между самите клубове, които да намалят до минимум чужденците в българския шампионат.