Екип на предаването "Код спорт" по ТВ+ прекара един ден с Мартин Петров в Мадрид. Срещата ни с един от най-добрите ни футболисти през този век, е пред храма на Атлетико Мадрид - стадион “Висенте Калдерон”. Съвсем скоро мадридският гранд ще се сдобие с ново модерно съоръжение и това ще отиде в историята. Бившият играч на “дюшекчиите” ще бъде няколко часа в испанската столица, защото не желае да пропусне реванша на “Камп Ноу” между Барселона и ПСЖ. Малцина вярват в чудото, но Мартин е на мнение, че за Меси и компания няма невъзможни неща. Сеньор Петров се появява небрежно облечен и тръгваме към базата на Атлетико. Двадесетте минути в колата използва да ни разкаже за престоя си на “Калдерон”. Все още съжалява, че тежката контузия му попречи да остане още няколко сезона, но … "Такъв е животът" - усмихва се Марто и продължава разказа си за годините, прекарани в Мадрид. Преминаваме през един от най-скъпите затворени комплекси в красивия град. И веднага събеседникът ни се сеща за трансфера на Кун Агуеро. "Той пристигна от Аржентина, но луксът и парите, които му осигуриха шефовете на Атлетико направо го объркаха. С него пристигна антураж от около 30 души. Хората от съседните къщи искаха да си продадат имотите, заради непрекъснатите купони. Първата година бе тежка за Кун, но през втората той вече бе голмайстор и стана любимец на феновете" - разказва вторият българин играл за Атлетико. Мартин спестява историята, че когато подписва с шейховете от Манчестър Сити, Агуеро не си взима довиждане с никого - нито от ръководството, нито от играчите…Тази история е последната, тъй като вече сме в базата на Атлетико. Мартин отива да се види с Фернандо Торес, но пресаташето на клуба не разрешава камерата да запечата този момент. Не коментираме ситуация и вече един от най-добрите футболисти на България е пред нас.
 
- Марто, как се чувстваш отново в базата на Атлетико Мадрид?
- С много приятни впечатления съм. Усещането е много готино, когато виждаш някои от футболистите и от екипа, които познавам и са останали в "Атлетико". С други от момчетата съм играл един срещу друг на терена. Хубаво е да видиш как те посрещат хора от епохата, от която и аз бях част. Радостни са да те видят. Това е много специално чувство. Усещаш, че наистина тези хора са останали с добри впечатления от теб, а за мен това е най-важното. Споделял съм го милион пъти в интервюта, че където и да съм бил, смятам че съм оставил добро име и навсякъде ме посрещат по такъв начин, за което съм изключително радостен. 
 
- В многото интервюта, които си давал за нашите зрители е ставало въпрос, че Атлетико е нещо по-специално в твоето сърце. Има ли нещо такова?
- Да, така е. По-специално е може би и заради играчите. Винаги съм казвал, че единствено съжалявам, че не успях да се наложа и да прекарам повече време тук. Феновете, обстановката, самият клуб, който е голямо име в Испания... Просто така се развиха нещата. Не съжалявам за това как се разви моята кариера, а за това, че за този период и епоха нямах шанс и късмет да поиграя малко повече тук. От една гледна точка няма какво да съжалявам, тъй като беше крачка напред, за да играя футбол и в Англия. Всичко с времето си.
 
- Видя се с един от твоите партньори в атака Фернандо Торес. Какво си казахте? Изненада ли се, когато те видя тук?
- Не, в Англия доста често се засичахме, тъй като Ливърпул и Манчестър не са далечни градове. А и в град Ливърпул няма много какво да видиш, освен футболен мач. Първото, което го попитах е как се чувства след този ужасен момент, който претърпя миналата седмица. За радост е добре, тренира и следващата седмица го очакваме отново на терена. Нормални приказки като приятели. 
 
- Разговаряхме със Стефан Савич, който каза, че ти е благодарен за това, че сте се засекли в Манчестър Сити и че си му помогнал. Спомняш ли си момента, когато пристигна при вас?
- Младо момче, също както Бербата пристигна едно време в ЦСКА и не смее да каже, че съм му помогнал. Още го е срам... (смее се) Младо момче, незнаещо езика. Идва от Сърбия и е нормално да се опиташ да му помогнеш. И аз съм изпитвал тези проблеми и винаги съм срещал разбиране. Нормално е да се приютиш към хората, които говорят сроден език - сърби, хървати. Така беше и в Сервет, и във Волфсбург, и в Атлетико с Матея Кежман. Това са съвсем нормални неща във футбола. Радвам се, че е останал с добри впечатления от мен. 
 
