Димитър Бербатов е едно от ярките имена на българския футбол. Достигнал до Манчестър Юнайтед, благоевградчанинът остава една от най-големите звезди на Царя на спортовете у нас.

Завърнал се в България, защото вижда бъдещето си на баща, съпруг, човек и професионалист в родината си, той коментира в специално интервю за „Ничия земя“ по NOVA, че му харесва да живее в родината си. В много откровен разговор Бербо споделя още, че никога не е изпитвал срам от това да се нарече българин.

Той говори за трънливия път към успеха, за стремежа му да остава позитивен, дори в трудните моменти, както и за ролята му на баща.  

 „Не е имало момент, в който да съм се срамувал, че съм българин. Всички проблеми, които имаме тук, ги има и там. Понякога в по-големи размери. Където и да съм бил, всеки казваше „само ние сме такива, само на нас може да ни се случи това“. Думи, които изричаме у нас постоянно. Искаме да сме изключително в негативизма си. Това не е полезно. Аз се върнах тук, защото ми хареса. Мога да живея в чужбина. Ако в децата ми поискат да отидат някъде в чужбина, сигурно и аз ще ида“, каза Бербатов.

„Интересно ми е да гледам мачове от нашия шампионат. Гледам как са се развили. Забелязваш развитие в някои играчи, и отбори. Няма такова развитие в инфраструктурата. Стари са ни стадионите. Но като няма пари…“, продължи Бербо.

Той обясни, че когато слуша младите играчи сега, не бърза да ги съди, защото и той е бил на тяхното място. Нападателят също така сподели мнение, че не само средата е провалила таланти от неговото поколение.

„По-големи таланти от мен отиват в чужбина и се връщат. Защо? Страдай малко време, после ще просперираш. Най-големите победи са изковани в страдание. Като се върнеш тук, играеш. Пак си цар на село, един вид, но като свършиш с футбола какво правиш. Хората са с грешното впечатление, че нашите футболисти тук взимат големи пари. Да, получават, но нали все пак живееш през това време имаш разходи и в последствие свършваш с футбола, свършват ти парите и какво правиш после, ако нямаш план за действие. Връщаш се в спомените си. Ако нямаш хора да ти го кажат това, и лошите примери, те са най-добри, гледаш и си казваш, че не искаш да си такъв“.

„Като бях малък в къщи вдигах една ваза и си представях, че е купа. Това ми бе целта. И в последствие ти растеш, развиваш се, научаваш нови неща, допускаш грешки и се учиш от тях. Искаш да успееш. Като отидеш в чужбина в друга среда, където футболът е по-развит, виждаш как се работи и ти идва още по-голямо желание“.

„Ходил съм на психотерапия и много ми помогна. Срещам се с много хора ежедневно. После сам се анализирам и усъвършенствам“.

Бербатов споделя, че се интересува от политиката и следи с интерес тази тема. Той също така споделя, че следи новините и се старае да бъде информиран.

„Гласувам. Интересно ми е да дам гласа си за някого и да се надявам той да промени нещо. Мисля и за негативното, но все гледам да позитивното. Интересувам се от Брензит. Надявам се на добро решение за двете страни“.

„Мисля си, че българите мрънкаме повече отколкото трябва. Излизайки от моята уста хората ще кажат, лесно ти е на теб. То наистина е лесно като си успял вече. Но се забравя, че за да се стигне до този момент си минал през много неща. В повечето моменти не съм мрънкал. Стои в мен. Държа си го в мен и си разсъждавам, търсейки решение. Винаги трябва да има решение“.

Бербатов разкрива още, че майка му и баща му се гордеят с успехите му, но разкрива, че животът му, изпълнен с много движение и пътувания, както и дългият престой извън България леко го е отдалечил от тях. Той не крие, че тези моменти правят успеха му малко по-горчив.

„Не съм загубил близки и приятели по пътя към успеха. Приятелите, които съм имал, продължавам да ги имам. Хората, с които съм играл футбол, поддържам отношения с тях“.

Запитан за брат му, Бербатов каза: „Винаги съм се опитвал да се поставям на мястото му и да се опитам за момент да раста по този начин, да ми казвам „ти защо не си като брат ти?“, търся оправдание за действията на брат ми и на други момчета в такава ситуация. Опитвам се и го намирам, но всеки си носи своята отговорност. Брат ми знае добре какво мисля аз по темата, какво съм казал. Той е голям човек и си взима решенията. Мисля, че се е научил. Той е близо до мен, помагам му, той остава брат ми. Той винаги ме защитава и ако аз видя, че друг проявява неуважение към него, първо трябва да мине през мен, защото той остава мой брат. След това може да му кажа, каквото имам, но равностойно, а не бащински и ще му кажа насаме. От него зависи дали ще приеме думите ми, или не. Брат ми е при мен в София. Работим заедно. Той ми е брат, една кръв сме. Трудности и занапред ще има. Семейните отношения са много сложни и трябва да знаеш как да маневрираш“.

„Опитвам се, когато мога да правя йога“.

Бербатов е примерен баща, който всяка сутрин кара децата си на училище. Той откровено споделя, че най-големият му страх е свързан със здравето на близките му.  

Футболистът сподели и за това какви възпитателни похвати прилага при отглеждането на двете си дъщери.

„Средата е важно нещо за развитие на децата. Мисля си, че в България ще намерят добра среда. Затова с Фондацията се опитваме да променяме средата, възгледите на семейството, ако щеш. Болната амбиция на родителите е ужас. Това е голям проблем. Да живееш живота чрез детето си. Примери има. Ходя на тренировки на деца. Виждам как говорят треньорите и слушам и родителите, които така нареждат, че да те е срам да слушаш. Хубаво е да имаш амбиция, но трябва да знаеш кога да спреш.  Сигурен съм, че и извън тренировките продължават с тази амбиция, която се стоварва върху детето и то не може да изживее детството си, както трябва. Това е голям проблем. Аз съм родител, допускам грешки, Моите деца ходят ба спортове. На моменти се хващам, но си казвам, „спри, не казвай нищо“. Тренират гимнастика децата ми“, казва още Бербатов.

Цялото интервю може да видите в прикаченото видео!

Първа част на интервюто може да гледате тук: