_small.png)
Все по-често се питаме защо в последните десетина години не чуваме за трансфери на български футболисти в големи европейски отбори.
Редовно оправдание за неконвертируемостта на БГ футбола е представянето на националния ни отбор. Най-вероятно е така, но все пак и ние имаме добри играчи, които имат европейски паспорт и цена, която е сто пъти по-ниска от тази на Неймар. Да вземем например Ивелин Попов - два пъти Футболист Номер 1 на България и шампион на Русия. На хартия той е идеален кандидат за трансфер в Западна Европа. Но само на хартия - не и в дигиталното пространство, където хартията е артефакт от миналия век.
източник: facebook.com/Ivelin-Popov
Оказва се, че наш Ивелин няма верифициран профил в социалните мрежи. Там нямаш ли син чек-марк до името си, веднага си възприеман като Господин Никой. Попов (или някой, който се представя за него) все пак има близо 9 хиляди последователи във Facebook. Вярно, България е малка страна като население, но нашият #1 все пак играе в Русия, а Спартак Москва има близо 800 хиляди лайка във Фейса. Трябва да си особен вид темерут, за да не можеш да привлечеш стотина хиляди фена от Москва (град с неселение от 17 милиона). На западен клуб с един поглед му е ясно, че ти една дъвка не можеш да продадеш, камо ли да привлечеш интерес на рекламодатели.
За да продадеш един продукт на сериозен пазар, той не може да е увит с амбалажна хартия - трябва му красива опаковка. Във футболния пазар на 21-ви век ролята на опаковка играе профилът на играча в социалните медии.
Английското първенство е най-гледаното в света. Основната заслуга за това е на Футболната им асоциация, която още през 2000-ата година инвестира милиони в интеракция с клиентите си в социалните мрежи. 17 години по-късно Българският футболен съюз дори няма снимка на всичките си национали и пусна в социалните медии черни силуети вместо бляскави усмивки на играчите си преди мача с Холандия. На никой в централата не му хрумна на звънне на продукта си и да каже: “Hаправи си едно селфи и ми го прати, че ти нямаме физиономията”. Това е имиджът на българския футбол - мистериозен силует на безличен футболист.
Като споменахме успеха с Холандия... Няма начин някой да не е забелязъл Спас Делев. Сигурно са проверили статистиките му, а след това са погледнали мижавия му неверифициран профил в Instagram и са решили, че звездният му миг е по-близък до проблясък на метеорен дъжд отколкото до супернова.
източник: instagram.com/spasdelev
За да бъдем честни към нашите, трябва да отбележим, че те не са единствените в Източна Европа. Да сравним, например, как направиха в социалните мрежи прехода си в Лудогорец аржентинецът Броун и полякът Горалски. Фату (който има повече фенове в Instagram от всички отбори в Първа лига взети заедно на тази платформа ) веднага сложи снимки с екипа на новия си клуб, лайкна профилите на новите си съотборници, направи си селфи пред катедралата „Св. Александър Невски” и показа черноморските ни курорти на тълпата, която зяпа пред смартфона през океана. Фату е пич и каквито и да ги сътвори, феновете ще му простят. Горалски (типичен източно-европейски инвалид в социалните мрежи) още е с екипа на стария си клуб във Facebook и дори не е лайкнал профилите на Лудогорец.
източник: facebook.com/JacekGoralski4/
“Седемте джуджета” от Бразилия са направо великани в социалните мрежи в сравнение със “спящите красавици” от България. Капитанът на националния ни отбор Дяков дори не си е сложил снимка с последната шампионска купа в профила си и не знам каква ще е реакцията на Umbro ако забележат, че той е още с екипа на Macron във Фейса.
Йордан Минев, който игра 3 кръга на Лига Европа и спечели Суперкупа с Ботев Пловдив още е играч на Лудогорец във Facebook и преди две седмици профилът му е споделил съобщение за хореографията за мача с Беер-Шева в Разград . Очевидно Минев не се е сетил да поиска контрол над профила си, защото ако го беше направил с тези 13 хиляди натрупани в Разград, щеше да е най-популярния футболист на Ботев в социалните мрежи.
Феновете на Левски и ЦСКА-София искат отборите им да се мерят с Лудогорец. В същото време голмайсторът на „червените” Каранга има само 3 хиляди последователи във Facebook. Дори Ангел Петричев е по-популярен от него. Познайте кой млад вратар е в по-добри позиции за трансфер - Николай Кръстев с 2 хиляди в Instagram или Ренан (Обама) дос Сантос с 22 хиляди (ако следвате Ренан, то знаете, че той счита себе си за двойник на бившия американски президент).
