Димитър Бербатов няма нужда от представяне и гръмки думи. Името му говори достатъчно и само по себе си е връх. За да стигне своя личен връх обаче, бившият футболист на Манчестър Юнайтед, като всеки друг успял човек, изминава тежък и дълъг път. Следва неотлъчно, до известна степен „егоистично“, своята посока и нито за миг не се отклонява от целта. 
„Никога не изпускаш целта от поглед, никога не я изпускаш от поглед. Ни-ко-га!“, повтаря категорично Бербатов и така започва неговият разказ с безценни съвети за успеха, които споделя с нас в епизод 16 на образователното предаване на НСК „Олимп“ – „Ще се срещнем на върха“.

В изданието Димитър Бербатов говори от името на тийнейджъра, който е на кръстопът, но избира да следва не тълпата, а своята лична посока; от името на младия футболист със самочувствие все още без покритие, който обаче избира да се адаптира към чуждата среда и напук на трудностите да успее; от името на великия състезател, за когото няма граници на възможностите и който се превръща в един от най-великите в историята; от името на бащата, който говори и обяснява ежедневно на децата си, сблъсква се с трудности, но с личен пример успява да възпита две невероятни млади дами; от името на приятеля Бербо, който знае какво е да „flex”-ва, може да цъка с теб в Тик-ток и пак да ти даде добър съвет как да скролваш умно; от името на човека за подражание Бербатов, в които думи съветваме младите просто да се вслушат. 

Любовта на Бербатов към футбола започва да гори още от ранна детска възраст. Роден в семейство на майка хандбалистка и баща футболист, Бербатов е генетично предразположен да блести в почти всеки спорт. Без външен натиск, той избира футбола. Играе навсякъде, по всяко време, без ограничения. 

„Като бяхме наказвани да не излизаме, ритахме вкъщи. Какво друго да правиш – няма друго!“, разказва Бербатов увлекателно и с усмивка.

Колкото повече играе и тренира, толкова повече започва да вярва, че може и да стане истински футболист. Така се раждат и първите мечти. Най-напред да избяга от сянката на баща си в Благоевград, а после… После започва да мечтае на едро, при това още от дете. Именно вкъщи, докато с брат му едва не изпочупват сервизите, Бербатов започва да си представя, че е голям шампион. 

„Имахме един сервиз. Взимах голямата кана, вдигах я над главата и започвах да тичам, представяйки си, че съм спечелил трофей в първенството.“, казва Бербатов. 

Трофеите обаче не идват лесно. Още от малък той се сблъсква със ситуации, в които трябва да направи избор. Тогава се включва неговият личен компас и чувство за самосъхранение. 

„Трябва да имаш радар за самосъхранение и компас, с които в един момент, независимо на колко години си, да си кажеш – правя ли правилното нещо. Ето например - всички мои приятели, познати, съученици ходеха вляво – дискотеки, пушене, гаджета, докато аз ходех вдясно. Имаш лоши примери, имаш и добри примери и ти вече сам трябва да направиш избора си на кого искаш да подражаваш. В днешно време децата са изложени на още по-големи пороци. Трябва да внимаваш и в мечтата.“, казва Димитър и подчертава важността на семейството, средата и треньорите в развитието на един талант, но вярва, че най-важната предпоставка да не се поддадеш на изкушенията са собствените амбиция, самосъзнание и мечта.

Пътят към голямата цел обаче не е кратък и славен. Напротив – „пътят към успеха отнема много крачки“, изпълнен е с тръни, а в арсенала от оръжия се нуждаем от търпение. 

„Идват при мен младежи и ми казват „еее, Берба, страшна кола!“ и я искат още утре, ама ако може да им падне отгоре. Утре! Е, няма да ти падне утре. Децата трябва да се замислят през какво преминава един успешен човек, за да стигне до моментното положение и да разберат, че отнема много усилия, труд и отдаденост, за да стигнат върха, а колите и всичко останало идват в последствие.“, споделя Бербатов. 

Амбицията му, но в граници, а не болна, и мисълта за мечтата му му помагат да се справя в най-трудните периоди от живота си. Със сигурност такава е първата година на Бербатов в Германия, където едно младо момче се сблъсква с друга реалност. Опитите му да промени система, която не разбира, водят в крайна сметка до пълна промяна в собственото му самосъзнание, работна етика и характер. Променя хранителните си навици, вслушва се в другите, тича повече, възстановява правилно. Работи неуморно, търси грешките в себе си и анализира всеки мач.

„След мач, ако съм играл слабо – например съм изпуснал гол, нещо не е станало както трябва, заради амбицията, че не съм го направил, както трябва, вкъщи като се прибера, сядам на дивана и всичко става черно, пада ми пердето и аз започвам да си анализирам мача в главата ми – какво съм направил НЕ както трябва, за да мога като дойде другият мач да го подобря, да го поправя, за да си докажа на себе си, че това не съм бил аз. Няма такова „не съм имал ден“ - не е възможно да не съм имал ден. Седях и мислех, мислех, мислех. Сигурно по цяла вечер мислех какво трябва да направя следващия мач. В един момент това уморява също.“