- Каква е промяната в Атлетико от времето, когато ти беше в клуба и сега?
- Промените са доста и във Волфсбург, и в Атлетико, за съжаление не с мое участие. След като си тръгнах, станаха шампиони. Тук промяната е огромна. Всяка година отборът играе в Шампионска лига, бори се да стане шампион. Всяка година играе финал дали за купата на Испания, дали за Шампионска лига, дали докрай ще се бори за титлата в първенството. В последните години Атлетико доста дръпна с този феноменален треньор Чоло Симеоне. Явно прави магии, защото ако си говорим честно, в състава на Атлетико не се открояват някакви големи звезди. Да, тук са Гризман и Торес, но другите са качествени играчи, които обаче не са от ранга на големите и известни имена. Симеоне просто умее да сплотява колектива и да го кара да се раздава на терена. Във футбола, когато имаш колектив, не ти трябват звезди. Щом 11 играчи се раздават на терена, работата става и те го показват в последните години. 
 
- Различен ли бе стилът на Атлетико от твоето време и сега?
- Сега не мога да кажа как е, защото не съм работил със Симеоне. Спомням си, че когато аз бях в отбора, преди Агире да дойде, имаше вероятност, Симеоне да поеме Атлетико, но не се разбраха, не го пуснаха от аржентинския клуб. Не му знам тактическите замисли, но това, което виждам като игра - те практикуват компактен футбол, както във фаза защита, така и в атака, борят се за всяка една топка. Иначе всеки един треньор си има различни тактически виждания и философия. 
 
- Видя се и с доктора на отбора, разкажи нещо за него.
- Докторът е феноменален. Освен че има 12 деца, какво друго да кажа...
 
- Това е доста интересно. 
- И доктора видях, и човека, който се грижеше за моята физиотерапия, когато се контузих. Винаги ще бъда благодарен на тези хора. В този труден и тежък момент за мен, те наистина се отнесоха изключително професионално, както и клубът като цяло. Както мен, така и Макси ни възстановиха по възможно най-добрия за нас начин. 
 
- Изненадан ли беше от това отношение, от всичко, което направи Атлетико?
- Живеех отсреща и от терена до горе се качвах с патериците. Целият ставах в пот и ми даваха кърпа да се подсуша. Това са спомени. Не винаги всичко е хубаво и цветно. Има и такива моменти в кариерата на един футболист, но това е.
 
- Изненадан ли си от поканата, която отправиха към теб от Волфсбург по повод 20-годишнината откакто отборът е влязъл в Бундеслигата?
- Изненадан, да, тъй като от времето, когато играех във Волфсбург, там са останали Рой Прагер и още две момчета, които в момента работят там. Нямам близки отношения с клуба, а и доста време мина, но това още веднъж показва и засвидетелства, че наистина съм си вършел работата по най-добрия начин, старал съм се и хората сега го оценяват. Това е най-важното - когато отидеш в клубовете, през които си минал, да те посрещнат по такъв начин. Разбира се, при такива покани, все пак 20 години, откакто са влезли в Бундеслигата, един българин да вземе участие в този мач, е едно признание. За мен е изключително голяма чест! С удоволствие чакам да дойде момента, в който ще изиграя този мач. 
 
- Виждам, че си във форма, няма да ти трябва специална подготовка...
- Стремя се да поддържам форма, все пак идват мачове. Следва и мачът на Бербатов, влизаме в Шампионска лига. Трябва да се държим във форма. 
 
Другите за Мартин Петров
 
Енрике Сересо (президент на Атлетико Мадрид): Спомням си, че държахме много Мартин Петров да стане част от семейството на Атлетико Мадрид. Той пристигна от Волфсбург, а преговорите с немците не бяха никак лесни. Те не искаха да се разделят с най-добрия си играч. Но тогавашният ни спортен директор Тони Муньос, заедно с Мигел Анхел Хил направиха възможна сделката. С отлични впечатления съм от Мартин и като футболист, и като човек.
 
Тони Муньос (с портен директор на Хетафе): Следяхме изявите на Мартин Петров. Той притежаваше изключителна бързина и смятах, че ще пасне на стила ни. Свързах се с неговия мениджър Лъчезар Танев и споделих за интереса на Атлетико. Оказа се, че и Петров има желание да премине на "Калдерон". Остана само да убедим шефовете на Волфсбург. Признавам ви, това бяха доста тежки преговори. За съжаление контузията му попречи да демонстрира големия си талант.
 
Стефан Савич (футболист на Атлетико Мадрид): С Мартин се запознах, когато подписах договор с Манчестър Сити. Тогава бях 20-годишен и той, заедно с Джеко, ми подаде ръка. Добър човек и изключителен професионалист.