Георги Цветков, по-известен като Цупето, е легендарен български нападател от миналия век, носил екипите на Спартак София, Академик София, Левски София и Спартак Варна. Цупето е двукратен шампион със „синия“ екип и съотборник с легендата на Левски, а именно Георги Аспарухов – Гунди. Георги Цветков също така се нарежда в Топ 20 в историята на Левски по брой попадения, като в кариерата си е нанизал 70 попадения с фланелката на “сините”. Той също така е носител на сребърен олимпийски медал с България от Олимпиадата в Мексико през 1968.

Цветков даде специално интервю пред Gong.bg за предстоящия филм - „Гунди – легенда за любовта“.

„Първото нещо, което пазя като спомен от Гунди е, че имах щастието да играя с него и да бъда човек, и то благодарение на Гунди. Преди това футболът и спортът беше само в районите, които живееш и учиш и не можеше да играеш другаде. Де факто аз съм роден в Благоевски район, Лозенец, и живеех близо до игрището „Динамо“, където Гунди започва да тренира футбол. Преди това с жена си – Лита, тренираха волейбол и след това започна футболът. То беше тренировъчно игрище на Левски, тъй като „Герена“ се строеше тогава. Още от там се познаваме. В последствие при обединението той ме върна от Академик в Левски. Там имах щастието да играя с него. Той беше легенда, няма такъв играч и не сме имали“, каза Цупето, както е известен бившият нападател на Левски.

„Ходихме при патриарх Кирил, един наш бивш колега и приятел и там станахме близки с Гунди. После играх в Спартак София и при обединението първоначално бях в Академик, а после той ме взе в Левски, където имах щастието да играя с него и да разбера какъв е като тип човек. Той като играч нямаше тайни за него. Милан даваха три милиона долара, тогава нямаше евро. Това бяха много пари за тук, да не говорим, но те не ни пускаха да излизаме в чужбина, но той можеше да избяга. Понеже обаче е българин и човек, той самият не знаеше какво е това нещо. Просто беше скромен. По време на игра никога не е казал нещо на колега или съперник. Само даваше настроение и вдигаше самочувствието на хората и играчите“, продължи Георги Цветков.

„За мен беше притеснително да играя с Гунди, как да кажа. Има колеги, които са с други характер и самочувствие и това да играят с него не ги притесняваше. На мен ми влияеше, тъй като той е величина. Бяхме на подготовка на Белмекен и тогава спах в една стая с него и Котков. Бях на 21 години тогава. Чехът Рудолф Витлачил беше треньор. Не можех да спя край тях, това са легенди. Сега играл два мача – легенда... Той беше толкова скромен, че никога не е показал с държание, отношение, че е нещо повече“.

„Той беше обичан заради това, което прави и държанието му. Никога не е освиркван от публика. Има други легенди, които са били. Така се държеше и отнасяше към хората, че нямаше за какво“.

„Говорим за сегашните генерации, сравнение с предните. Сега липсва „улицата“. Тя те изгражда като характер, като държание. Ще те надбяга, ще те надиграе, ще го набиеш, ще те набият. Те младите сега и за пари не могат да играят и това много ми липсва. Спортът и футболът ни се отдава на нацията, но това им липсва. Гунди имаше такива отношения, че не знам, дори с домакина говори, не се надува. Това много малко хора, колеги го правеха и го имаха“.

„Жена му Величка е по окомуш. В много случай му правеше забележки. Викаше му, „ти си мъж, футболист“, за какво така, за какво еди какво си. Тя така му даваше другият импулс, който му липсваше. Той беше желан и търсен от коя ли не и от кой ли не. И като визия, и като всичко. 

„Бях вкъщи, бях заврян зет и живеех в Лозенец. Обадиха ми се от клуба. И аз оттам се обадих на жена му и така разбрах за смъртта им. Оттам информацията дойде. Видях и снимка от самата катастрофа. Той се удря в резервоара и оттам ги залива бензин. Колата гори, а Котков до него, целият обърнат и целия изгорял, докато той се беше изпънал, но Котков беше само по череп. Гунди си беше във вида си“, продължи Георги Цветков.

„Денят на погребението... Стадионът не е бил толкова пълен и навсякъде около него. Понеже там опелото, където бяха изложени ковчезите не можеше да минат всички хора и се наложи да отидат вътре в стадионаи оттам по пистата колата направи обиколка и да мине като изпращане от страна на запалянковците. От „Герена“ до гробищата такова изпращане Цар Борис III само е бил. Дори се казва, че е имало по-малко хора, отколкото Гунди. Ние бяхме първите зад ковчезите, всички колеги. Много време се пътуваше до там от хора. На самия гроб не можеше да минеш, пуснаха ограничено. Не можеше всички да бъдат“, заяви още Цветков.

„Разбира се, че ще гледам филма. Много неща знам, но има и такива, които не знам от други колеги и са казани и преживяли с него. Говоря това, което съм преживял и съм бил с него“, завърши Георги Цветков – Цупето.

"Гунди – Легенда за любовта" тръгва по кината на 18 октомври, продуценти са Иван Христов и Андрей Арнаудов от „Междинна станция“, а Нова броудкастинг груп са ексклузивен медиен партньор