източник: instagram.com/renansantos_gk
Но не всички в Източна Европа са със затворени очи. В царството на слепите едноокият продава на Запад. Невзрачният Хайдук Сплит има над 300 хиляди последователи във Фейсбук. Колко има Левски? 64 хиляди. Ако феновете ги мързи да кликнат Like, докато стоят пред компютъра по пижама, е малко вероятно да се напънат да обуят едни гащи и да се домъкнат до стадиона. Хърватите и сърбите гонят гърците и турците в социалните мрежи по сила и после се чудим защо гледаме толкова флагове със шахматен дизайн при награждаването на финала на Шампиоската лига. Хората вдигат шум около себе си и когато някой футболист изпъкне на терена, той е вече с готова опаковка за продажба.
Футболисти като Ники Михайлов и Валери-Божигол-Божинов, които са пребивавали в клубове с по-сериозна политика в социалните медии, са натрупали капитал в мрежите и имат по-добри шансове за трансфери от средно-статистическия български играч.
Понякога съдържанието, което предлагат българските клубове в мрежите, вреди на отборите. Феновете се приканват да дойдат на стадиона със снимки, на които през цветни пушилки прозират озверели физиономии. Каквито си поканят - такива им идват. Западно европейските клубове канят феновете си с визия вклющчваща хора, облечени със закупени от фен-магазина екипи. Всички са усмихнати и сред тях задължително има жени и деца. Все пак жените са половината от населението, а като вземеш детето на мач и то каже: „Искам шалче и съм гладен”, е трудно да му откажеш.
От дете съм фен на Ботев Пловдив и редовно ми идва да си счупя монитора, като гледам глупостите на Фейсбук страницата им, управлявана от бултрасите. За мача с Берое, например, призивът към феновете беше: „Айде, момчета, на стадиона”. Защо момчета? И аз съм фен на Ботев, и майка ми е фен на Ботев. Сестра ми опитала да заведе сина си на мач. 15 минути стискала зъби да издържи на псувните и простотията, но когато трябвало да махне от косата си нечия мазна храчка, си хванала детето и повече не е стъпила там. С призиви като “Айде, момчета, да съсипем на хората къщите с графити и да порутим седалките на „Лазур” стадион „Христо Ботев” ще прилича на центъра на Алепо в Сирия още много години. A къде ще продават Тодор Неделев с неговите 200 човека в Instagram? Просто не ми стига въображението.
Едно време, когато стадионите бяха пълни, хората в България пееха „И да паднем, и да бием - пак ще се напием”. Модерният вариант на този мотив (колкото и да ни е мъчно) е: „И да паднем, и да бием - пак ще ни е интересно във Facebook”.
Моят малък син решил, че е фен на Уест Хем. 3 години се чудя как си е избрал такъв отбор, дето вечно пада. Оказва се, че колкото по-малко успехи има един клуб - толкова по-интересни са интеракциите му в социалните мрежи и моят малкият е паднал жертва пред Tуитъра на “чуковете”. Керъл уловил голяма риба. Антонио не намерил хавлия след излизане от душа и облякъл украсената с рози роба на жена си. Много важно, че са паднали с 0:4 от Ман Юнайтед. Очакванията към тях са малки, но взаимодействието между клуба и феновете е достатъчно интересно, за да си продадат 52 хиляди абонаментни карти месец преди началото на първенството. А Пиргов от Левски пльосна на Instagram следната мъдрост: „Живейте и не казвайте на никого. Хората развалят хубавите неща.” Дали има предвид хората, дето купуват билети за мачовете му и очевидно залудо го следват, щом той няма намерение да им разкаже нищо? Да сложиш такова съобщение в социална медия е много близко до абсурд.
източник: facebook.com/berbatov.bg/
Трябва да отбележим изключението в тъжната картина, която българският футбол представлява в социалните мрежи. Димитър Бербатов, с неговите над 2 милиона фена във Facebook, е абсолютен пауърхаус. Сигурно много му се иска да е знаел преди 10 години това, което знае днес. За мое съжаление Христо Стоичков има значително по-малко последователи. Анонимникът, който отиде това лято от Фенербахче в РБ Лайпциг, има 50 хиляди повече от него.
Ако не сте се отказали след първите 140 символа на този ферман и още четете - свалям ви шапка! Сигурно не знаете как да си напишете името с емотикони и е приятно, че хора като вас все още съществуват.
