Една от основните теми в спортните медии е ЦСКА. Трябва ли клубът да се превърне от Литекс в ЦСКА, не трябва ли. Няма да коментирам тази тема, а за отбора със сходна съдба на „червените“.

Нека разгледаме какво се случи в Локомотив Сф. Отборът-близнак по съдба на ЦСКА към края на миналия сезон. Двата традиционни столични клуба първоначално поеха по един и същи път – през чистилището В група към завращането. Но бързо всеки зави в своята посока.

Локо Сф на Касев и Льосков след шеметни едномесечни сътресения на практика изчезна, сублимира. Имаше кратко време да се хване последния влак – ново дружество от четвъртото ниво на родния футбол. И беше сторено, благодарение на Иван Василев.

Ако ме питате кой бе най-правилният и най-моралният вариант пред Локомотив, бих отговорил еднозначно: да се платят дълговете и да се оздрави старото дружество. Но това сега изглежда пълна химера. Така че тези общо 3-3,5 милиона лева към НАП и бивши играчи и служители явно отиват в небитието.

Жалко! Но 3 милиона, все пак не са 30 милиона, не че и те са малко...

Вторият в личната ми класация разрешен и относително морален вариант бе този, който избра новият Локо Сф. Да тръгне на чисто от най-долното ниво на футбола. Без дългове, без да се взима чужд лиценз и с ясна цел номер 1. Да се възроди школата на клуба, един от традиционните доставчици на таланти за БГ-футбола, чиято дейност сериозно закърня в последните години.

В тази връзка вече е направена първата много сериозна стъпка – ангажирането на мощен спонсор в лицето на фармацевтичната компания „Актавис“, която се очаква да налее доста солидни средства за развитието на подрастващите футболисти в северна София и прилежащите села.

По-нататък следва подсилването на първия отбор, който сега бележи редовно по 13-16 гола на мач в „селската“ група. Защото нагоре ще става по-трудно. Но пък след години ще се появят и първите таланти собствено производство.

Ето ги разликите с ЦСКА. Със сигурност в локомотивската общност, нищо че е по-малка, има почти 100-процентова убеденост в правотата на поетата линия. Няма сърдити, няма обидени, или почти няма такива. Търпеливо се обикалят селските игрища, ще се изчака 2-3 години, може дори още 1-2, до завръщането в А група. Този Локомотив, като маниер на работа, изглежда даже по-автентичен от автентичния.

Тук посоката е ясна, сътресенията в „Надежда“ сякаш поприключиха. Въпросът е дали през селските черни пътища не се стига по-пряко до магистралата, отколкото по заобиколните асфалтирани, но с доста скрити дупки?

Бъдещето ще покаже.

Свали си приложението на Gong.bg – за ANDROID – за iOS